Не съм изнервен и не съм взел все още решение. Надявам се когато дойде времето за решения, да съумея да постъпя по соломоновски - т.е. ако се наложи съм готов да жертвам егоизма си, ако това е изцяло за доброто на детето.

Кога и по какъв начин съм обидил някого в този клуб? Вярно е, че в писаното слово не присъствува интонацията, но ако беше проявила малко повече чувство за хумор, щеше да усетиш, че дори когато нещо писано от мен ти изглежда като "словесна истерия" всъщност си е най-безобидна шега или в най-лошия случай - лека ирония.
А пък с нервите съм наистина добре, даже от два дена спрях лексотана

Айдееее, още една присъда...
И как при такава оскъдица от информация вече си наясно кой прав и кой крив в нашия случай? Ако си изчел всичките мнения по темата, щеше да знаеш, че с едно-две изключения всички останали са в конфронтация с моето собствено. Тогава според теб всеки мой постинг е ругателство, така ли излиза? Аз поне не го чувствам така. Ако си останал с такова убеждение - прощавай

Трябва ти повече търпение и концентрация по-скоро към здравословното състояние на плода и начините да осигуриш още от сега пари и средства за след раждането му. За родителските права нито жена ти, нито ти все още имате реално мнение и затова не се и опитвай сега и веднага да решите. Интересно от какво е продиктувана нейната гордост и намерение да се справя сама с отглеждането, дали пък не желае да прави компромиси спрямо съвместния ви живот. Но това, да правят компромиси за сметка на личния си живот, го научават всички след това.

Има и друго в твоя пост - луташ се от едната крайност, емоционална, до друга. Имам впредвид думите ти : "... според мен за детето вече никой вариант не е благоприятен - то винаги ще бъде ощетено по някакъв начин. ...'' Не бъди сигурен в това, защото има много примери, които опровергават това. Нали знаеш поговорката "роди ме мамо с късмет, пък ме хвърли на смет". Има много деца в обикновени семейства, т.е. с двама родители, пък нещастни. Какво му трябва на едно дете, за да бъде щастливо - обич и игри. Така че от теб се очаква обич.

Мдааа, изчетох и тази тема и предишната, когато беше Отчаян баща. Тогава си мислех, че не отчиташ изобщо факта, че бременните жени изкукват тотално - коя повече, коя по-малко. Ако сте се изпокарали по време на бременността, нещата след като тя премине, могат и да се оправят. Не изключвай такава вероятност.
А що се отнася до ролята ти в живота на детето, 100% съда няма да ти я отреди - дори и да ти го даде на теб, пак не е сигурно какъв баща ще си. Това ти сам си го определяш. Грижите, от които се нуждае малкото същество са много и почти невъзможно е жена ти да се справя сама с лекота (дори бих казала, че нито ти, нито тя знаете какво ви очаква). Затова, не се шашкай, ако не постигнеш тези юридически права, за които така си задрапал. Важното е да си винаги на линия, когато се роди детето и жена ти да разбере, че може да разчита на теб за всякаква помощ (имам предвид чисто физическия аспект на нещата) - тя ще се скапва, ама тотално и дори и самия дявол да й предложи да подундурка бебока, да го изкъпе, да го нахрани (на първо време това е бащинството междудругото) и т.н., тя ще е съгласна. По този начин ти можеш да присъстваш в живота на бебето си точно толкова, колкото самия ти искаш и прецениш, че е достатъчно за да се чувстваш неощетен като баща. И 100% съм убедена, че жена ти няма да има нищо, ама наистина нищо против. Дори и сега да дрънка други неща (в което съм почти сигурна - жените са такива отмъстителни гадове) и да те е подлудила със заплахи, че няма да го видиш това дете (примерно). Всичко си зависи от теб, а не от някакъв си съд и ако се вземеш в ръце и го осъзнаеш това, няма да си навличаш толкова гневни забележки от форума, защото наистина идеите ти (и двете) са меко казано неразумни.

