Вицове по темата / Взаимопомощ / Клуб на разведените

Напоследък си мисля какво се опитват да създадат рекламите от нас. За да отличат продуктите си един от друг производителите ни натрапват фантазии или направо фобии.

Ето какво представлява рекламо-sapiens:
Неговата коса никога не е както трябва, тя или е много суха или е много мазна, или е слепнала и няма обем или е много бухнала и трябва да се смачка. Винаги има пърхут - обилно. Ако е къдрава трябва да се изправи ако е права да се накъдри.
В устата му е ужас - по езика му има бактерии, които трябва да се стържат, никога няма свеж дъх, има микропукнатини по зъбите, венците му са възпалени и има постоянно променящо се РН.
Парите никога не му стигат и затова трябва да тегли много кредити.
Никога не е достатъчно слаб
Винаги страда от запек и диария едновременно, а това явно провокира хемороидите му.
Рекламо-sapiens живее в много мръсна къща пълна с бактерии, а децата му са цапат като прасета. Непрекъснато е в движение и когато дойде месечният му цикъл се притеснява, с извинение, да не се омаже. Има болки в кръста от активния си начин на живот. Когато не говори по мобилния си телефон - говори по стационарния, защото е безплатно;
Маркира идеите си, като ги рисува по стената и пода;
Казва се Мария, а напоследък и Любо.
Некотролируемо е привлечен от непознати, използващи дъвка, бира или дезодорант
Страда от някаква емоционална нестабилност, тъй като все го убеждават, че това бил неговият глас, когато не е.
Обикновено преглеждат зъбите му все неочаквано на обществени места- насред пазара или насред супер-маркета.
Когато си каже "Стига" поне две седмици яде само активия , за да почувства разликата.
Подът му е своебразен battlefield, осеян с трупове на хлебарки и други злощастни, изтребени до крак. Може би това има някаква връзка с факта, че бебето му пишка в синьо.
Всеки път когато свирука с уста отнякъде се появява мускулест блондин и изчиства банята/кухнята/пода в хола и каквото там му скимне.
Има познати в Павликени. Хубави хора.
Кара кола, върху която е сядал слон и много се гъзарее с това
Когато му се допее/дотанцува пие един Мезим Форте и взима микрофона за ужас на всички останали
Когато му се развали колата вика извънземните, пие абсолютно всякаква ракия, бира, вино, но когато му прищрака мозъка става крадливо копеле и краде киселото мляко на по-малкия си брат.
Когато не страда от простуда, грип, запушен нос има проблеми с простатата, а в случаите, в които е жена, пие някакви съмнителни хапчета за възвръщане на щастието.
Рекламо-сапиенс има фетиш към бебешки дупета-обича да ги гали, целува, души и то пред възможно най-много хора.
Освен това има ужасно миризлива тоалетна и му се налага да ползва около 20 ароматизатора и въпреки всичко все се намира някой, който да каже "Уф, че миришееее!"
Има мултифункционален мъж.
Пере си чорапите само на топка, предварително овъргаляна в кал.
Носи пуловера на баща си дори след години. Не че няма пари, разбираш ли, просто му харесват размъкнати трийсетгодишни парцали.
Жена му очевидвидно е в климактериум - постоянно й е фагалдо или фафрето
По цял ден се подготвя за ДОВЕЧЕРА, но когато заветната вечер дойде, се оказва, че не е готов, защото в заведенията не го допускат. Ако пък по някакъв начин успее да заблуди фейс-контрола, било то с банан на връвчица или със снимка на самия контролиращ, и да влезе в бар, дискотека или каквото и да е друго питейно заведение, му се налага да прави стриптийз, за да му обърнат внимание и да му дадат нещо за пиене.
Не дава на никой да му пие от ракията, защото тази му е за цял живот.
Когато мести мебели, вика на помощ роднини над 60 години, за да им демонстрира новият си гел за травми.
Говори на немски, но се казва Иванка, домакиня е и от както ползва тези тенджери, нито една не е загоряла.
Никога не си е сменял ризата, защото белината която ползва я е запазила здрава.
Има малоумен дядо, който пържи кебапчета и ги изсипва направо на покривката, но това не му е проблем, защото праха му за пране вече мирише на лимони.
Въжетата му за простиране са няколко километра и обикновено са на ливадата.
Децата му играят изключително в блата и тресавища,
Живее в непрекъснат страх, че съседката ще почисти по-бързо.
Според него Кока Колата се произвежда от Дядо Коледа (който има и карго компания за да я разнася по северния полюс) и се пие предимно от бели мечки, а Пепси-то се пие от строителни работници и понякога от Бритни Спиърс.
Убеден е, че йогурта всъщност е кисело мляко, патентовано от Хан Аспарух.
Изпада в тежка депресия, когато не може да изяде всичко от масата.
Винаги гледа мача по телефона, защото обожава да не може да го гледа по телевизора.
Има лешояд във всекидневната, комари или поне прасе в спалнята, за-дъл-жи-тел-но хлебарки в кухнята, кон в банята, микроби в тоалетната;
Диша спокойно, защото знае, че жена му ще роди тогава, когато намери подходящия ипотечен кредит;
Винаги е изправен пред дилемата да позира или да депозира

Рекламо-сапиенската:
носи рокли спечелени от събирането на талончета от супички: сигурно затова приятелките й се опитват да не ги забелязват и й правят комплименти за цвета на косата.
когато реши да готви с кайма, прави кюфтета, кебапчета и принцеси за целия блок
ако не разполага със специалния тиган за гофрети, омазва цялата кухня, докато си изпържи едни яйца.
в редките случаи, когато прецака мъжа си да готви, го прави на луд по телефона, докато реши колко гости да покани.
преди да избере вид дамски превръзки, ги сравнява с конкуренцията като ги полива с вода, а за събуждане измерва киселиността на сапуна си с лакмус.
ако, не дай си боже, реши да си оскубе някой косъм от веждите с обикновена пинсета, го прави по възможно най-болезнения начин и почти си изважда окото.
има силно обоняние, защото безпогрешно разпознава от разстояние всички видове мъжки парфюми.
преди да тръгне на джогинг, си рисува фигурки по тялото с рол-он дезодоранта.
Обожава да се разсейва на работното място, като цъка с език и яде тиксо.
Барманите хич не вървят пред нея, защото отваря бири с деколтето си.
Шанс имат само онези, които успеят да заледят бар-плота на един дъх.
Рекламо-sapiensът знае, че от малък трябва да подготвя добрия старт в живота, като пие чаша Нестле джуниър на ден, най-добрият старт за мен. Когато не успее да получи този най-добър старт, той отчаяно започва да се тъпче по препоръка на педиатрите с колкото се може повече калции под формата на разни съмнителни на вид и твърде много приличащи на кози барабонки зърнени закуски, и тича през час да се мери, за да знае колко е порастнал за тези 2-3 минути и кога точно може да отмъкне раздрънканото колело на по-големия си брат.
Принципно щастлив човек, защото ПРЕДИ са му се случвали много ужасни неща.. болял го е корема, бил е мухльо, не е можел да отиде до магазина защото е имал шипове, ... обаче СЕГА! всичко му е наред, той е постоянно ухилен, говори само със слогани, и поучително клати глава към своите приятели-все-още-мухльовци, за да се присъединят към неговото безумно щастие.

ПЕРЛА
05.11.05

Non nova, sed nove.

Жив е, той жив е ! Там пред екрана

потънал в мисли, седи и пише

една дълга, сложна програма,

програма нова, мощна и бърза.

На една страна захвърлил мишка,

на друга CD, на две строшено,

очи тъмнеят, глава се люшка,

уста проклинат всичко сгрешено.

Пише той лудо, пише момчето,

бърза да чукне последния ред

хлебарка лази по чекмеджето,

към дискетите пълзи тя напред.

Два през нощта е ... Спрете сисопи

тез тъжни песни. Спри и ти, време

в таз мръсна стая! Ще се направи

и тази програма... Но, млъкни PC.

Тоз, който пише дълги програми,

това е то гений ! Него жалеят

сисоп и юсер, хакер и кракер

и Sound Blaster MOD-ове свири ...

Нощем му свети low-radiation,

а пък луната в диска блести.

Сутрин му сянка пази монитор,

Screen Saver пуска да не заспи.

Настане вечер, месец изгрее,

година мине, две си отидат,

програмиста все пие ли, пее

или в BBS до сутрин се връзва.

