... което не бихте простили никога на своето дете, на което сте дали целият си живот и сте боготворили?

Нещо, което да ви накара да го откъснете изцяло от сърцето си и да го отрежете, като тумор?

Нещо, поради което бихте го изгонили на улицата в студ и мраз, ако ви потърси някога в нужда?

Направо настръхнах

Няма такова нещо, което да го откъсне от сърцето ми!!!
Може да ми отнеме време, но бих му простила!!!

Пази, Боже!!! Дано да не изпадам в такава ситуация!

Не знам Тренди
мисля,че майката винаги ще обича детето си и винаги би простила.

Май няма такова нещо.Нали е плът и кръв от плътта ми и кръвта ми? Бих се замислила ако ми посегне с оръжие.Дано никога не ми се слу4ва.

не бих простила на сериен убиец примерно.
На някаква животинска жестокост, хладнокръвно унищожаване на хиляди хора ... нещо подобно.
Не само ще го откъсна от сърцето си, а и лично, с двете си ръце ще го убия... най-вече заради това, че е моя плът и моя отговорност.
Пък после - след него.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Защо последните ти две теми са толкова болезнени за мен? Ще си загубя трайно съня докато се ровиш в най-далечните ъгли на подсъзнателните ми страхове...
Съгласна съм с Hell и вече съм мислила за това Боже опази ме от тоя кошмар и съхрани детето ми!

............

Trendi, ако говориш за кастрация пред мъже ще ги нараниш по-малко отколкото, ако задаваш въпрос като тоя пред майки.
......или аз съм много сензитивна

..."Дано да не ми се случи!"

Ами ако ви се случи? Как ще я карате нататък? Къде остава смисълът на живота? Ще можете ли да живеете в позицията на човек, който няма какво да губи?

Тогава какво остава? Тези неща като лавина повличат всичко.

/Дано наистина не ви се случи!/

Като майка на две деца, които направо обожавам, мисля, че няма такова нещо - освен аргументите които посочва Хел,разбира се .

При бащите е някак си по-различно. Те все гледат да пазят дистанция, да не се принизяват до нивото на детето, знам ли. Но познавам мъже, които например биха изгонили сина си, ако той си сложи обица на ухото?!?!?!?! Било признак на хомосексуалност (Моят син да не е педи!) Докато една майка едва ли ще стигне чак до там .

Може някой да не се съгласи с мен, но това си е мое мнение................

Когато на лошотията на дъщеря ни отвърнахме с лошо, тя ния свъртя такъв номер, че ще ми е обица за цял живот. Ние сме тези, които показваме на децата ни, как бихме искали те да се държат. Каквото и да са направили, трябва да кажем мнението си без емоция, да говорим върху това какво бихме очаквали като правилно действие, но да не правим крайни неща. Ако не мога да понеса направеното от дъщеря ми, променям нещо в мен. Нещо в начина ми на живот. Например, започвам да живея отделно или я изпращам тя да живее отделно от мен. Но тази тема боли много повече от например личния ми интимен живот.
За отказване от детето - невъзможно е. Засега приемам детето, че е дете, докато е до 18 г. Не знам по-нататък как е, когато наистина живее самостоятелно. Не че няма да я чувствам пак като мое дете, но като си вади сама хляба, може би няма да ме боли така силно и няма да си мисля, че всичко зависи от мен, че аз сам виновна и т.н. Но смятам, че трябва да живее самостоятелно след училище и аз ще й осугуря квартирата.

Има ли нещо, което би искал да споделиш с нас?
Да ти призная не мога да повярвам, 4e въпросите ти се раждат така от нищото...

Продължавам да настоявам, че евентуална малка група би ни била полезна за справяне със стреса, тренинг група или както там я наречем.