Не бе, човече,никой няма право да те съди и не те съди. Прочетено е всичко и оттам мнението - наистина ако не е точна думата ругая, то конфронтирам се е на място. Вярно, че в спора се ражда истината, но опитай се да вникнеш защо толкова хора имат обратното на твоето мнение. Предполагам никой не е заинтересован да те дразни, че да реагираш бая несдържано на моменти. Разбира се, че проблема ще си го решиш ти, както намериш за добре. Не знам кой е прав и кой крив във вашия случай, само знам, че където има дим, има и огън. Не е това най-важното в момента. Ти поставяш друг въпрос и искаш съвет - защо? За да го оборваш ли? Или за да се възползваш от него и да коригираш своето виждане - така че да можете да отгледате един уравновесен човек. Това, обаче, не може да стане ако го подмятате насам-натам - ами възрастен и разумен да е пак ще му дойде в повече, какво остава за едно дете. Просто наистина, както беше писал в един постинг, и двамата с майка му трябва да превъзмогнете нормалния си човешки егоизъм в негово име. Но винаги в живота става така, че единият отстъпва повече. И това е по-мъдрият.

Отново, както и предния път искам да се ползувам от правото си на последна дума, за да благодаря на всички, които дадоха мнение или съвет! На един-два пъти реагирах малко по-остро, за което съжалявам. Ако трябва да бъда честен, само един постинг ме разстрои истински - този на Hell (която иначе ценя и харесвам) и то не заради това, че ме е засегнала персонално, а по-скоро ми дойде малко в повече песимизмът относно здравето на бъдещото ми дете, с който може би се опитваше да ме отрезви, но в резултат единствено успя да ме разстрои. Нищо, мина ми. Ако някой се е почувствувал лично засегнат, моля за извинение. Всички мнения бяха смислени, дори и тези, които на моменти (май не много успешно) иронизирах. Като цяло надделя традиционализма и здравия разум. Особено ценя мненията, които без да раздават оценки или присъди съдържат в себе си обективност и добронамереност. Почти всички бяха такива, за което благодаря!
В бъдеще няма да ви досаждам повече с подобни теми. Желая здраве на всички!

ако съм те стреснала или разстроила.

идеята ми беше, че в развитието на един човек има точно определени периоди, които не могат да се преместят в друг момент и за това приоритетно трябва да се набляга на тях, за да не съжалява после, че не е направил всичко възможно.
Ама това виждам си го схванал вече, та да не повтаряме едно и също :)

Успех в бащинството и дано най-големите трудности, с които се сблъскаш, да са традиционализма на съда (реалист съм... не ми се ще да храниш напразни надежди и после да страдаш, след като можеш да хвърлиш усилия в друга област - нормални, приятелски взаимоотношения с бившата си съпруга и максимално улеснен контакт с детето, така че да не усеща липсата на баща).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И ти извинявай. Нали вече знаеш, че общуването в този клуб ми действа помъдряващо. И този път беше така. Човек винаги гради и мисли едни планове, пък накрая си се случва това, което си трябва. Не съм човек на празните надежди, по-скоро обратното - винаги съм малко черноглед. За това понякога ми се иска повече (отколкото е нормално) да стана обект на някаква съпричастност. Може би за това от време на време хвърлям по някой камък в иначе доста спокойните води на този клуб. Но не храня излишни илюзии - силата трябва да дойде от мен самия, а не някъде отвън.

Надявам се, че вече си се пооправила от надрусването

няма как да не съм съпричастна - от твоята страна на барикадата съм.
И понеже точно тази страна (на родител от дистанция) също ми е позната вече, от година и половина... та за това си позволявам и да човъркам по болните места.

Понякога сила е да се пребориш с инстинктите си.
Но не очаквай някой да ти ръкопляска за това... прекалено много клишета наложиха тези латиноамерикански сериали :) Човек вече няма право да си страда или да се радва тихо и кротко, требе все искри да хвърчат, някой да е прострелян, да се ронят тонове сълзи, да се вика от кеф... тъпня някаква :)

бтв разговорите с теб са приятни и смислени, въпреки спора и различните уж позиции понякога :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите