Ей така - мотайки се из нета попаднах във вашия клуб и ви чета редовно :)
Кажете ми как да преодолея предателството.........едно ми е такова ........чак не ми се вярва, че ми се случва........не става въпрос за друга жена, а за тотална липса на подкрепа......то е дълго за разказване, не сме женени, но това едва ли има значение........предадено ми е......и какво сега?

Виж какво... не съм аз човека който трябва да ти го каже но ти не си казала нищо. Не можеш да кажеш кажете ми как да направя това и това и да не дадеш началните условия. А ако го направиш която и да е система за вземане на решения ще ти каже или недостатъчни входни данни или ще ти даде грешно решение. Не очаквай и от хората тук да ти помогнат да преодолееш нещо без те да знаят какво трябва да преодолееш.

Пусть вечно мой друг защищает мне спину,
Как в этом последнем бою.

Прав си.....ама от къде ли да започна?... заедно сме от 3-4 години, като последните две той все не може да си намери свястна работа...........защото е прекалено умен ........та значи през този период аз съм винаги насреща.......за всичко.......но от един месец насам имам служебни проблеми, трябва да взема някакво решение, в главата ми е пълна каша......а него сякаш го няма......дори за един разговор ........ а днес даже бил мнооооооо болен.......мислех си , че поне някаква духовна подкрепа можех да получа........стана ми тъжно....

Ами това че бил прекалено умен нещо не ми се връзва. Когато аз имах нужда от работа и можех да се хвана на работа не се поколебах да стана фрезист въпреки че с предишната си квалификация бих намерил нещо по-леко поне от към физическа гледна точка.
А това дето казваш че когато си имала нужда от него него го е нямало май вече започва да не ме изненадва. Прекалено често взе да се случва в живота.

Пусть вечно мой друг защищает мне спину,
Как в этом последнем бою.

Това за умното го написах с ирония......защото и аз мисля като теб.......работа винаги има......стига да я потърсиш;)
Просто се усещам, че започвам да обвинявам себе си........че съм наивна, че съм прекалено добра, че винаги искам да помогна.........сякаш мога да променя света......и все пак се оправям .......но както си писал в другата тема.......понякога ме боли, че няма кой да ми подържи ръката........
уф,нещо се разкиснах много днес........

Ти си се разкиснала а аз пък се изпекох напоследък в собствения си ад ама какво да се прави... да имаше начин да разменим по малко тогава баланса би бил по-лесен
пп. Време ми е да излизам защото метрото приключва скоро.

Пусть вечно мой друг защищает мне спину,
Как в этом последнем бою.

А дали си наистина предадена,или само твоето въображение ти прави номера....А решенията,човек сам си ги взема ,служебни или лични ,ние сами носим кръста си ,Ако толкова държиш на съвет,поискаи го ,но това не значи ,че момчето ти е готов да ти го даде.....А, ако те постветва това което не желаеш да чуеш.....

... Липсата на подкрепа може да означава съвсем друго. Когато искаш да покажеш на някой по деликатен начин, че е прескочил някаква недопустима граница, то най-добре е просто да се дистанцираш от проблемите му.

Помисли си ти дали не си поискала прекалено много от този човек с поведението си. Опитай се да си представиш, че си с неговите дрехи, неговата физиономия, неговото обкръжение. Все едно да се превъплатиш в него. Тогава много лесно ще разбереш какво мисли и чуства този човек, къде си сгрешила (ако има въобще има грешка от твоя страна), какви са намеренията му към тебе и т.н.

А за предателството - това е много силна дума. Дано не я научиш никога.

Късмет!