Трудно ми е да разкажа всичко,което ми тежи.Но след толкова разочарования наистина се питам: за какво и как ще живея?Мога ли все още да бъда полезна на сина си,когото толкова обичам?Той е на 8 години,а аз се питам, без никакво самосъжаление как ще бъде щастлив с майка,която е нещастна?Знам, че съм отговорна за него,че заради него трябва да съм силна и да не се оплаквам,но усещам,че вече съм на края на силите си.Наистина е безнадеждно,когато човек е опустошен и знае,че никога повече няма да се довери и да живее наистина...

Така мислиш сега. Знаеш ли на колко много неща имаш да се радваш още.
Утре ще е такъв хубав ден

Разбирам, те. Но не трябва да допуска отчаяние, въпреки че можеш да си поплачеш на воля, ако това те облекчава. Животът е способен да ни изненадва не само с лоши неща...
Бих ти дала един съвет, който аз ползвах в най-трудните си първи дни, докато бях съвсем сама. Когато се чувствах истински нещастна - мислех да детето и за работата си, и никога за себе си. И обратно - когато бях, ако не щастлива, то поне в някакъв душевен комфорт - тогава именно си позволявах да мисля за себе си и за личното си бъдеще.
Така, че в момента мисли за всичко друго, но не за самата себе си - защото неизбежно ще изпаднеш в самосъжаление и отчаяние. Поне си здрава нали? Това е началото. Стъпиш ли на дъното, няма къде повече да паднеш.

Qui scribit, bis legit.

Редактирано от Mama Netty на 16.01.04 19:38.

Много от хората тук, а и не само в този клуб, еверявам те, са били или са в твоето положение....но ти сама га казваш....ако ти си нещастна, как ще направиш детето си щастливо. Просто се опитай да си наложиш временна амнезия - а ако я направиш постоянна най-добре. Аз имам изблици на ужасна тъга и депресия....просто се боря те да не са чести. Каквото и да ти се е случило или случва, просто се опитай да не мислиш за него....опитай се да се концентрираш върху някаква глупост каквато и да е и да вложиш цялото си съзнание в нея. Наложи си например да свалиш /качиш 3 кила. Или да се разкрасиш. Изчислявай калории, мъчи се гладна, пили си ноктите по 10 пъти и ги лакирайоще толкова, стремейки се към съвършенство. Опитай се да бъдеш красива заради сина си....нямаш представа как им влияе на децата това. Ако си смачкана и убита, как ще внушиш на това дете сила и сигурност, от която то има нужда? Една весела и усмихната добре поддържана майка си е определено нещо много успокояващо за едно дете. Постарай се...хем ще запълниш моментите на депресия с моменти на трескав "размисъл" - бадемова маска ли да си направя или такава с мая...хем ще постигнеш и резултат - добър и за твоето самочувствие и за това на детето. Може да ти изглежда несериозен съветът ми....но мисля, че не е чак толкова лош...не ми се иска да мина с нещо от типа "вземи се в ръце и горе главата"

Ще ти прозвучи като клише и тривиално, но радвай се на детето ти и на това, че сте здрави!
Останалото е маловажно, временно и поправимо!

Кураж мила,много пъти ще изпадаш в подобни мра4ни мисли на самосъжаление. Съвсем нормално за нас жените състояние. Аз 17 години отглеждам сина си сама, с помощта на моето семейство,а от 3 години съвсем сама,защото беше време да поема по моя път.Имах много трудни моменти,но повярвай никога не съжалявах, 4е имам детето и в името му се боря с трудностите. Те ми помагат да преодолявам моментите на слабост.Е,ве4ер,когато никой не ме вижда мога и да си попла4а за утеха.Какво пък 4овешко е.

това е период, ще те отмине.
От време на време пак ще се повтаря, но като цяло има смисъл.

Хммм... сещам се, че и аз си задавах такива въпроси преди около 3 години. И подадената ръка никога няма да забравя... още съм длъжница на приятелите си.

Не търси смисъла на живота си в сина си... децата ни не са длъжни да ни осигуряват осмисляне на съществуването. Това си е наша грижа.
Погрижи се за себе си и всичко ще си дойде на мястото.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много ви благодаря за окуражителните думи.Отдавна чета тук,но не се решавах да пиша,защото знам колко зле ще прозвуча.А иначе,не съм все така,имам и проблясъци на оптимизъм,но не забравям,че съм белязана за цял живот.Отдадох се на работата си,за да не мисля,но знам,че никога няма да се чувствам добре,ако съм сама.Ще се справя,разбира се,но е толкова трудно понякога.Пожелавам на всички успех в новия им живот и много щастливи моменти!

минала съм през това. Познато ми е. Затова повярвай ми, това че никога повече няма да се довериш и да живееш наистина не е вярно. Просто трябва да мине време, толкова колкото е необходимо, за да зараснат раните. А в моментите, в които се чувстваш най-зле се сещай за Барон Мюнхаузен и за това как сам се е хванал за косите и се е извадил от блатото /блато ли беше наистина? май вече съм забравила/. Така или иначе това е най-сигурния начин човек сам да си помогне, знам го както казах от опит. Желая ти повече оптимизъм и по-рядко пропадане в бездните на безнадеждността. Успех.