Сега, след като Assassin вече не е модератор, взех, че се престраших пак да попитам по моята болна тема Шегувам се, разбира се.

Преди около месец попитах клуба какво мисли по въпроса дали един баща може да отгледа и възпита сам детето си. Клубът съответно се наежи, пощръкля, то не бяха проклятия, то не бяха присъди... Дадох си сметка, че това, което искам е точно толкова жестоко, колкото това, което аз самият се опитвам да предотвратя. Явно детето ни е обречено да живее далече от единия родител и клубът единодушно присъди, че този родител трябва да съм аз. Само че мен това ме изпълва с болка и отчаяние. Не искам и нямам намерение да се отказвам да се боря за правото на детето си да има баща до себе си. Не ме интересуват мухлясалите пуритански порядки. Бащата е точно толкова родител, колкото и майката. И двамата имат равни права, но и равни задължения. Или бъркам?!
Ето какво възнамерявам да предложа на (все още) жена ми. Искам да си поделим ПО РАВНО родителските права. Половин година за нея, половин за мен. Знам, че това не е особено благоприятно за детето, но според мен за детето вече никой вариант не е благоприятен - то винаги ще бъде ощетено по някакъв начин. Доколкото знам, макар и рядко, подобно решение се среща в съдебната практика. Моля ви за съвет и мнение. Вече обръгнах на заплахи и ругатни от миналия път, така че ако нямате какво друго да кажете - давайте, излейте си излишъка от негативна енергия.
След първия шамар не ми остава друго, освен да си обърна и другата буза
Вие сте...

a kak shte stane nomarat s uchilishteto na deteto?
polovin godina v edno uchilishte , polovin - v drugo.
tova dete shte se pobarka.
moje da iskash po-goliam srok da prekarvash s deteto - vsichki vakantzii i tn

* Колко е голямо детето?
* От колко време сте разведени?
* Майката и бащата дали живеят с някой друг на семейни начала?

Къде всъшност е проблема в досегашното положение?

Не съм казал, че детето ходи на училище. Всъщност, редовните клубари може би си спомнят, че то все още не е родено. Естествено, че желанието ми за редуване на родителските задължения е осъществимо едва след няколко години (поне три). А по въпроса за училището или детската градина - мислил съм върху това. Живея в сравнително неголям град и няма да представлява никакъв проблем всеки ден да го карам до училище (градина) и след това да го вчемам обратно. С кола пътят би бил десетина минути.

* Детето е на минус пет месеца
* Все още не сме разведени, но по всяка вероятност е въпрос на време
* Това отговаря и на третият ти въпрос

То нашето мнение мнозинството вече го казахме.
По добре кажи - говори ли вече сериозно с юрист по това последното предложение и най-вече говори сериозно ив спокойна обстановка ли с бременната си жена????

Нейното мнение е по-меродавно от нашето.
В края на краищата след като детето в най-добрия случай ще живее по равно и при двама ви - то знаеш ли как тя ще го "надъха" срещу теб, ако не се разберете предварително и ако не установите добри отношения.
Ами ако тя те намрази / може би с право/ задето си първо си и почернил живота, а сега / в нейните очи/ се опитваш да и "откраднеш" плода от утробата?

Отговорите на най-важните въпроси ще ги получиш отнея и от специалистите юристи - не от нас. Ние не сме морални съдници тук....по -скоро сме прагматици и скептици....

Qui scribit, bis legit.

Да бе ,ти беше с нероденото дете!!!Какво да ти кажа ,щом толкова искаш даваи,но не съм сигурна че ще се справиш Похвално е желанието ти ,повечето татковци не стават,а и не желаят.Не се отказваи ,а влез в преговори .На женати има ли кой да и помага,ако няма вече си се вредил ,казвам го от личен опит,моят син порасна при двама ни макар че сме разведени от дълго време .Аз го карах да ходи ,нямаше да позволя да не познава баща си ..Не че той тръпнеше да го вземе а пък и имах нужда да оставам за малко сама ...та възпитах моят бившия,така и двамата носим отговорност....Ако твоята булка не е съгласна сега ,повярвай много скоро ще е на друго мнение

Остави това кой какво ти приказва. Ако са гракнали по тебе, то това е заради общоприетия тъпизъм, че жената е майка по подразбиране, а мъжката работа е има-няма 30 минути.

Аз сам си гледам сина и не ме е страх да си мисля какво ще е утре, вдруги ден или след 10 години! Слава на Господ, че успях да си прибера детето, защото само аз знам какъв беше, когато майка му след всички издевателства над него, се отказа от отгледжането му с една проста декларация, за която даже си позволи да ми се развика, когато й казах, че я искам заверена от нотариус.
Сина ми (тогава на 4 години) не умееше да се обслужва сам - нямаше елементарни навици за ходене до тоалетна, за миене, за обличане и събличане. Говореше по-зле, отколкото хлапетата на 2-3 години - несвързани думи. В детската градина го уредих чрез познати, а там на втората седмица ми казаха да го заведа на психиатър, че бил умствено изоставащ!

ТАКА ЛИ? НИщо подобно! Но за да открия, че си е съвсем наред ми беше нужна една година. Започнахме с елементарните неща, а сега единственият проблем е връзването на връзките на обувките! Учи английски и е придобил завидна двигателна култура от заниманията с футбол и танци. Накратко - съвсем нормално дете на 5 години и половина, а не имбецил, в какъвто го беше превърнала милата му МАЙЧИЦА.
Тук изобщо не желая да пиша за страховете, с които детето дойде. Страхове и комплекси, каквито нямат дори възрастните хора, и които са направо ужасяващи, когато човек ги види в една детска душа.

Има жени, които стават за майки.
А има и такива, на които трябва да изтръгват яйчниците!

"Пай се! Апем лошо!"

Двата казуса (и двата чисто хипотетични) са напълно различни. Онзи отпреди месец беше наистина краен и нереалистичен, един вопъл на наистина Отчаян баща. Мисля, че сегашното ми желание е много по-близо до реалността. Не съм говорил с юрист, това смятам да направя едва когато нещата се придвижат по-напред. Може би след година или повече, не знам. Относно надъхването : НЯМАМ НИКАКВО НАМЕРЕНИЕ ДА ВОДЯ ВОЙНИ. Едва ли желая нещо по-силно от това да успеем да запазим нормални си и човешки взаимоотношения.
Това за почернения живот не знам защо го каза. Знаеш колко субективни са нещата, така че много може да се спори кой кого бил зачернил и т.н. И стига вече с това собственическо чувство от страна на жените към децата си!!! Какво значи "да й открадна" ? То е толкова нейно дете, колкото и мое. Или бившите ви съпрузи са ви научили на отношението : "Детето си е твое, гледай си го!" Е, съжалявам, мили майки, обаче се срещат и изключения.

А пък попитах птрво вас, защото в момента ме интересува най-вече моралната страна на казуса, дали и доколко това ще бъде добре за детето, а и за неговите ДВАМА родители. Повтарям - ДВАМА! Всяко дете освен майка, се налага да си има и баща.

родило ли се е вече :)

Не бързай да слагаш тигана на огъня.
Всичко се случва.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ей, това наистина звучи обнадеждаващо !!!
Ама де късмет всички жени да разсъждаваха като теб! Нищо, все още не съм изгубил надежда, че ще й дойде акъла и на моята. Наистина държа на своя дял отговорност, каквото и да ми коства това.

Това, което ми разказа ме натъжи и зарадва едновременно. Натъжи - заради това, което е преживяло детето ти, преди да дойде при теб. Зарадва - защото твоят случай просто още веднъж ми вдъхва кураж и увереност, че съм на прав път. Е, искренно се надявам, че жена ми няма да е толкова лоша майка. Дори съм почти сигурен, че ще е много грижовна и обичлива към детето ни. Но това едва ли ще й попречи да го откъсне и отчужди от мен. Просто е такъв характер - болезнено горда и абсолютно уверена в своята непогрешимост.
Но нищо, живея и се надявам, както пишеше някъде...

