..от известно време..
Изчетох и всичките книжки за мъжете и жените от популярни автори..
Омъжена съм от 19 г.Трудно ми е да призная дори пред себе си,че бракът с мъжа ми не ме удовлетворява по почти никой показател.Досега съм живеела в нещо като налагана от мен самозаблуда,примирение..
Няма да го описвам с много думи,непочтено ми се срува и сега.
Как да го кажа най-общо..той е от хората,които нямат достатъчно жизнена енергия.Пасивен е до степен,че това пречи.Ходи само на работа и само с това се изчерпват задълженията му.Не се поддържа,смята че не трябва.Руши здравето си с лоши и вредни навици.Много е избухлив и аз съм се научила да предотвратявам ситуации,в които може да стане опасно.
Но четейки книжките..открих много черти на "маминото синче" и типът "насилник".В случая става дума за психическо насилие и манипулация.
Постепенно аз се отдръпвах през годините.
Връх на всичко напоследък бяха скандалите между него и дъщеря ни.Не можеше да приеме,че тя пораства/сега е на 18 г./ и ревността му си каза думата.Той се прибира винаги късно след работа на по 2-3 бири/за да се разтоварел/и тогава почваше да я "възпитава"посреднощ.Казах му,че досега го е "нямало"никакъв като родител ,а сега изведнъж се появява и започва да се налага с нравоучения.
Това като че ми отвори очите.Казах си,че няма да позволя той да й държи подобен тон и да я кара да се страхува.Намесих се,в резултат на което стана грандиозен скандал,но тормозът спря.В замяна на това се появиха саркастичните му подмятания и забележчици,които приемам единствено като израз на безсилие.
Оттогава/вече повече от година/ се почувствах свободна.Емоционално.
Някакво решение бавно се оформя в мен,но не знам как той успява да ме кара да го съжалявам.Все пак сме преминали през много трудности и той ако не е бил активната страна,поне не ми е пречел да ги преодолявам.
Лошото е,че го чувствам не като мъж,ами като син.Грижата към него ще си остане,мисля.Не изпитвам вече никакво привличане.
Преди се тормозех,че ми обръща гръб,но постепенно разбрах,че мога и без изпросения секс,в който се чувствах така унизена,че беше по-добре без него.
Сигурно си е имал причина,подозирам че е здравословна,но никога не си призна,не сподели и не направи опит да поправи нещата.
Сигурно писах много,но както разбирате,май пиша пак предимно на себе си.
Трябва да повярвам,че са минали толкова години в примирение .
Думата "развод" не ми се върти през главата.По-скоро искам да съм другаде.
Благодаря!
И не ме карайте да се регистрирам,моля..
Ако ме приемете,ще е така.
Не съм нещастна.Научих се да намирам в много други неща радостта.
Просто се чудя..какво е това вегетиране на семейството ми..и докога?

Добре дошла!
Дано само хубаво има пред теб.

______________________________________
~~~ C'est la vie ~~~ Per aspera ad astra! ~~~

Благодаря!
Искам хубавото да е и за него.
Търся начин.

dokoga? ... do kogato ti reshish! inache shte si vegetirash do krai na jivita ti ili negovia

Ами..доста годинки заблуда..и камара от скрупули,може би...
Както и недостатъчната ми ограмотеност за психическата обремененост на хората.Някои се справят с нея-други не.Разбрах го.
Сега е време за действия,да.
Искам обаче и той да осъзнае какво всъщност е станало.
Май това е трудната ми мисия.Другото е лесно.
Нали се срещаме,/имам предвид мъжете и жените/ и за да си помогнем в развитието си.
Въпросът е,че май аз се отказвам вече да правя опити.
Благодаря.

за себе си определено си наясно, поне от постингите ти така изглежда...

Колкото до идеята ти да помогнеш в развитието на съпруга си - не мислиш ли, че времето за бавни, леки и постепенни стъпки вече е отминало.
Има хора, които цял живот няма да пожелаят сами да пораснат, ако обстоятелствата не ги принудят.
Понякога помощта може да се състои просто в осигуряване на подходящите обстоятелства.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

tova e chudesno, ako mojesh d amu pomognesh d aosaznae kakvo e stanalo.
dori i da osaznae, tova znachi da priznae pred sebe si che e bil slab i e imal vatreshni (emotzionalni ili harakterovi) problemi i ot tova sa proiztekli drugite problemi. shte iska li da prieme tova? edva li. vse edno da kaje: az sam vinoven za tova koeto stana. takova priznanie shte etejko za koito i da e.

Ми, вземи един вестник и виж къде се слагат препинателните знаци.

Айде, от мен да мине! Знаците се слагат ВЕДНАГА след думата, а после следва празно място.

Редактирано от ASSASSlN на 02.04.04 19:27.

Mислех си нещо в смисъл,че като отменяме другите им вредим,а не им помагаме.
Аз това правех досега.
Поправям каквото мога в това отношение.
Права си за обстоятелствата.

Ако може изобщо да се говори за вина,тя е на двамата.
И понеже съм чувала в редки случаи да казва,че сам си е виновен,мисля не е невъзможно да достигне до извода,че нещо е свършило.
Въпросът е какво ще започне от там нататък?Приятелство и приемане на положението,или..срив.