От известно време си пиша с някои мъже чрез сайтовете за запознанства. Всички до един излязоха "къорфишеци".
А вашият опит какъв е?

Редактирано от ASSASSlN на 25.02.04 13:00.

Хайде, аз май първа ще си признавам

Тези сайтове не съм ги "ползвала", но имам запознанства от ICQ-то.
Намерих много приятели там. Когато бях в най-трудния си период, добре , че ми бяха те. Помогнаха ми много със съвети, а и адвокат ми намериха дори.

Признавам си, че още не съм готова за интимна връзка, но пък виж за Нова година не бях сама, а преди това оревах юрталъка тука. И повярвай ми, не бях прекарвала така от много време насам.

А иначе общо взето хората, каквито са във виртуала, такива са и в реала
.


Успех ти желая!!!

Здравей, в такива сайтове не съм влизала ,но имам много познати от чатовете, с един от който сме нещо много повече от познати...живеем вече 2 год. заедно и аз се чувствам много добре с него...Но има и много ,който изобщо не са това, за което се представят..Най-сигурният начен е да се видите на живо...Ама умната ей...,че има какви ли не ненормалници.
Късмет

В най-гнусния период, който изживявах след раздялата преди близо вече повече от две години, си говорех често със един мъж по ICQ - то.След четери-пет месеца контакт, той реши да ме посети в България и прекарахме чудесна ваканция.Плануваме да заживеем заедно в бъдеще, но имам проблеми със дъщеря си, понеже баща и не разрешава да пътува с мен в чужбина и да живее със мен там.Срещаме се през два-три месеце вече две години. По коледните и новогодишните празници бяхме заедно тук вкъщи и прекарахме чудесно. Засега връзката ни продължава. След два месеца пък аз отивам при него.Това ми е единственото запознанство по интернет и мога да кажа, че е най-хубавото нещо в живота ми за сега.Може и да е случайност, чувала съм гадни истории за запознанства по интернет, само дето тия истории ги научих след като вече се бяхме срешнали ...иначе със сигурност щях да съм много по резервирана , а и надали щях да се навия да се срешнем толкова скоро ....
Може би и в нета нещата опират до някакав късмет. Знае ли човек ?

Бъди много предпазлива,пълно е с ненормалници.Опитай се да опознаеш човека.Има и много свестни мъже.От известно време си пиша и се виждам с един такъв.Незнам до къде ще ни доведе това но на този етап отношенията ни са прекрасни,и мога да кажа че ми е изключително приятно както да си пишем така и да се виждаме.Когато не е в нета просто ми липсва.И пак ти казвам бъди много внимателна.Пази се от такива който веднага предлагат да се видите.Успех.Дано и ти да намериш човек с когото да ти е приятно и да се чувстваш комфортно в негово присъствие

Чувала бях какви ли не истории за запознанства в нета, за щастливи сватби у нас и най-вече в чужбина. Преди две год се хвърлих със страст в чата, много ми беше интересно в началото , но после установих че повечето са......../цензура
Сега си говоря от време на време с някого, но по скоро инцидентно...Запознавала съм се и с много интересни и интелигентни мъже, но неподходящи за мен по една или друга причина
Като цяло съм скептична към запознанствата в нета

Смата аз се запознах и живях година и половина с човек, който срещнах в BGdatae.com. Истината е, че е невероятен човек, с добри морални устои. Животът ни бесе хубав, но за съжаление при нас мръсен номер изигра социалното несходство. Аз бях по добре финансово и ако в началото това го пренебрегвахме, а той се стараеше да се чувства равен с мен ( а никога не съм повдигала въпросът ) дори опитахме да правим нещо зедно, в последствие тази разлика започна много да бърка нещата, той се узлоби и се комлицира. Ето че сме разделени вече. Но храня добри чувства и спомени от тази връзка. Лошото е, че когато има такива различия, ние правим грешка, като се надяваме те с времето да изчезнат, напротив те се задълбочават. Няма занчение, както казах вярвам в съдбата и добрият късмет. Вярвайте и Вие.
За всеки от нас ще игрее по едно щастливо слънце и по една дъга, които ще сбъднат мечтите ни. И ние ще бъдем щастливи!

Опознаването чрез нета зависи от това,доколко хората могат да бъдат честни и да отворят душите си към 'някой' нереален. Много хора просто се забавляват,търсейки запознанства и не рядко си измислят 'портрети' с небивали качества, с една дума - лъжат. Понякога това им помага да си повдигнат самочувствието. Понякога да 'зарибят' някого.
След развода си,това ми беше единственото утешение - да общувам със сродни души, да си създавам нови приятелства по целия свят. Умишлено бягах от 'реалните' мъже около мен - бях отвратена и имах нужда просто да преживея болката си, бягайки в нереалното. И както си бягах, така срещнах един човек, с когото си пишехме в началото емейли, после взехме всяка вечер да си чатим,после си купихме уеб-камери и се гледахме като си 'говорим', после взехме да се чуваме по телефона и така докато най-после преодоляхме дистанцията (време и разстояние) и се срещнахме(след 2 години интернет). Това беше незабравимо и за двамата. От тогава минаха още 2 години и сме заедно. Ако някой беше ми казал преди години за това,което се случи с мен, бих се изсмяла...би звучало нелепо. Но сега съм обичана и обичам и мога също да кажа: вярвам в съдбата.

На колко години е детето ти?

Както можах да прочета и по мое мнение,връзките в Нет-а с чужденци вървят по-добре от тези с българи...И аз имах познанства с чужденци,дори с един си пишем вече 2 години,той ми праща обувки и дрешки за детето.Но не мога да се реша-безработен е,дори в една богата държава ,каквато е Германия.Трудно ми е да преудолея страха ,който ми насади бившия безработен съпруг...Засега отказвам на поканите му да го посетя.