Ами няма го още
Но ще дойде, ще видиш и ще е най-сладкото бебе на света

Но мисля, че твоето е малко, като приказката за нероден Петко. Дай Боже детето да се роди живо и здраво!

Според мене сега въобще не би трябвало да мислиш за развод. Съпругата ти е в състояние, което не позволява на един мъж да си позволява каквото и да било, което може да доведе до някакво психическо напрежение. Така ще бъде и известно време след раждането. Сетне, ако все още имаш желание да се разведеш, то тогава търси най-подходящия начин за да устроиш детето. Допускам да са се обтегнали взаимоотношенията между вас покрай беремността. Опитай се да погледнеш философски. Не отдавай значение на изпуснати реплики или някакви други неприемливи за тебе неща. За момента това е най-достойната позиция.

Пожелавам ти да мине всичко гладко и да си оправите взаимоотношенията. А каквото има да става ще си стане, независимо какви ги мъдриш сега.

Късмет и здраве!

Знам, че малко избързвам. И Hell ми го каза. Но това не са някакви празни фантазии. Не се подвеждай по nickname-а, колкото и лекомислен да ти се струва Мисля, че съм достатъчно отговорен и нямам желание да създавам неприятности и тормоз на една бъдещта майка. То и без друго вече живеем разделено, така че има нужното й спокойствие.
Благодаря за пожеланията!
Да ти се връщат

Дано да е такава, защото обратният вариант е изключително "фекален", както се изразява един колега.
Обаче бъди нащрек - забележиш ли нервност у детето, постарай се да разбереш откъде идва и веднага предприемай мерки.

Ако изпиташ затруднения с набавянето на инфо, опитай с моя метод, а той е следния:
Предлагам му да играем игра, в която аз съм той, а той е майка си. Тогава аз казвам нещо, и той отговаря, както е отговорила майка му, или ме поправя, ако мойта (т.е. неговата) реплика не е точно тая. После той си е той, а аз ставам втория съпруг на майка му (същото кално копеле, което го наказвало да стои с часове в тъмния килер, въпреки, че на два пъти припадал и си гълтал езика). Тая, втората, част от спектакъла донесе на "кандидат бащата" два избити зъба и пукнато ребро, но му беше малко.
Следи всичко - реакции, думи, физиономии, които прави и преди всичко обръщай внимание на интонацията.
Децата обичат да играят роли - използвай това.

"Пай се! Апем лошо!"

Ако наистина детето ти е единственият приоритет в тази ситуация, т.е. ако ти и жена ти/ и вашите преживявания / не сте толкова важни, то моят съвет е да останете заедно и да отгледате заедно детето до момента, в който то само започне да разбира нещата, т.е. поне до 5-6 годишна възраст. Ако все още продължаваш да смяташ, че искаш да се разделите - развеждайте се тогава. Детето обаче ще знае кой кой е и никой няма да може да му влияе решаващо. Вероятно всеки може да се справи сам с отглеждането на едно дете стига да е мотивиран да го прави. Майки има всякакви, но статистически погледнато, бащите са още по-всякакви. Така че то си е до човека.

Благодаря за съветите! Лошото е, че ще мога да се възползувам от тях едва след няколко години. Е не, ако се появи някакъв подобен "кандидат баща" при мене не два зъба, ами цялото чене ще се наложи да сменя

Хубав е съветът ти. И аз се опитах да предложа нещо подобно на жена ми. Тя и не поска да чуе! Аргументът й е, че не трябвало да се правят жертви на всяка цена. Сиреч : детето е важно, но не чак толкова, че да си струва компромисите, които трябвало да правим. Е, това последното си е моя интерпретация на думите й, но общо взето изказването беше в тоя дух.
А аз наистина искам един ден детето ни да има ясна, точна и ОБЕКТИВНА представа за причините, поради които мама и тате няма да са заедно.
Мисля, че поне част от тази обективност е постижима, ако и двамата се грижим за хлапето, макар и с редуване във времето.

И преди ти дадох съвет, но ти накрая гракна че всички са против теб и ни сложи дружно под общ знаменател...

Сега ще опитам пак. Моят съвет е такъв:
Остави жена си спокойна, докато е бременна. Надявам се, че тия неща само ги пишеш тук, а не й пилиш на главата всеки ден!

Консултирай се с адвокат. Идеята за 1/2 година при единия родител, 1/2 при другия не е лоша, но трябва да е осъществима: да живеете близо и да се разбирате по отношение грижите за детето. За да няма проблеми по-късно с детска градина, училище, приятели, среда на детето и т.н.

Прав си, че двамата родители имат равни права. Равни!!! Направи най-доброто за детето ви, което устройва и двама ви като родители. А ако сте разбрани хора, ще можете така да комбинирате нещата, че да е удобно за всички.

Успех желая и на трима ви!

_________
Никога не позволявай Компромисът да унищожи мечтите ти!

Господинаправо косата ми настръхна...как е възможно собствената му майка...
страхотно e че си го взел и погрижил за него, сигурно не ти е лесно сам, но пък завиждам на детето ти с такъв таткоБраво! Не са много мъжете като теб!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря за хладнокръвното и професионално мнение
Естествено, че не слагам всички под общ знаменател. Но преобладаващият тон беше наистина повече към "разпни го", а не към "осанна".
Можеш да бъдеш спокойна : не й пиля на главата, още по-малко пък всеки ден. Напоследък се виждаме от дъжд на вятър.
Ясно ми е, че графика 50:50 е приложим само под формата на споразумение при развод по взаимно съгласие. Едва ли има съд, дето ще присъди по своя инициатива нещо подобно.
Благодаря за пожеланието !

... няма значение какво пише в съдебното решение. За това се бори! За споразумение между вас! Останалото... е вятър и мъгла :)

_________
Никога не позволявай Компромисът да унищожи мечтите ти!

ПИЧ,

на 5-6 години детето знае толкова много, че да ти лепне малко вълна на челото и да те продаде на хайван пазара за овца.

ОБАЧЕ:
Още не е съвсем наясно кое е добро и кое - лошо.

Не може да каже "обичам татко, а не обичам майка" или обратното.

Детето разсъждава единствено от позицията на собственото си "Аз".

Прикоткването на децата с глозотийки и ласкаво отношение дава резултат, който може да и добър и лош ЕДНОВРЕМЕННО (спомни си поговорката - дете по милост, а куче - по комат)

Детето не си дава сметка, че понякога твоята твърдост е за негово добро.

Кажи ми, не предлагаш ли следното:
ДА останат заедно двама души, които не могат да се понасят взаимно, камо ли да се въздържат през 100% от времето да не прехвърчат искри помежду им.
Всеки един от тях ще си има собствения живот и няма да го интересува нищо друго. Ще са дотолкова ненаситни в преследването на "щастието", че ще занемарят детето. То ще мине 5-6 и ще стане на 14-15. Единствено ще бъде мило и с двамата, когато трябва да изчопка пари за ганджа, нови дрешки, дискотека или екскурзия.
НА 18 ще каже "Бах ви майката и на двамата", на 21 ще се изнесе.
Ще се появи, ако изобщо се появи, тогава, когато първия от тях поеме пътя, от който никой не се връща. Това пораснало дете ще е човек, отраснал в семейна среда, с двама родители, но нямал късмета да разбере какво е това "семейство".

В повечето от случаите самотните родители отглеждат и възпитават по-добри деца. Вече никой не казва "Нормално е това дете да е лошо, защото родителите са разведени".

Помисли върху това

"Пай се! Апем лошо!"

