Ще ви разкажа една стара история от преди 12 години.

Веднъж, когато си работех, а жена ми се къпеше, ми се обади по телефона една жена от друг град. Представи се. Аз не бях чувал името и. Тя започна изнервено да ме моли да не се развеждам. Бях шокиран. Никога не беше ставало дума в къщи за развод, макар да живеехме повече от лошо. Просто и двамата тихомълком бяхме приели брака в името на детето. Оказа се, че бившата ми жена е имала връзка със съпуга на тази жена и тя бе предприела отчаяни мерки да запази семейството си. Имала 2 деца и т.н. Можех единствено да обещая, че ще проверя каква е тази история и се опитах да успокоя жената. След като моята съпруга излезе от банята аз и разказах какво се беше случило - информативно, без никакви емоции..... Оказа се, че всичко е вярно, имала е връзка със съответния човек и докато аз работех, а тя е водела дъщеря ми по курорти са се виждали с този човек. Повярвайте ми, беше повече от гадно. Успях да запазя хладнокръвие и добрия тон и си отмъстих..... Знаете ли как? Просто никога не споменавах за тази история. Никакви намеци или някаква промяна в поведението ми. Зная, че това беше най-жестокото отмъщение. Много пъти след това жена ми сама подхващаше тази тема и не веднъж ми беше казвала, че предпочита да и вдигна скандал, да я упрекна, ако щете, но това я съсипвало. Имах основание да постъпя така и бях прав, както се оказа в последствие.

Всичко това ви го разказвам, понеже доста често се случват подобни неща в семейния живот. Човек когато набара рогата си не може да бъде съвсем адекватен. Иска най-напред да се събуди. Сетне гнева и обидата го завладяват. Предполагам, че разводите, които са следствие на изневяра се дължат по-скоро на желание за мъст. Човек съм и познавам това усещане.

Минаха години. Разведох се по съвсем други причини. За мене тази случка е останала като един неприятен спомен. Сега не зная как бих постъпил в подобна ситуация. Поне не се окалях и аз.

След като казваш,че сте живяли заедно само заради детето,не си ли допускал,че женати има право на личен живот?Както разбира се и ти.Казваш,че не си влагал емоции,а си запомнил тази случка.Май жена ти съвсем случайно е засегнала мъжкото ти честолюбие.

да ти стане кофти, да се почувстваш зле, да ти се засегне мъжкото / женското честолюбие.

ама... Човек е нещо, което трябва да превъзмогнем, нали?
По делата им ще ги познаете, не по емоциите, които се поддават на самоконтрол :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

тази случка в живота си? Какви ги дрънкаш, мадам?
И именно защото е знаел, че жена му има право на личен живот (може и подсъзнателно да го е усещал това човекът) - затова и си е замълчал, въобще не е реагирал. Абсолютно правилно - аз също бих постъпил по същия начин. Вие - жените - се храните от афектите, а липсата им може направо да ви убие.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Очевидно.
Не знам защо си мисля, че ако се бяха развели доста по-рано, жената още щеше да е жива... Може да бъркам, де.

====
- What is he doing?
- He's beginning to believe.

Тренди, според теб безразличието ти ли е създало чувство за вина или това чувство е съществувало у жена ти от момента на изневярата? Интересно ми е да споделиш, не само в контекста на случката, която си описал. Самата случка беше само повод да се запитам кога възниква чувството за вина.

въпроса на Сталкер, стига на Тренди да му се разговаря по въпроса...

Напоследък, и аз имам повод да се чудя, дали бившия изпитва някаква вина изобщо, и ако - да, откога?

Колкото до случката, разказана от Тренди, мисля, че така е наказал, не само жена си с безразличие, но и себе си, отказвайки се да изрази собствените си емоции, напълно оправдани и нормални в случая.

Има някаква гадна реципрочна връзка, когато се волево се отказваш от израза на нормални чувства - тогава тези чувства или те завладяват тихо но изцяло и в един момент откачаш взривообразно или ако си добър господар на себе си и успяваш да ги подтиснеш, не само външно и но и вътрешно - те обричат на емоционална смърт и душевна пустота, а като лекар мога да кажа - и на куп болести...
Жалко, че този брак не е бил прекратен по-рано. Аз на мястото на Тренди, отдавна щях да се разведа, още повече , че при него парите не са били голям проблем. Но отстрани е лесно да се разсъждава, знам...

Qui scribit, bis legit.

Какво съвпадение,и моя съпруг реагира така,когато му казах за извънбрачната си връзка,но аз не спрях до там и поразрових и се оказа,че е бил гузен,защото и той е имал такава връзка и просто не е могъл да ме укори за нещо което и той е направил и то доста преди мен.

Ще се опитам да отговоря на няколко души наведнъж.

Стфан и mmm666 споменаха, че всеки има право на личен живот. В случая не беше така от морална гледна точка. От 10 год. преди това вече не живеехме като съпрузи не по мое желание. В последствие се оказа, че това не е била единствената връзка на бившата ми съпруга.

China даде като пример подобна случка, където и другата страна е имала извънбрачна връзка и е използвала случая, като "развързване на ръцете". При мене не беше така. Не съм имал забежки. Единственото, което си позволих беше 5-6 год. след случката която разказах, еднократно да проверя мъжките си способности и да се уверя, че при мене няма проблеми.

Сталкер подхвърли за чуството на вина. Такова чуство никога не е имало и целта ми не беше това. При тази случка аз вече бях наясно със себе си и исках да поставя съпругата ми в едно неопределено състояние на страх, че всичко каквото е постигнала с измама може да загуби всеки миг, когато аз реша. Тя много добре знаеше това и искаше да избухна, като в процеса на изяснения да се ориентира какво съм решил да правя. А аз вече бях взел моето решение за себе си. То беше да се удавя в работа и в името на детето да запазя брака. Дали е правилно е друг въпрос. Сега оценявам това мое решение за пагубно, но го взех, базирайки се на личния опит. Моите родители се разведоха, когато бях дете и зная какво беше. Аз боготворях дъщеря си и исках тя да бъде максимално щастллива. Градяхме с нея планове за пътешествия, бизнес и какво ли не още. Имаше много светлина в переспектива.

Мисля, че Мама Нети спомена за обратната връзка на това напрегнато положение. Тя е напълно права. Това положение и мене съсипваше. Крепях се единствено с детето и просто изчаквах тя да порастне и да се гмурнем заедно в приключения.

В заключение искам да добавя, че въпреки всичко бившата ми съпруга имаше качества, които се срещат доста рядко. Гнева, обидата и горчилката не са ме заслепили за положителните и черти.

Просто е имало да става....

подробност съм я пропуснал. Иначе въобще не бих писал по тази тема.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите