При нас се случва тази смехория. Първо бяха странни позванявания, и тишина отсреща. Изоабщо не се опитах да забележа , че те бяха свързани с идването на бившия при детето. И сега какво излиза -постигна това да го разведе. И равносметката е равна на кръгла нула. Съжителство от 1год още и намек за брак няма, свекървичка/ тежко и когато я срещне/ не я познава. От общи приятели чувам че винаги сам се среща с приятелите си.Тя трепери, че когато е при мен и остава да си спи при детето ще се съешим/боже опази ме/. И в същото време знае че само да щракна с пръсти и той ще ми наниже халката за трети път/ веднъж бяхме вече женени/. И какво постигат любовниците...НУЛА

ако се чувстваш късметлийка от това, което ти се случва!

Нашата любовница пък успешно се превърна в съпруга и сега майка на второто дете на бившия. Може да се спори, коя от двете ни е постигнала повече.../ не че аз бих участвала в подобен спор - това би ме унизило/


Любовниците успяват да доразвалят един брак в криза и много по-често, отколокото си мислим това им е НАПЪЛНО достатъчно.

Qui scribit, bis legit.

О при нас целта е брак / разбирай любовницата/. Ама скъпият си знае , че друга балъма като мен няма на света не случайно два пъти сме се женили. Проблема е че аз вече изпитвам гнус от него и от смешната му любовница.Ама и малкият я сложил на място като я попитал на / На колко години е вашето внуче/ а тя миличката е само на 38год.-. Ами понякога 10год момченца са по-добри оценители на една жена.Съчуствам ти не зная аз как бих реагирала при подобен случай. Но съм му казала в момента в който разбера че друго дете е на път да забрави че нашето го има/ ама той много обича синът ни и знаяче за него никоя жена не струва повече от синът му/. И аз много умело мога да дърпам тази му струна..и даже съм и разваляла празниците ..навръх Нова година детето му се обади и той дойде само за 30м...а се чуваше музика от заведение около него...много я дразня.Защото сега тя е много по-слаба отколкото когато беше любовница

... да се отвори една книга, отколкото да се затвори.

Постигат, и още как. Да разведеш някого малко постижение ли е?
За някои това е повод за гордост и им действа изключително добре на самочувствието. За да го постигнеш се изискват определени качества,
които липсват на определена част от хората, по простата причина че
тази определена част от хората страда от недостатъци като известни
задръжки от морално-етично естество. Въпрос на ценности и възпитание.
Освен това, сега ми идва на ум, че е много по-лесно да разведеш женен
мъж, отколкото да се пребориш за свободен такъв. Като се позамисля -
женените мъже са по-лесна плячка за такъв тип жени (хайде да не казвам думата).
Случвало ми се е да имам връзки с женени мъже, обаче винаги, когато съм
усещала, че проявяват склонност към крайни решения, съм успявала да
охладя ентусиазма им. От загриженост към тях и семействата, които евентуално биха оставили, но преди всичко от собствената ми гордост и
самочувствие - е, не мога да си представя да изпадна до положение, в
което за някоя нещастна жена и децата й ще бъда причина за нещастие,
че родителите на мъжа най-вероятно няма да ме приемат и т.н.
Вярвам (колкото и банално да звучи), че не можеш да градиш щастие върху
чуждо нещастие. Не бих могла да живея с някого с гузна съвест. Страшно
уважавам, и винаги съм гледала да се придържам към основния принцип на
конфуцианството: "Не причинявай на другите това, което не би искал да
ти бъде причинено". Адски мъдро, нали? Ех, ако всички го спазвахме, представяш ли си колко хубав би бил светът.
За разлика от твоя случай, на мен ми звъняха и дишаха в слушалката, или пък
направо търсеха мъжа ми, още докато бяхме женени. И като кажех, че на
телефона е съпругата му, някои направо се изненадваха и затваряха, а пък
други бяха направо нахални. Сега, като си помисля, страшно много години
издържах - ако бях нормална, щях да си събера скромния багаж и да се
махна навреме, ама не бях. След това, като се разделихме и няколко пъти ми
се наложи да звънна на мъжа си във връзка с предстоящия развод, трябваше
да давам обяснения коя съм и за какво звъня (и тя пак се изненадваше, че
човекът има съпруга). Както и да е, това го преживях. Чувала съм, че живее
с някаква жена с дете и понякога дори злорадствам - първо, убедена съм, че никога, ама никога няма да се ожени за нея или за която и да било друга; второ - никога няма да я представи на родителите си (които бяха на моя страна през всичките 15 години и сега не искат да го погледнат) и трето -
че гледа чуждо дете, след като никога не пожела (и направи всичко възможно за да предотврати) да имаме свое дете. Откакто се разделихме му се случиха и други неща (разболя се от подагра - нали се сещаш, че става дума за заболяване типично за богати хора и чревоугодници, общо взето не са за съжаление и от атлетичната му фигура на плувец остана само бледа сянка -
като го видях на делото не първо не можах да го позная - беше се смалил до неузнаваемост, а след това дълго време не можех да повярвам, че съм била луда по този мъж цял живот); обедня (всичко, което беше натрупал, а то не беше никак малко, замина в небитието); усещам, че е подтиснат, няма никакво самочувствие и го тормозят (очевидно мацката, с която съжителства), станал е
послушен и покорен - направо не мога да повярвам, че този истински мъжкар се е предал и е стигнал дотам. За тези последните неща не злорадствам -
започнах да изпитвам искрено съжаление към него и, честно казано, точно това ми помогна да преодолея чувствата си към него и да заживея отново.
А, да си призная, най ме кефи положението на тази мацка, която ни разведе -
какво има тя сега? НИЩО.

