Видях тази тема в подобен форум и наистина ме накара да се замисля за живота си до този момент, мразя лицемерието, а изневярата за мен е предателство, нещо ужасно, но парадоксът е в това че аз бих изневерявала, но не бих приела човека до мен да ми изневери.Знам че звучи адски егоистично, но е така. Живеех с един човек, тогава бях различна,по-добра и глупава, имам дете от него, което е вече на 8 години и е прекрасно момиченце, напуснах този човек преди 6 години, точно защото той изневеряваше непрекъснато, посягаше, пиеше. Твърде млада съм, за да пропилея живота си с човек, който не заслужава да съм до него. Трудно ми е, много, но поне не живея в лицемерие, живея в хармония със себе си и околните. Но защо ли се промених и то към лошо? Имам непоносимост към мъжете, с които съм повече от една вечер!
Сигурна съм че има безброй жени, които се опитват сами да отглеждат децата си, интересно ми е как е при тях, споделете

Tell me the meaning of love

не питай мен за някои неща.за моя голяма изненада се оказа че съм много далеч в мислите си от това което представлява обществото та дори и по отношение на секса но ти просто си живей живота както можеш и се радвай на малките радости защото на този свят има хора които и това нямат.Бъди здрава.
във всеки случай аз не бих лъгал и с риск да те обидя ще ти кажа че не бих легнал с жена ако зная че ще бъде само за една нощ.

Наистина най-важното е да имаш вътрешен мир и да живееш в хармония с околните. Но една приятна непризаната пред другия забежка не трябва да тежи на съвестта ти. Тя те обогатява, а е и единична. Ако другия разбере, би следвало да иска да узнае причината. Бих простила, ако не се е повторила и ако виждам любовта към мен.

Аз инициирах развода си, защото също не понесох изневярата. Също смятам, че тя е предателство. Известно време се опитвах да възстановя нещата, но това беше просто инерция, болка по загубеното. Убедена съм, че нищо нямаше да се получи, нищо нямаше да бъде както преди.
Преживях доста авантюри за по една нощ. Търсех ги, забравях ги начаса, изобщо не се впечатлявах.....защото усещах, че го правя, за да излекувам егото си....
Сега се срещам с мъж, който е много различен от всички досега (след раздялата с мъжа ми) и усещам, че действам по съвсем различен начин. Той не излъчва секс, не ме кара да обезумявам, не ме настройва консуматорски,....а ми носи спокойствие...Всичко е все още в началото, не зная какво ще бъде продължението, но мисълта ми е, че ще усетиш когато се появи човека, от когото може би действително имаш нужда и с когото си струва да се почувстваш истински близка.

Who cares?!?