Moan,

Прощавай за въпроса, Прекрасна, но ти имаш ли дете?

Ти,освен че си печена в правната материя, даваш ли си сметка на какъв тормоз би било подложено едно дете, което на всеки 6 месеца трябва отново и отново да привиква да живее с единия от двамата си родители? НАясно ли си колко усилия ще се искат от детето, за да привиква всеки път към особеностите на единия и на другия характер?

ДА, правото си е право!

Но колко струва едно право, ако от него се поражда повече злина и грозота, отколкото добрина и красота?
Нима човек трябва да упражнява правата си безогледно, без да го интересува как мачка всичко и всички за да е неговата?

Бих ти свалил шапка за съвет от сорта на "Съберете се с жена ти и преценете кой по-добре ще се грижи за отглеждането и възпитанието на детето и се споразумейте за максимално време за свиждане с детето за този, при когото то няма да живее".

"Пай се! Апем лошо!"

Не съм казала нищо за правото. Казвам само, че според мен детето има нужда от двама родители. И теоритично и двамата би трябвало да са в състояние да се грижат за него. За това казах: да има условия, а именно родителите да живеят близо и да се разбират по отношение отглеждането на детето. По този начин грижата за него ще е по-пълноценна. Оттам нататък всичко е въпрос на споразумение между тях. Не в правния смисъл.
И не смятам, че то ще е подложено на тормоз. Разбира се, винаги зависи от родителите.

Мислиш ли, че едно дете ще е по-спокойно като вижда единия си родител събота или неделя и той го води на сладолед за два часа???
И смяташ ли, че трябва да има фиксирани часове 'за свиждане с детето за този, при когото то няма да живее'?

Нека родителите в тази ситуация кажат как се чувстват децата им. Не само тези, при които децата живеят, но и онези, които ги виждат за час-два, ако им позволят...

Освен това, не давам съвет. Намам право на такъв. Давам мнение.



Здраве и късмет ти желая! :)

_________
Никога не позволявай Компромисът да унищожи мечтите ти!

как ще подмятате детето насам натам през няколко месеца? Това ще предизвика постоянен стрес у него.

Ами то си има нужда от режим, да си знае стаята и в малкия си свят да устройва битието си. Няма значение дали е само с единия родител. За какво отглеждане от двама разделени родители може да става дума?

Това твое разсъждение си е чиста проба егоизъм. Или си гледай детето изцяло или го дай на майката, а ти го вземай както се разберете за време през седмицата. Ама едва ли милото е заслужило този стрес, породен от недалновидността на родителите. Кой ще плати цената за глупостта ви, когато разберете, че сте сбъркали? Ами то - разбира се...

Казваш: бащата е също толкова родител, колкото и майката. Вярно, наистина... Ами къде беше детето, когато бащата и майката решиха, че не се понасят, или да си го кажем другояче: На триците скъпи, на брашното евтини... Когато трябва да ни е меко на дупетата, детето бива забравено. Сега също - сещаш се за него пак, когато търсиш на хляба мекото: и тя била родителка. Щом сте се намразили толкова, че да се разделите (иси го прибрал) - ами отгледай си го сам - не е толкова трудно да се отгледа едно дете (те носят много повече радост, отнколкото ни създават грижи) - после то ще ти се отблагодари многократно и ще си останеш един завинаги щастлив мъж.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не съм казала нищо за правото. Казвам само, че според мен детето има нужда от двама родители. И теоритично и двамата би трябвало да са в състояние да се грижат за него. За това казах: да има условия, а именно родителите да живеят близо и да се разбират по отношение отглеждането на детето. По този начин грижата за него ще е по-пълноценна. Оттам нататък всичко е въпрос на споразумение между тях. Не в правния смисъл.
И не смятам, че то ще е подложено на тормоз. Разбира се, винаги зависи от родителите.

Мислиш ли, че едно дете ще е по-спокойно като вижда единия си родител събота или неделя и той го води на сладолед за два часа???
И смяташ ли, че трябва да има фиксирани часове 'за свиждане с детето за този, при когото то няма да живее'?

Нека родителите в тази ситуация кажат как се чувстват децата им . Не само тези, при които децата живеят, но и онези, които ги виждат за час-два, ако им позволят...

Освен това, не давам съвет. Намам право на такъв. Давам мнение.

Благодаря за пожеланието :)).
Позволих си да вирна това, което си написала с маркирани някои думи и словосъчетания, които считам за ключови:

а) Теоретично.
Теорията и практиката в случая са две взаимноизключващи се неща. Разсъждавай! На теория в така, но на практика на някого му идва да си бие камшика и започва да го увърта. Защо, как...? Не е предмет на обсъждане тук.

б) Да се разбират.
За Бога! Ако толкова се разбираха, щяха ли да имат тоя проблем? Бъди сигурна, че разбирателството, ако въобще се появи, ще дойде след втората година от развода им - тогава, когато и двамата са опитали с други и са получили по (поне) една звучна плесница.

в) Отглеждането.
Знаеш ли, понякога хората говорят за децата като за домашни любимци! Сега и ти! Нима с "отглеждането" се изчерпва грижата за детето? А възпитанието? А създаването на ценностна система? От кого от двамата детето да вземе понятията си за добро и зло, когато те са толкова различни като характери, че не могат да се понасят? Или да се "разчекне" крехкото детско съзнание, за да може да поеме теорията, че това, което казва мама е вярно, но не съвсем, а същото е и с татко?

в)Споразумение
Той си хваща пътя, тя си хваща пътя. От един момент натам всяка комуникация между тях става табу, ако темата не е свързана с детето. Всички разведени, имащи стабилни връзки или повторни бракове се сблъскват с това. Ами, ако се роди друго дете на единия от двамата от следващ брак? 2-3 месеца детето от първия брак е на заден план. За да съм гнусен отвсякъде, си представи, че точно това време идва допълнително за екс-съпругът и в минус за екс-съпругата. За девет месеца децата започват да викат на мама "леля", а на тати "чичо". Запомни това!

Г) Нека родителите ...
Ти можеш ли да кажеш как се чувства детето ти?
Ще ти дам пример, при това не с мойто дете, за да не кажеш, че е индивидуално, макар и сина ми да спазва 1:1 същия модел.
Малко момиченце на приятели, които нямаха късмет да запазят брака си.
Малката казва така: "Ако кажа на татко, че мама не прави така палачинките, той ще ми се разсърди и няма да ме взима вече при него след детската градина в Петък".
Естествено, че бащата няма да се разсърди! В крайна сметка, това е дете. Но разликите са нещо, което го фрапира. Защо татко така, а мама иначе? Защо аз живея с мама, а не с татко?
Имай предвид, че става дума за привикване към обикновени палачинки, а не към характера на таткото.
Това е вътрешния свят на детето и то не те пуска там, ако си му родител. ТАя зона си е негова и на приятелите му.

"Пай се! Апем лошо!"

а) Тук не казваш нищо ново.

б) Да се разбират
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ДЕТЕТО СИ!!! Не помежду си. То ясно, че щом се разделят/развеждат помежду си, те не се разбитат.
Знам, че повечето хора като се разделят НЕ КОМУНИКИРАТ, но има и разумни хора, които осъзнават, че да си съпруг е различно от това да си родител!

в) От кого от двамата детето да вземе понятията си за добро и зло, когато те са толкова различни като характери
ОТ ДВАМАТА! Защото и двамата са му родители! И двамата имат право да му дават пример, въз основа на който то да изгради ценностната си система. Това няма да 'разчекне крехкото детско съзнание', ще му даде база за сравнение и усещането за опора и заинтересованост от страна И на двамата родители.
А не 'мама е права, тати... не знам, той идва само в събота'

г) Защо татко така, а мама иначе? Защо аз живея с мама, а не с татко?
Тук си си отговорил сам.