Разбирам целия ти разказ и си мисля, че като нищо историята ти да е 100 процента истина.
Но за мен, лично нещата не стоят - аз имам това - тя има онова....
За мен любовта не е притежание. Бракът също.
--------------
За мен:
Любовта е СЪпреживяване на нещо съкровенно и уникално / плюс секс - естествено/
А брака е партньорство между приятели - най-трудният вид партньорство!

Qui scribit, bis legit.

Хехе... Тия дето са 'любовницата' имам предвид! Май бързо им омръзват завоеванията!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

след като изпитваш "гнус" към него , злорадстваш че го отделяш от сегашната му приятелка?Абе,хора вие понякога изпадате в големи крайности.Развели сте се и точка.Какво те интересува дали тя ще се омъжи за него или не,дали ще имат второ дете или не.И повярвай ми,че не всяка любовница желае да раздели една семейство/хъм-да си призная ,като се замисля май не съм много убедена в това /.Ама да говорим конкретно.Ако семейството вече не е такова,а просто има едно съжителство без навлизане в територията на другия.Какво е виновна тогава другата жена?А ако преди нея е имало още 5 , но човека е решил че е щастлив с другата.Не мисля,че тя ще е виновна за последвалия развод.
Но да в едно си права-вече съм го казвала,че любовницата се страхува от съпругата,било то бивша или настояща.Ако се чувстваш щастлива от това...не знам ама май се принизяваш до положението на някой любовници.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

lele, ot tazi tema izleze che (bivshite) saprugite sa mnogo strashni i igraiat rolia neshto kato svekarvite... ha.. ha...

na lubovnitzite shte kaja: ne se strahuvaite ot saprugite osobeno ako sa bivshi.

Хе! Искам да се запозная с любовника на бившата, оня се крие, като че ли ще го лапна. Уж случайно се срещаме, искам да го питам какви условия осигурява на сина ми, оня ме гледа като извънземно. Аз звъня по телефона на бившата как да се срещна със сина, оня взел че сменил номера, аз й звъня в службята, тя ми тръшка слушалката. Аз като престъпник изчаквам сина от училище, той трепери целия и плаче.

Тъъъъъъъъъъъй лиииииииииииии? А да видим тогаз кой кого??? Аз assassin ли съм или лукова глава??? Наложи се като Шерлок Холмс да разузнавам и да търся информация...

Разгоних му и фамилията и любовната връзка и всичко си дойде на мястото! Аааааа, аз да не съм вчерашен келеш, а, че да се бъзикат с мен??? Айдееееееее - на боклука, щом ще е тъй! Даже му уредих да го уволнят! Гадничко, ама каквото почукало - туй отговорило, казал Народа Български!