До ВодоБлейка / Взаимопомощ / Клуб на разведените

Това, което правиш, е невероятно красиво и до такава степен ме трогна и възхити, че почти сълзи ми потекоха...

...И също така публично и пред всички поемам подадената ръка и ти давам прошката си - без да ми пука особено от евентуалната ирония и/или агресия от страна на публиката...тъй като в този клуб очевидно не съм много обичана... Понеже знам, че такива обрати понякога са толкова стряскащи за околните и толкова трудно смилаеми - и в същото време непоносимо идилични - че вероятно сега голяма част от кибиците тук ще бъдат доста разочаровани от това, че така зрелищният женски бой изневиделица прераства в човешки и топъл разговор, който нищо чудно и да посее семената на ново приятелство...

Не, не си ме наранила прекалено много - вярно, че ми докривя, но в съвсем поносими граници. Не ми е за първи път някой да е агресивен с мене в тези форуми - още поне в 2-3 клуба се случи наскоро, да не говорим за онази тема миналата година ("Проклятието да си жена" се казваше), която се оказва, че и ти си чела. Пък и знам, че когато човек прави такива неща, е някак твърде втренчен в себе си и в собствената си истина и всъщност е прав за себе си от призмата на емоциите и моментната си гледна точка. Това се отнася и до мен самата, тъй като и на мен се е случвало да съм агресивна с някого, макар и не по този начин и повод. Знам, че светът е красива и пъстра плетеница от цветове и хиляди нюанси - но си има тъмна и светла страна. И тъмното и светлото са винаги полюсите на едно и също нещо - те се дефинират едно чрез друго. И без едното няма как изобщо да научим за другото. И също така от собствен опит знам, че всеки път, когато съм успявала да надвия тъмното в себе си - и когато съм успявала да надникна отвъд завесата на враждебността си, да видя Другия и да изпитам към него нежност, милост и нужда да съм добра с него - винаги след това съм се чувствала като преродена и светът е ставал някак по-светъл, по-уютен и нормален...

И не се притеснявай, че си ми причинила болка - в момента, в който прочетох това, което сега си ми написала, се почувствах толкова стоплена и някак прегърната, че дори да е имало някакво тягостно усещане от преди, то някак мигновено се отми и изчезна. И навярно си е струвало да изтърпя всичко онова от "онази" тема, защото това, което в момента правиш, е голям подарък за мен - и наистина ме направи щастлива...

Радвам се много, че са ти харесали и картините ми и благодаря за хубавите думи. Прочети и текстовете ми тогава - сигурна съм, че сега и те ще ти харесат, защото все пак това е една и съща енергия, която си е все моя...

Благодаря ти безкрайно много за това, че така неочаквано и приятно ме изненада и изпълни вечерта ми с толкова светлина и хубост... Възхитена съм от това колко смела и честна си - и със себе си и с другите... Между другото в онази тема някой беше пуснал някаква притча за забитите пирони във вратата и за дупките, които оставали след това, дори когато човек спре да има лоши помисли и съответно спре да забива пирони. Моите уважения към притчата и към този, който я е постнал - но да знаеш, че не е съвсем вярна поуката - или поне в сегашната ситуация. Просто ти сега ме накара да се чувствам толкова добре, че, уверявам те, никакви "дупки" не са останали по вратата ми... И, ако продължа с тази метафора - вратата ми, освен, че е здрава и ненаранена, е и широко отворена за теб...

Благодаря ти, Кате...

Прегръщам те...