_________
Никога не позволявай Компромисът да унищожи мечтите ти!

Боя се, че това е немислимо без да му разбиете психиката.

погледнато с очите на външен човек, новородените са грозни и сбръчкани.
В първите 2 години нонстоп те занимават с миризливите си екстременти (ако още някой ми заяви, че бебешкото ако не миришело, ще му натрия осем чифта насрани пеленки в носа, да ги търка до снежно бяло на ръка. И така - всеки ден, докато малкото чудовище най-сетне успее да вдене, че гърнето не служи за да си го надява на главата или да го слага гордо на масата върху покривката до чиниите на гостите.

Забрави за личния живот и за мацките. Нема млада жена, дето да напира да се занимава с чуждо бебе... ще те отбягват :) В най-добрия случай най-сладкото ти бебе ще си има бавачка за вечерите, в които решиш да подишаш малко чист въздух.

Бебетата харчат повече кинти и от тийнейджърите. Презервативите са по-евтини от памперсите, бебешкото мляко е с цената на черен хайвер.
Стаята ти се напълва с безсмислени играчки, които дори не успяват да му задържат вниманието на твоето бебе... е какво, совалка ли да му купя за играчка!!! Налага се да прибегнеш до ултра успешното бабешко средство - мрънкане под нос на древна като сътворението приспивна песничка, чиято единствена цел е да накара диването да спре за малко да пищи, за да можеш да дремнеш поне 10 минути. Щото утре си на работа.
Ако мантрата е изпълнена правилно, имаш шанса даже да се преместиш в леглото си, вместо да клечиш до кошчето...
Опссссссс... проклетото свиркащо гумено зайче... кой идиот го е хвърлил точно на пътя ти. Ясно е кой: най-сладкото бебе на света. Теглиш една благословия на цялото виновно за нещастието ти женско начало от Ева до сега и се захващаш отново да нани-накаш до кошчето...

Споко, бързо растат. Даже се научават и на членоразделна реч. Една от първите думи, които научават е "ИСКАМ". Приготви се да я чуваш непрекъснато...
В общи линии бебетата са голямо забавление :)) Само не знам кой идиот ме е бил по главата като малко момиченце, че да си играя с кукли... сега, като се замисля, количките и камиончетата са далеч по-интересни

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

:) :) :)

Ох ще падна от стола :))

Ще добавя само две неща -

- Пак хубаво е да настъпиш меката и свиркаща напаст, отколкото ръбатата и нараняваща гадост "остатък от количка" :)))
- Моето наблюдение е, че първо научават "искам" в далеч по-императивното "дай!" :)))

______________________________________
~~~ C'est la vie ~~~ Per aspera ad astra! ~~~

Това , дето си го мислиш , никога няма да стане! Просто няма да се случи! И не защото ще си лош баща! Напротив! Като добър баща , сам ще разбереш от какво има нужда детето и ще му го осигуриш! Може и да вземеш детето , а може и да не го вземеш! Важното е да присъстваш реално в живота му! Един ден то да каже 'ТИ СИ МОЯ ТАТКО'! Няма значение дали го отглежда жена ти или ти! Дано не е такава отврат жена ти , че да ти налага ограничения или да зареже детето! И бъди сигурен в едно: никой няма да се наеме да стане истински баща на твоето дете! Тя /жена ти/ ще го разбере някой ден ,просто ще е късно!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Вчера някой зададе въпрос : "Защо питаш нас? Питай адвокатите". Ето, за това ви попитах, защото всеки от вас може да даде ако не съвет, поне мнение. Защото всеки в този клуб има някакви опитности, някакви преживявания, които биха могли да ми помогнат за вземането на решение. Разбира се, решението принадлежи на мен, никой няма да го вземе вместо мен. Но всяко странично и безпристрастно мнение е добре дошло в момента. Докато решението не е взето още. Взема ли го веднъж, трудно ще се откажа. Затова искам добре да премеря, ако трябва не девет, а деведесет и девет пъти, чак след това да режа....
Конкретно на въпроса ти : НЕ, НЕ ПРЕДЛАГАМ да останат заедно двама души, които не могат да се понасят взаимно. Да не мислиш че аз съм от железобетон и мога да понеса нещо подобно 5, 10 или 15 години??? Ако съм правил някакви опити в тази посока, те са били откъм позицията : дай да видим наистина ли между нас нещата са толкова лайняви, та след 1 (ЕДИН!!!) месец семеен живот вече не можем да живеем заедно. И всичко това без (кой знае какви) скандали, изневери, пиянски изцепки или всякакъв род простотии. Според нея просто сме били много различни характери. Точка!!! И това при положение, че преди да се оженим сме ходили поне една година. И на двамата беше пределно ясно, че характерите ни по-скоро се допълват, отколкото да се припокриват! Както и да е...
В спора ти с Moan съвсем естествено симпатизирам на нея. Тя има по-разумната и безпристрастна позиция. На тебе май емоциите са ти в повече.

Стефчо, свършиха ли се жените в интернет, та сега мене си ме подел? Няма лошо, ценя всяко мнение, а ти си баща с опит. Ще ти кажа само едно и ти като мъж ще го разбереш : няма начин да спреш една жена, която е решила да си тръгне. Дори да успееш, то ще е само временно. Аз не искам временни неща. Затова направих опит, но само докато разбрах, че нещата са неспасяеми. Спах като се жених, сега ще си плащам за глупостта и наивността. Няма значение, както са казали мъдреците - няма ненаказано добро на този свят!

Абе Hell, ти разби всичките ми илюзии. Бива ли така? Сега какво искаш, да намразя детето си още преди да се е родило? Много ти благодаря !!!

А сега сериозно : смяташ ли, че не си давам сметка за трудностите? Обаче те са, които дават Смисъла. Не искам след 20 години да заспивам всяка нощ с въпроса : "Господи, какво ли щеше да бъде, ако тогава не бях послушал Hell и си бях гледал кефа и мацките?"

Спокойно можеше да го кажеш и така, пак щях да те разбера : "Ще бъдеш по-добър баща, ако се свиждате веднъж седмично за по едно кино със сладолед. Ми да, кво му трябва на детето : по няколко левчета на ден, ново колело за Коледа, две седмици на море през лятото. А, и най-важното - мяркай му се от време на време, да не вземе да ти забрави физиономията. Неудобно е от хората, все пак."
Мерси, малко по-иначе го разбирам аз това нещо - бащинството.

Знаеш ли,
Ти още не си наясно какво е бащинството. Имаш разбирания за него, очаквания, представи и т.н. и т.н. Но ще го узнаеш - едва когато станеш баща. Когато го отгледаш - някак, както можеш. Когато изпиташ страх за него, когато те зарадва с нещо. Когато преживееш, независимо близо или далеч, достатъчно. Но като се случи - ще го разбереш. Дано всичко е наред. Имате доста време до това събитие.

И ако наистина го искаш - опитай да поживееш с жена си поне първите няколко месеца след раждането. На нея помощ ще и трябва, а и ти ще разбереш какъв баща можеш да бъдеш. Сигурно ще си добър - желание не ти липсва.

Но недей в представите си за детето да мислиш за него, сякаш вече е пораснало (колела, левчета, моренца и т.н.). Ражда се парче месо. Табула раза, на която ти и жена ти предстои да пишете много... Най-вече себе си ще пресъздадете. Внимавайте... Психиката му ще се оформи доста преди да стане личност.

П.С.
- колело по коледа не е много смислено да се купува :)

______________________________________
~~~ C'est la vie ~~~ Per aspera ad astra! ~~~

че аз мразя детето си ли???
Мнееее... това е друг поглед на ситуацията от дистанцията на годините... много е удобно да имаш такива случки под ръка, когато порасналото вече диваненце се опитва да те напътства в живота

А от въпросите след 20-30 години няма да се отървеш. Примерно въпросът: "А какво ли семейство и какво ли детенце щяхме да имаме с онази страхотна жена, ако не бях прекалено ангажиран с проблемите си, че да й обърна внимание...? И защо детето все пропуска да ми се обади и да намине да ме види... не дадох ли всичко от себе си, когато беше бебе?"

Това няма да ти се размине :)
Въпросите, които започваш да си задаваш, когато децата отраснат и ти заявят ясно, че имат собствен живот и визия как да си го изживеят... а теб никой не те бил спирал да си живееш своя на времето, както намериш за добре :)

Трудностите не ти дават никакъв смисъл, ни с малка, ни с главна буква. Те са просто част от пътя. Не виждам как ще се справиш с тях, щом себе си не можеш да преодолееш. "Искам го сега, веднага... не мога без него..." Детска му работа.

С две думи - не се вживявай чак толкова. Не е голяма философия да направиш едно дете, в общи линии повечето хора успешно се справят с това.
А за отглеждането и възпитанието... там е дебела работа... само с голям мерак не става. Иска се и голямо търпение, а точно това на теб ти липсва май

да не вземеш да се засегнеш сега :)
Просто като те чета, ми приличаш на хлапе, на което са му отнели любимата играчка :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ама не исках да го плаша човека :))
Друго си е да си мечтаеш за сладкото гукащо бебче, миришещо на мляко, на което първата изречена дума е "ТАТИ"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ще узнае какво е бащинство наистина, едва когато го разочарова с нещо... силно. Когато се окаже, че детето не е това, за което си е мечтал, въпреки положените усилия... когато започне да се пита "къде сбърках".

Повечето родители се провалят точно на този тест.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ама често мирише на друго :))
И като го вземе тати - то пък вземе, че се натакова :))
Та за този случай е хубаво да се познава Фройд - всъщност "акото" било подарък от бебчо :))) И щом се натакова в теб - значи много те харесва :)))

______________________________________
~~~ C'est la vie ~~~ Per aspera ad astra! ~~~

Даааа...
Успокоително е, че това изпитание е по-вероятно да се случи когато вече сме порастнали самите ние и може би ще сме готови...

______________________________________
~~~ C'est la vie ~~~ Per aspera ad astra! ~~~

Ндаааа. Интернетът е тъпа работа. Толкова информация се губи някъде по пътя. Няма смисъл да споря с вас - не сме в равностойни позиции. Вие сте родители, аз - кандидат родител. Вие сте врели и кипели, аз - зелена тиква.
Кой ти е казал, че не мога без него? Мога, само че не искам. Нетърпелив съм, вярно. Характер, кво да ме правиш?
Ами да, хлапе съм! И си обичам играчките.
Смятах и на Ryan да отговарям, ама то отговорът щеше да е горе-долу същият

Четеш по диагоналния метод.
"колела, левчета, моренца и т.н" - ето точно това са представите, с които НЕ ИСКАМ да идентифицирам бащинството си. Ама кой да прочете

мога само да ти се възхищавам и да ти стискам палции честно да ти кажа за такова нещо само филми съм гледала и са ми звучали фантастично и невероятно- Успех ти желая, барабар с късмет и здрави нерви

Хей :)

Спокойно бе човек. И Hell и аз съвсем коректно те четем и не спорим с теб. Ти го възприемаш като спор и се хващаш за това, че опит ти споделяме. Спор (смислен) е като има две противоборстващи си тези. А тук такова няма - просто можем да погледнем от точка, на която ти още не си стигнал, но ти предстои.

Опитваме се да ти дадем още някоя идея за бащинството. Та аз самия още го откривам това чудо и за съжаление не се справям така, както би трябвало. Много грешки имам в миналото, кой знае колко още предстоят... Родител, както се оказва, човек е в по-голямата част от смисления си живот...

И въобще - недей мисли само за бащинството. Мисли за родителството. Щото няма как да си добър родител ако не знаеш и не приемаш, разбирайки и ролята на Татко, и на Мама за едно дете...

Нетърпението е нещо, с което ще трябва да се пребориш... Родителят няма начин да се справи ако не е търпелив. "Веднага, тук и сега" е кофти политика спрямо детето. А то твоето е още неродено... Нека се роди, нека е добре и бъди добър родител.

______________________________________
~~~ C'est la vie ~~~ Per aspera ad astra! ~~~

това е рядък късмет.

Най-нещастната форма на кофти стечение на обстоятелствата е да си твърдо убеден, че твоето бебе ще е най-сладкото и... недай си боже... ти се роди дете с увреждания...

Рибата още в морето, ние вече университет избрахме... ей от такива неща най се притеснявам. Нетърпеливите хора нямат търпение и с нормални, здрави деца да се занимават... еле пък с трудни, болни или дори не особено интелигентни.

Разумно и практично ми се вижда да даваш това, което се изисква от теб на момента. В случая с неродено дете усилията би трябвало да се сведат до осигуряване на спокойствие и здравословна храна на майката, добро лекарско наблюдение, достатъчно средства за лекарства и болница, а при добри финансови условия - защо не и домашна помощница в последните месеци от бременността.
Не може да си лош баща (или майка) на неродено дете и моментално след раждането да се превърнеш в съвършенния, любящ, грижовен родител.
Има си подходящите моменти за всичко.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

наистина няма какво да допълня :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами права си, както често ти се случва :)
А дано те чуе и разбере човека.

Пък ако може да си го позволи (и майката се съгласи де) нека присъства и на раждането.

______________________________________
~~~ C'est la vie ~~~ Per aspera ad astra! ~~~

е прекалено личен момент в живота на една жена, че да се споделя с кой да е.
Лекарите и акушерките в случая са необходимо зло... можеш и да си ги подбереш, разбира се, но ще ти струва по-скъпо.

Когато ражда, една жена изглежда зле, потна е, кърви.
Тя е уязвима в този момент, изпитва болка, страх, надежда... и неистово желание всичко това най-сетне да свърши все пак.
Можеш да споделиш такъв момент само с хора, на които имаш доверие и които те приемат и обичат такава, каквато си.
Ако жената на шляещия твърдо е решила да се развежда с него, малко вероятно е да се съгласи да го допусне до родилната зала. Има си и един такъв инстинкт, присъщ за всички бозайници все пак... страха, че ще ти отнемат малкото. Как си представяш, че ще го преодолее точно в момента, в който се чувства най-уязвима?
Ми то... аз изпитвах страх даже и от това, че могат да ми объркат бебето и се стараех да му запомня физиономийката, въпреки пластинките с номерца, които ни вързаха на ръцете :)

Иначе за България е възможно, един приятел присъства на раждането на сина си. Скъпо му струваше откъм финанси и сигурно беше по-изтощен и от майката накрая (по негови разкази), но в общи линии беше доволен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Най-нещастната форма на кофти стечение на обстоятелствата е да си твърдо убеден, че твоето бебе ще е най-сладкото и... недай си боже... ти се роди дете с увреждания...

Егати, честно, не ми е кеф вече да ти чета постингите Не знам за какъв дявол ми го казваш вече за втори или трети път. Ми хубаво, щом това е начинът ти да вдъхваш оптимизъм на хората...

Е няма начин освен баща да съм и майка на детето. Нито пък е възможно жена ми да му играе и бащата. То ако беше така, нямаше изобщо да я има тая тема. След време, като измислят масовото клониране, може и да не сме нужни вече като бащи. Ама ми се ще да не го доживея тва време. А пък до тогава - ще се опитвам да съм баща, поне доколкото детето ще има нужда от това. Ако се окаже, че съм излишен - ще го преглътна. Не съм чак толкова патологично горд.

изобщо не се опитвам да ти вдъхвам оптимизъм, ти и без това витаеш из облаците. Но някаква доза реализъм едва ли ще ти навреди.

