Zdraveite momi4eta.As sum Ani i skam da spodelq s vas moqta istoriq:
Omujih se predi po4ti 3 godini za 4ovek,s kogoto se obi4ahme do poluda.Vsi4ko be6e prekrasno,kato isklu4im razpraviite sus svekurvata,no togava ne im obru6tah vnimanie.Jiveehme si 4udesno-vsi4ko be6e samo cvetq i rozi.Razbirahme se perfektno-dori samo s pogled.Toi obojava6e moite roditeli,dori predpo4ita6e da budem pove4e vreme pri tqh otkolkoto pri maika mu/za sujalenie nqmame samostoqtelno jili6te/.Dokato edin den....Rodi se prekrasniqt ni sin,krustih go na supruga mi-iskah da mu pokaja kolko mnogo go obi4am i durja na nego.I togava vsi4ko se preoburna naopaki.Poneje rodih sekcio,mujut mi i svekurva mi bqha pomolili maika i tatko da idvat i da ni pomagat.No edin den,te se oburnaha sre6tu tqh i kazvaiki,4e sa im okopirali ku6tata,gi izgoniha po-nai-ujasniqt na4in.As su6to si trugnah,za6toto svekito gone6e i men,a TOI ne zastana izob6to na moq strana.
Taka zapo4na na4aloto na na6iqt krai.Ot togava minaha 9 meseca,prez koito as 3 puti se vru6tah tam i se pribirah pri na6ite,za6toto svekito me skusva6e ot tormoz,a toi dori ne obru6ta6e vnimanie,dori posledno se oburna i toi sre6tu men.
Ne sme se karali,govorim si,vijdame se pokrai deteto.As vseki put go pitam kakvi namereniq ima,kak 6te q karame taka,a toi mi otgovarq,4e mi nqma nikakvo doverie-za6toto sum si trugvala tolkova puti,moje i da e prav.Posledno mi zaqvi,4e spored nego nai-dobriq variant da budem 6tastlivi zaedno e kato se razvedem i zapo4nem vsi4ko ot na4alo,na 4isto,bes angajimenti i ako vsi4ko potrugne dobre i lubovta ni ocelee,kakvo tolkova-pak 6te se ojenim.
Momi4eta,neznam kakvo da pravq.Iskam da si zapazq semeistvoto,iskam da buda s 4oveka kogoto obi4am vupreki vsi4ko.Iskam da imam semeistvoto,koeto imah predi.Pomognete mi-daite mi suvet,kakvo da pravq.Vie kak tulkuvate ne6tata?
Blagodarq vi i izvinqvaite 4e vi angajiram s moite problemi.

Щом искаш да си запазиш семейството не си и помисляй за развод. Друго е, ако мъжът ти го иска. Но не за да започнете наново. Какви глупости. Начисто можете да започнете и сега. Просто се отделете самостоятелно. Ако не сте добре финансово учтиво помолете родителите си по равно да ви плащат квартирата. Вие двамата трябва да си поговорите (сами, не с родителите) какво искате.

Аз поначало съм против 'терапията' на временните раздели, но в случая няма ли да свърши по-добра работа от развода? Поне ще спести доста нерви, а може би и средства? А ако все пак решите да се разведете, решението ще почива на по-сериозни мотиви.

От личен опит мога да ти кажа, развода /дори и в най-цивилизования си вариант/ трудно може да бъде позитивна емоция. И обикновено оставя доста неприятни спомени. Та ако съпругът ти си мисли, че това може да е ново начало, опасявам се, че греши. Това е крайна мярка при невъзможност за намиране на друго, по-добро решение.

Това неговото малко като каприз ми звучи в момента... може да се е стреснал от отговорността или кой знае...
А и намесата на 'родителското тяло' очевидно влияе негативно /човек не се променя толкова за месец или два, все пак/. Няма ли някакъв начин да се преместите да живеете самостоятелно, поне временно. Така може би ще стане ясно кой какво мисли и на какво е способен САМ. Без чужда намеса.