Но ето, вече новия вирус,

чака да бъде ъплоаднат нощес,

малък, но страшно много опасен

разрушава един BBS.

На един му бързо FAT-а прекарва,

на друг CD-ROM-а на 10 строшава,

на трети монитора бързо изгаря,

а четвърти - цялостно разрушава.

И ето, пита сисопът нещастен:

"Кажи, системо, де ти е FAT-a ?

Кой ти нанесе тоз удар ужасен ?

Кажи ми, па да си взема автомата."

Системата мощна, Maximus 5.00

със сили последни така отговаря:

"Не се занимавай с мене, сисопе,

а намери го, оня, гадняра ..."

Но съмна вече ! И на дивана

лежи сисопът, сълзите текат,

в сърце му има прободна рана,

а BBS-a е вече отвъд ...

******************************

(На сцената са двама вирусолози и един сисоп, наобиколили компютър)

Вирусолозите:

Нека носим йоще срама по челата,

вируси стари и ниска заплата;

нека люта битка спомним от нощес,

където се срина един BBS;

нека ни отричат хакерите, века,

нека е трагично името ни, нека

системата стара и BBS-а нов

да издават века своя жален зов.

Нека да ни сочат в родното ни Фидо,

там да се изкажат, и да ни обидят !

Защо ли ? Защото нашата защита

вируса пропусна, тоест бе разбита.

Сисопът:

О, XT !

Три деня вече с вируса се боря.

BBS-а сринат не мога да отворя.

Вирусът ужасен вилнее по диска

и да го премахна много ми се иска.

Късно е вече, трябва да призная,

системата рухна, видя и се края ...

(Излиза да удари една минерална вода за успокоение)

Вирусолозите:

Юсер подир юсер, сисоп след сисоп,

BBS-и срива вирусът в галоп,

а ние тук пишем като полудели

и защити правим - с мегабайти цели.

Правихме, по-точно - кода им изтече,

вируса хакна системата вече.

Но без байт програма и без грам кураж,

с вируса се борим като със мираж.

И в момента когато губим надежда,

влиза друг сисоп и ни занарежда:

Сисопът (към един от вирусолозите):

Дай един компютър, глупав дърт козел,

тези три програми аз съм си ги въвел,

могат да изчистват вируси във FAT-а,

един за главата, друг за краката.

Вирусолозите:

При тез думи силни, ние сме съгласни

да дадем компютър с дискове прекрасни,

с Virtual Sound Blaster и със стар процесор,

IDE контролер, ARJ компресор,

много бърз монитор, много бавен хард,

принтерче си има от Hewlett Packard.

Сисопът:

Байт по байт и ред по ред,

чистят вируса навред

моите програмки три:

Леле, колко са добри !!!

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

И днес йощ модемът, кога връзка захваща,

прави трансфери, шуми и препраща,

(TииииЖииииПиииШшшшХххххххх - Б.ред.)

славата на вирус, отдавна превзет,

от region на region и от net на net ...

***********************************

Една простичка дървена щайга

сякаш крачи в тълпата сама -

на ръце двама млади отнасят

свойта свидна покупка дома.

Те така я крепят и внимават

сякаш носят шиник с пари...

Тез, които край тях отминават,

им завиждат по малко дори.

- На какво ли завиждат ? - ще кажеш ...

О, на пълните с радост очи!

Че пред този компютър да седнеш

е чест най-голяма, нали ?

Но запишеш ли кратка програма

на касета, на флопи ... и край;

на екрана явява се Eden,

а на български казано - рай !

Една простичка дървена щайга

сякаш крачи в тълпата сама.

Всеки ден програмисти отнасят

тъй по капчица радост дома.

****************************

Всяка нощ кат’ лягам

си мисля за тебе,

всяка нощ кат’ лягам,

не спя.

Мила, ти си вече

на чет’ри години,

стара си и бавна,

уви.

Стой тъй, аз нямам пари,

щот’ пестя ги за Pentium III.

Ти си веч’ стара, но знам,

че не мога да тръгна

да те продам...

Чет’ри осем шестка

зарежда отново,

чет’ри осем шестка,

заби.

Delphi не ми тръгва,

а Java – не става,

стара си и бавна,

уви.

Давай, не спирай сега,

чакай да заредя Windows-а.

Ти си веч’ стара, но знам,

че не мога да тръгна

да те продам...