или като щраусите... дай да си заврем главата в пясъка и да изключим ситуациите, в които нещата няма да се подредят така, както ни се иска и очакваме.

бтв имам достатъчно познати, жертва на това кофти стечение на обстоятелствата... чернобилско поколение, знаем си.
Вместо да градиш въздушни кули около възпитанието и деленето по равно или на проценти на детето си - направи това, което има смисъл да се прави сега.
Примерно - подходящите изследвания.
Ако си го пропуснал този момент като маловажен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Алоооооу ... балоните ...
Я, по-спокойно! Какво толкова ти каза Hell, че се цупондриш, като ощипана госпожица ? Нима не ти хрумна, че може да има и такъв вариант, м? Нима жена ти кара нормална бременност - в обич и разбирателство?!
Преди два месеца ти обяснявах колко е важно това, за да се роди здраво дете и едва тогава, забележи, едва тогава да се наречеш "татко" ...
ама ти - не ...
Като те стегне шапката - тичаш тук ... Хубаво де, ама поне си отвори ушите ... То бива бива ...
Сега ще се нацупиш пак и като ти мине - ще се появиш отново! Ама другия път ще ти друснем една фактурка за терапията, пък да видим ...

Hell-ката предпочита да говори за неприятните и неудобните моменти в живота. Тези, при които хората обикновено тактично замълчават и тайно си отдъхват, че не им се е случило на тях.

Не е ли достатъчен повод за оптимизъм, че само говорим - чисто теоретично?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нима не ти хрумна, че може да има и такъв вариант, м?

Представи си, хрумвал ми е. Да не кажа всеки ден. И какво от това? Сякаш че може да се направи кой знае какво, за да се предотврати съдбата. Обаче определено НЕ Е ПРИЯТНО да ти го навират постонно под носа. Предпочитам поне с кошмарите си да съм насаме. И какъв смисъл има от подобни натяквания?

А дали жена ми кара нормална бременност? Ми питай нея, изборът си беше НЕИН. И айде ако обичаш да не правиш неподготвени изказвания. Поне не в тази тема.

Из облаците ли витая? Интересно, не бях забелязъл. Аз пък си мислех, че съм някъде под океанското дъно.
Относно изследванията : не се смятам за компетентен да определям кои са подходящи и кои не. Каквото назначат лекарите, това правим. А пък и нещо не върви на сила да водя жена си по изследвания - само защото така съм преценил, че трябва да се направят точно тези, а не онези. Егати!
И медицинско образование ли трябва да имам, за да ми разрешат бащинство?!?!

Я, споко!
Да не съм забременила аз жена ти, че да я питам каква й е бременноста?
Тя искала, а ти - не! и сигурно си се дърпал много ...
Жена ти не е инкубатор, бебчоооооо!
Или какво ... сега не те интересува ... интересува те детето, щот егоцентризма ти взема връх!
Искаш да се видиш възпроизведен, ли?
А дали съм подготвена или не ... е друг въпрос ...
Представи си професията ми е близичко до проблемите на хората ...

Да... Не се сетих за инстинкта и отношенията им.
Ама все пак си е хубаво.