_________
Никога не позволявай Компромисът да унищожи мечтите ти!

Predi nqmahme finansovata vuzmojnost da izlezem na kvartira,no sega i as se vurnah na rabota i mojem/spored men/da si go pozvolim.As mislq,4e kogato horata iskat naistina da sa zaedno,pravqt vsi4ko vuzmojno.No,moqt muj vinagi e zaqvqval,4e si ima golqm apartament,za6to da izliza navun.Da ama ima edna malka podrobnost-v tozi mu apartament jivee i svekito...

Почнат ли да се месят родителите, положението излиза от контрол... /е, зависи и от родителите/.
Опитай да спечелиш тая битка, убеди го да се преместите. И нищо да не се получи, поне ще си опитала.
Успех ти желая.

_________
Никога не позволявай Компромисът да унищожи мечтите ти!

Blagodarq mnogo.
Iskrenno se nadqvam vsi4ko da se opravi,jelaq go s cqloto si surce i du6a.

Скъпа, бабата му е отровила съзнанието. Наговорила му е куп глупости против теб, настроила го е, напълно го е лишила от разум и той действа ирационално.
Вероятно го е насърчила и към извънбрачна връзка само и само да си го има при себе си.
Плюй на тях, друго не ти остава.

Да започнем отначало, БЕЗ АНГАЖИМЕНТИ? Детето не е ангажимент, или ще го гледа Далай Лама?
Знаеш ли, май за повечето мъже детето и отговорността за него се оказват направо непреодолим шок. А ние жените, щем не щем, трябва да влезем в час за отрицателно време, иначе малкото човече просто ще загине, ако ни трябва настройка към новото положение.
Послушай какво ти казват другите - изнесете се. Няма спасение от хора като свекърва ти. А в комплект със следродилния шок на мъжете, направо става страшно. И можете да прибързате, а после да съжалявате цял живот. Всъщност започнах да пиша, защото се сетих как свекървата на сестра ми вече е развела по веднъж и двете си деца. Сега опитва да премахне и следващият враг (сестра ми)... и въпреки че са на 5000 км едни от други, пак успява да пуска отрова. Както тя дълбокомислено въздиша "Една майка губи сина си два пъти - веднъж, когато отива в казармата, и втори път, като се ожени... От казармата успях да го спася..." - и гледа начумерено сестра ми
Просто наистина има такива хора, от които е по-добре да бъдеш максимално далеч.
Определете си срок, в който да живеете самостоятелно. Кажи му - не се изнасяме за постоянно, а само за временно, да видим как ще се почувстваме. За шест месеца или нещо такова - после няма проблем! - връщаме се в големия апартамент!
Около шест месеца насаме могат да ти покажат и много негови черти, за които не си подозирала. Дай боже да са все от най-хубавите му!

майка му нямаше да означава много за него. Иначе всички свекърви горе-долу една майка ги е раждала. И ти може би ще станеш такава.

Подозирам, че и твоите родители са играли малко по-голяма роля в живота ти след брака, отколкото се полага или поне отколкото е очаквал съпругът ти. Ако е споделил нещо в тази посока с майка си - влакът отдавна е изтърван към пропастта! Май си подценила ролята на майките в живота на синовете. А и не си обърнала внимание за кого си венчана всъщност - за мъжа си или за родителите си? Той може и да си е го е премълчал, но го е изживял някак. Мъжете също изживяват тормоза на тъщите, но минаваме обикновено само с вицове. Една екстра, която вие - жените - съвсем не можете да си позволите, защото чувството ви за хумор е кастрирано в тази посока.
Това за новото начало е знак за краят на фарса - ти се разведи, пък ще видиш тогава нов брак... През крив макарон!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нима му вярваш,Подобни малки човечета не заслужават любов.Кой му дава право да играе комар със живота ти и този на детето ти.Знам как се чувстваш,но попадаш в порочен кръг и няма измъкване ,повярвай...няма да си щастлива ,докато не поставиш ти твоите условия .Бъди твърда и безкомпромисна не прави живота си корбан,за някой които едва ли заслужава.А за майка му не я забелязвай,тя разчита на това да те вбесява,и по този начин влияе на синчето си.Изживях подобна лична трагедия,спасявах брака си ,съпруга си ,а те не искаха да бъдат спасени ,от тогава ми остана тъгата...синът ми и нищо друго.И след това бях щастлива ,спокоина и обичана Каквото и да решиш те чака труден и дълаг път ,желая ти успех.