______________________________________
~~~ C'est la vie ~~~ Per aspera ad astra! ~~~

Ако беше чела малко по-внимателно всичко написано, щеше да вникнеш, че като казах, че това си е неин избор нямах предвид бебето, а желанието да си го отгледа сама. Що за глупост ми приписваш - да твърдя, че тя била искала да забременее, пък аз съм се бил дърпал. Ами за това ти казах, че се изказваш емоционално и неподготвена, пък ти се засягаш.

Вече писах по-горе, че не съм по-егоцентричен от нормалното. Ако след време въпреки усилията ми се окаже, че не съм чак толкова съществен за отглеждането и възпитанието на детето - ще се преборя някак си с нараненото си честолюбие. Можеш да бъдеш сигурна !!

но аз все пак, понеже съм раждала вече веднъж и съм от въпросното поколение... ако реша да имам друго дете, със сигурност още от първите месеци на бремеността ще се опитам да се осведомя здрав ли е плода и има ли вродени увреждания и наследствени болести.
Всякаква информация, която е възможно да се даде и за която ми стигнат парите.

Абе не ти требе медицинско образование предварително... поне сестринско донякъде добиваш в процеса на отглеждане на детето :)
Аз лично от престоя си в отделението за недоносени безпогрешно се бях научила да да откривам в картоните на децата от нашата стая медицинските наименования на вътрешноболничните инфекции, които пипваха и успявах да ги напиша на латински, че да ги види и една докторка - майка на близнаци в същото отделение. Понеже си бях 19-годишен дечко и се врях навсякъде, някак си персонала беше свикнал да ме брои като част от обзавеждането и успешно играех ролята на разузнаване.
Но когато 2 деца... няма да споменавам какво, да не се депресираш... и въпросната докторка ми каза: Наддавайте още 20 грама колкото се може по-бързо и се махайте оттук - взех, че й повярвах. Фалшифицирах резултатите от следващите няколко измервания (кой ти помни за толкова деца колко са тежали всеки ден) и ни изписаха... месец преди да затворят цялото отделение за дезинфекция.

не бе, не искам да те стряскам :)
просто покрай теб взеха, че ме налегнаха некви спомени от преди 14 години :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Виж сега, аз се засягам от авторитети ...
Ти си далеч от тази класификация за мен!Не се дразня, а НЕРАЗБИРАМ хора, които си измислят проблеми, защото при теб случая е такъв.
Ти нямаш проблем с бащинството, защото не си баща още!
Пожелавам ти да станеш, да имаш едно здраво дете!
Убедена съм, че имаш стратегическа програма за израстването му, в зависимост от пола, чак до абитуриентския бал ...
Нещото, което ти казах преди известно време и сега ще повторя, че проблема е в отношенията с жена ти - не живееш с нея, но и не си разведен! Ако това не решиш, когато се роди детето няма да е по-лесно ...
Но ... проблема си е твой ...
Тук присъстващите си имаме свои ...
Хайде със здраве!

P.S. Какво означава "не съм по-егоцентричен от нормалното"? В моите
учебници никоя от школите не дава определиние за "нормален праг на егоцентризъм" или нещо такова ...

И е така и не е. Първо няма защо детето да обича единия или другия, а не и двамата - те са му родители и не се избират. Второ, как си представяш да таралянкат това дете по половин година ту тук, ту там? Таман ще свикне на едното място, айдеееее местим се на другото. А периода на адаптация, него го забравяме някъде. Няма начин това дете да не се разбие. Като не могат да живеят заедно за нищо на света /нали детето е приоритет,а/ да се разведат и съдът ще реши на кого да е грижата за детето. Като на всеки му е важен собственият живот/нормално е/ и няма да му пука за детето, за какво са тогава тези дебати? Според мен е важно детето да има един дом и много обич. Който може да му осигури това, но не временно, докато му омръзне, а за цял живот - при него основно трябва да е детето.

Като на всеки му е важен собственият живот/нормално е/ и няма да му пука за детето, за какво са тогава тези дебати?

Да съм писал някъде подобно нещо? Ами ако и двамата искат да се грижат за него, тогава какво предлагаш? Да хвърлят жребий? Или като в онази притча Соломонова - съдията да рече : дайте един нож да го разрежем поравно, та всеки да си има своята половинка. Не ти знам пола, но разсъждаваш типично по женски. Ако си мъж, толкова по-зле за теб.

Ами чети си тогава учебниците, вместо да пишеш глупости из клубовете.
Аман от "интелектуалки"

Слушай Готин!
Не мисля , че нещо се решава в съдебната зала , най вече в България!
Същото като в Либия. Проблемите са извън "процеса".Но , за мен са пълни глупости "Половин година за нея, половин за мен" ,та това да не е делима вещ? Мисля , че можеш да бъдеш РОДИТЕЛ колкото и твоята половинка.....та дори и по-добър , в такива времена живеем. Помисли обаче би ли се справил с ПРЕДИЗВИКАТЕЛСВОТО. Жените успяват!

Ти можеш!

Аз отговарях на Ingonyama, не на теб в случая. Ти подобна мисъл не си изказал. А ако вървиш по притчата Соломонова, ти самият какво би казал? Как смяташ, че е по-добре за детето ти - да го разкъсате между двамата или да остане цяло? Просто си изнервен и очевидно вече си взел решение затова ти е трудно да приемеш различно от твоето мнение. Мисля, че животът ще ти покаже правилното решение.

с тона!!!
Без лични обиди, моля!

Ако не искаш мнения по темата си - да не я беше пускал!
Тук всеки има право на всякакъв тип мнение - положително и отрицателно, стига да е изразено разбираемо и възпитано.
Пък на теб, ако толкова не ти отърва нечие мнение - не отговаряй, но да изпадаш в подобни... хм, словесни истерии, не е редно...
Хайде със здраве!
И гледай да си добре с нервите, щом ще ставаш баща - ще ти е нужно!

Qui scribit, bis legit.

Като чета всичко написано оставам с убеждението, че имаш ясна представа какво да правиш. Ако мненията на другите съвпадат с твоето им благодариш, ако не - ги ругаеш.
Май се се оженил със същия непоклатим ентусиазъм и увереност в правотата си, каквито демонстрираш и сега. Ако си толкова неотстъпчив какъвто си тук е напълно ясно защо след месец нещата са на път да пропаднат. Сега си навиваш нещо ново и то трябва да стане на всяка цена КАКТО ГО ИСКАШ ТИ. Ами много ясно защо не постигаш споразумение с жена си - ти не искаш изобщо да отстъпиш от твоето, дори да не е толкова разумно. И измисляш безумни варианти, съвършено неприемливи от гледна точка на здравата логика. И настървено си ги защитаваш без да искаш да чуеш мнението на тези, които вече имат деца и малко по-добре и много по-реално си представят нещата. Защо питаш тогава?

Не съм изнервен и не съм взел все още решение. Надявам се когато дойде времето за решения, да съумея да постъпя по соломоновски - т.е. ако се наложи съм готов да жертвам егоизма си, ако това е изцяло за доброто на детето.

Кога и по какъв начин съм обидил някого в този клуб? Вярно е, че в писаното слово не присъствува интонацията, но ако беше проявила малко повече чувство за хумор, щеше да усетиш, че дори когато нещо писано от мен ти изглежда като "словесна истерия" всъщност си е най-безобидна шега или в най-лошия случай - лека ирония.
А пък с нервите съм наистина добре, даже от два дена спрях лексотана

Айдееее, още една присъда...
И как при такава оскъдица от информация вече си наясно кой прав и кой крив в нашия случай? Ако си изчел всичките мнения по темата, щеше да знаеш, че с едно-две изключения всички останали са в конфронтация с моето собствено. Тогава според теб всеки мой постинг е ругателство, така ли излиза? Аз поне не го чувствам така. Ако си останал с такова убеждение - прощавай

Трябва ти повече търпение и концентрация по-скоро към здравословното състояние на плода и начините да осигуриш още от сега пари и средства за след раждането му. За родителските права нито жена ти, нито ти все още имате реално мнение и затова не се и опитвай сега и веднага да решите. Интересно от какво е продиктувана нейната гордост и намерение да се справя сама с отглеждането, дали пък не желае да прави компромиси спрямо съвместния ви живот. Но това, да правят компромиси за сметка на личния си живот, го научават всички след това.

Има и друго в твоя пост - луташ се от едната крайност, емоционална, до друга. Имам впредвид думите ти : "... според мен за детето вече никой вариант не е благоприятен - то винаги ще бъде ощетено по някакъв начин. ...'' Не бъди сигурен в това, защото има много примери, които опровергават това. Нали знаеш поговорката "роди ме мамо с късмет, пък ме хвърли на смет". Има много деца в обикновени семейства, т.е. с двама родители, пък нещастни. Какво му трябва на едно дете, за да бъде щастливо - обич и игри. Така че от теб се очаква обич.

Мдааа, изчетох и тази тема и предишната, когато беше Отчаян баща. Тогава си мислех, че не отчиташ изобщо факта, че бременните жени изкукват тотално - коя повече, коя по-малко. Ако сте се изпокарали по време на бременността, нещата след като тя премине, могат и да се оправят. Не изключвай такава вероятност.
А що се отнася до ролята ти в живота на детето, 100% съда няма да ти я отреди - дори и да ти го даде на теб, пак не е сигурно какъв баща ще си. Това ти сам си го определяш. Грижите, от които се нуждае малкото същество са много и почти невъзможно е жена ти да се справя сама с лекота (дори бих казала, че нито ти, нито тя знаете какво ви очаква). Затова, не се шашкай, ако не постигнеш тези юридически права, за които така си задрапал. Важното е да си винаги на линия, когато се роди детето и жена ти да разбере, че може да разчита на теб за всякаква помощ (имам предвид чисто физическия аспект на нещата) - тя ще се скапва, ама тотално и дори и самия дявол да й предложи да подундурка бебока, да го изкъпе, да го нахрани (на първо време това е бащинството междудругото) и т.н., тя ще е съгласна. По този начин ти можеш да присъстваш в живота на бебето си точно толкова, колкото самия ти искаш и прецениш, че е достатъчно за да се чувстваш неощетен като баща. И 100% съм убедена, че жена ти няма да има нищо, ама наистина нищо против. Дори и сега да дрънка други неща (в което съм почти сигурна - жените са такива отмъстителни гадове) и да те е подлудила със заплахи, че няма да го видиш това дете (примерно). Всичко си зависи от теб, а не от някакъв си съд и ако се вземеш в ръце и го осъзнаеш това, няма да си навличаш толкова гневни забележки от форума, защото наистина идеите ти (и двете) са меко казано неразумни.

Не бе, човече,никой няма право да те съди и не те съди. Прочетено е всичко и оттам мнението - наистина ако не е точна думата ругая, то конфронтирам се е на място. Вярно, че в спора се ражда истината, но опитай се да вникнеш защо толкова хора имат обратното на твоето мнение. Предполагам никой не е заинтересован да те дразни, че да реагираш бая несдържано на моменти. Разбира се, че проблема ще си го решиш ти, както намериш за добре. Не знам кой е прав и кой крив във вашия случай, само знам, че където има дим, има и огън. Не е това най-важното в момента. Ти поставяш друг въпрос и искаш съвет - защо? За да го оборваш ли? Или за да се възползваш от него и да коригираш своето виждане - така че да можете да отгледате един уравновесен човек. Това, обаче, не може да стане ако го подмятате насам-натам - ами възрастен и разумен да е пак ще му дойде в повече, какво остава за едно дете. Просто наистина, както беше писал в един постинг, и двамата с майка му трябва да превъзмогнете нормалния си човешки егоизъм в негово име. Но винаги в живота става така, че единият отстъпва повече. И това е по-мъдрият.

Отново, както и предния път искам да се ползувам от правото си на последна дума, за да благодаря на всички, които дадоха мнение или съвет! На един-два пъти реагирах малко по-остро, за което съжалявам. Ако трябва да бъда честен, само един постинг ме разстрои истински - този на Hell (която иначе ценя и харесвам) и то не заради това, че ме е засегнала персонално, а по-скоро ми дойде малко в повече песимизмът относно здравето на бъдещото ми дете, с който може би се опитваше да ме отрезви, но в резултат единствено успя да ме разстрои. Нищо, мина ми. Ако някой се е почувствувал лично засегнат, моля за извинение. Всички мнения бяха смислени, дори и тези, които на моменти (май не много успешно) иронизирах. Като цяло надделя традиционализма и здравия разум. Особено ценя мненията, които без да раздават оценки или присъди съдържат в себе си обективност и добронамереност. Почти всички бяха такива, за което благодаря!
В бъдеще няма да ви досаждам повече с подобни теми. Желая здраве на всички!

ако съм те стреснала или разстроила.

идеята ми беше, че в развитието на един човек има точно определени периоди, които не могат да се преместят в друг момент и за това приоритетно трябва да се набляга на тях, за да не съжалява после, че не е направил всичко възможно.
Ама това виждам си го схванал вече, та да не повтаряме едно и също :)

Успех в бащинството и дано най-големите трудности, с които се сблъскаш, да са традиционализма на съда (реалист съм... не ми се ще да храниш напразни надежди и после да страдаш, след като можеш да хвърлиш усилия в друга област - нормални, приятелски взаимоотношения с бившата си съпруга и максимално улеснен контакт с детето, така че да не усеща липсата на баща).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И ти извинявай. Нали вече знаеш, че общуването в този клуб ми действа помъдряващо. И този път беше така. Човек винаги гради и мисли едни планове, пък накрая си се случва това, което си трябва. Не съм човек на празните надежди, по-скоро обратното - винаги съм малко черноглед. За това понякога ми се иска повече (отколкото е нормално) да стана обект на някаква съпричастност. Може би за това от време на време хвърлям по някой камък в иначе доста спокойните води на този клуб. Но не храня излишни илюзии - силата трябва да дойде от мен самия, а не някъде отвън.

Надявам се, че вече си се пооправила от надрусването

няма как да не съм съпричастна - от твоята страна на барикадата съм.
И понеже точно тази страна (на родител от дистанция) също ми е позната вече, от година и половина... та за това си позволявам и да човъркам по болните места.

Понякога сила е да се пребориш с инстинктите си.
Но не очаквай някой да ти ръкопляска за това... прекалено много клишета наложиха тези латиноамерикански сериали :) Човек вече няма право да си страда или да се радва тихо и кротко, требе все искри да хвърчат, някой да е прострелян, да се ронят тонове сълзи, да се вика от кеф... тъпня някаква :)

бтв разговорите с теб са приятни и смислени, въпреки спора и различните уж позиции понякога :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Първо, искам да те поздравя за желанието да се грижиш за детето си.
По повод на идеята ти да си делите с майката по 6мес - това е утвърдена практика в Щатите със сигурност, като идеята е да се социализира детето по този начин.Тук такава практика няма.
Мисля си обаче че първо трябва да се посъветваш с адвокат, а най-добре да се разберете със съпругата ти. Познавам доста мъже, на които се е наложило да отгледат сами децата си и трябва да призная че са се справили блестящо.
Опитай се да постигнер разбирателство с майката, така ще е най-спокойно за всички ви.
Желая ти успех!

Разсмя ме...и ако беше само шега щеше да е чудно

А определено е по-добре да настъпиш гуменото зайче, вместо недоразмазаното ако......те килимите служат за какво ли не...:):)

Не съм чела първата ти тема- но сегашното ти питане ме накара за пореден път да се запитам : Кой определя правилата?
от скоро живея с един невероятен мъж, това което съм търсила цял живот... Той баща на двама страхотни синове, аз майка на прекрасна дъщеря... На пръв поглед всичко е супер, само дето мочетата не са с нас и се усеща страхотна пустота... Снощи докато пристигаха новите мебели си дадох сметка, че домът ни ще бъде 100% дом, само с 3-те деца... Ама я ми кажете, кой ще ни ги даде? Никой и това си е факт!!! Няма нищо по-гадно от родител за уикенда! Я ми кажи как ще стане това :"Родител на шестмесечие"
Прав си, че потърпевши винаги са децата... но не забрави ли, че и родителите са страна. Това е живота, харесва или не , ще трябва да го живеем. Успех!

...сънувах, че съм пеперуда, сънувала, че е човек... /Джуандзъ 364-286 г. пр. Хр./

Не е утвърдена тази практика в Щатите. Напротив, все повече се мисли, че това е погрешна практика.
Може да се постигне при взаимно съгласие на двете страни.
Много се съмнявам, че при несъгласие на майката /която обикновено тук има primary custody/, бащата ще може да спечели дело за “подялба” на детето.
Разбира се не говоря за майки наркоманки, криминално проявени и т.н.

Възможно е, така ми бяха казали, явно са били в грешка хората

Това е постинга, който исках да напиша и аз, но Веселие ме изпревари:) Много е вярно това за дявола!:)

Аз искам да добавя следното:
Колкото и да не можеш да се понасяш с жена си, тя е майката на това дете, за което толкова мечтаеш. Дължиш й уважение и финансова подкрепа. Някой даде добрата идея да й наемеш домашна помощница в последните месеци на бременността, аз ти предлагам да го направиш след раждането. Така помагаш на детето - майката ще има повече време да си играе с него, да му обръща внимание, да му се радва. За огромните разходи за памперси, тоалетни принадлежности и чудесии (дано да няма нужда от изкуствено мляко) няма нужда да се споменава. Ще ги поемеш ти и това е една от ролята на бащата. Почвай да спестяваш отсега!

Каквито и да ти са отношенията с детето някой ден, то ще отчита и отношението ти към майката. Помагай на нея, за да се чувства добре то. Дори да не се обичате, мисля, че всеки интелигентен човек може да се държи цивилизовано с майката на детето си.

If I seem superhuman I have been misunderstood.

когато не зная нищо за теб. Може да си всеки друг, който освен с регнатия си ник, понякога пише и нерегнат. Има ги много такива. Пък и не забялазах нищо лично в мнението си - жените и мъжете не ги деля в нета, защото проблемите и на двата пола са едни и същи. И както неведнъж съм повтарял: тук влизат само хора с проблеми. Тези без проблемите - те не знаят дори какво е това браузер.

Това за мъдреците не го знаех, ама се сетих за друго от Евангелието: няма пророк, който да не е убит в Йерусалим!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Човека не се плаши - виж какво пише: "Естествено, че желанието ми за редуване на родителските задължения е осъществимо едва след няколко години (поне три)" !!!

Човекът съзнателно или несъзнателно, прескача най-гадния период - насраните пелени са нищо пред хроничното наложено безсънние (поне моят синковец беше такъв ревльо, че цяла една година не знаех какво е повече от четири часа сън).

"Естествено, че желанието ми за редуване на родителските задължения е осъществимо едва след няколко години (поне три)"
С този акъл, с който съм сега, на тези години, бих казала: "Бъдещи татко, вземи го за първите три години, щом толкова напираш, нямам нищо против, даже ДЪРЖА ЗА ТОЗИ ПЕРИОД ТИ ДА ГО ВЗЕМЕШ... Пък след три години, аз ще дойда наготово, да го възпитаваме на смени :)))
Ама първите три години ти го отгледай, пък аз само ще наминавам чат-пат да му се порадвам... ще му се радвам половин-един час, няма и толкова, щото ще ме хване секлет (гаранция за това) и няма да е лошо ти все пак да си наблизо, щото може да вземе да повърне или да се напишка, докато му се радвам, а аз няма да мога така бързо като тебе да се оправя... 0:-)" - ТАКА И БАБА ЗНАЕ Нищо лично, но Някой който се шляе, ти нямаш ни най-малка представа от реалната ситуация. Бедна ти е фантазията,честно! Колкото и да си навит сега, ако си на мястото на която и да е жена, ще се чудиш откъде ти е дошло и ще направиш всичко възможно да намериш помощници - майка, бавачка - сто на сто гаранция!