Изпитвате ли притеснение, когато трябва да кажете, че сте разведени?
Дали всеки в началото е избягвал този въпрос?

Този въпрос ме занимава заради една случка днес.
Днес получих известието, че е излязло решението за моя развод, но....
Куриерката вдигна такава аларма в коридора на входа, докато обясняваше до най-малката подробност, какво ми носи, че аз вътрешно се свих....неудобно ми стана някак си.

Освен това ходя на един курс. Така се случи, че сме само жени. Представете си един кокошарник....ужас. 90% от колежките говорят постоянно за мъжете си. Понякога си мисля: А бе тези нямат ли си личен живот .
Усещам, как по време на тези техни дискусии.... между темите за правенето на салата за благоверния и прането на чорапите му, те застиват в очакване и аз да се включа.....но уви. Усещам как ги човърка един въпрос....

Както и да е....аз така и не съм им казала, че съм разведена, защото съм виждала първата реакция на хората, когато го научат: Съжалителни погледи, но дълбоко в очите им се чете и една тиха радост: Аз не съм, като нея....

Имали ли сте този проблем? Спомнете си, как го преодоляхте и ми кажете разбира се.
Благодаря предварително!

Хич да не ти пука!!!

публични личности също имат по един-два брака. Лошо няма - тези неща са лични и не се отнасят много-много до човешката природа или до заслугите на някого пред света. По-скоро разводът си е една малка неудача и лош късмет при избора на партньор в живота. Но нима често не бъркаме и в избора на партньор в бизнеса - всеки партньор си е чужд човек. Но семейният е особен - майка на децата ти или техен баща - един вид, силна болка в душата.

И на тези, които те съжаляват, мила - с поглед им кажи: Момичета, и вие лесно можете да дойдете на моя хал - и нима ще понесете погледите на съжаление?

Всъщност ти си имаш други по-завладяващи мисли сега от това да ти пука кой с какви очи те гледа - ами то това си е проблем най-вече на очите. А ти се настрой позитивно и просто си кажи: Излъчвам много светлина и всички мъже са мои!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нема лошо! Зависи как ти се чувстваш и с колко радост и облекчение го съобщаваш Аз пък виждам само тиха завист в очите на неразведените... като им поразкажа случки от моя живот, от които вече съм се отървала... и като ги разпознаят в собствения си живот...
Една приятелка днес ми каза "Ми да, спя на две табуретки, не ми е леко, но ми е спокойно, и не си давам ТОВА спокойствие за нищо на света!"

Така че усмихвай се по-широко, като го съобщаваш, не забравяй, че е шок и за тези, на които го съобщаваш и не се чувствай и не изглеждай нещастна или виновна... Важното е ТИ как се чувстваш след развода и КАКВО те е докарало дотук - не е било нещо маловажно... и това никой външен не може да го разбере... а пък ти не си длъжна да го обясняваш. Случило се е, факт, това е... продължаваме напред, нали!

И аз се чувствах така в началото, но сега почти година по-късно вече до голяма степен съм го преодоляла...Просто го изтърсвам и който както иска да ме гледа. Това не е заразна болест все пак. Е, неприятно ми е в известна степен, но това не е най-важният ми проблем, тъй че се старая да не му обръщам чак толкова внимание. Като го кажеш няколко пъти, после ще видиш, че ще ти става все по-лесно.

Благодаря на всички, които ми отговарят. Някак си започвам да ставам по смела, когато ви чета...

Обаче покрай едни думи на Стефан ми дойде и нещо друго наум.
Защо ли, някой женици ме възприемат и като заплаха за тях....за техните семейства. Имам чувството, че си мислят, че тутакси ще се хвърля на врата, точно на техния съпруг
.
Ха-ха....интересно, как те горките си мислят, че техния е най-най...

Елементарните жени ще те възприемат точно като заплаха за семейството си - щото те друго освен мъжа си нямат. Не ги съди... повечето от тях едва ли биха оцелели без мъж, който да се грижи за тях сега и деца, които да се грижат за тях на стари години.
Не че техният е най-най... ами просто е единственият, който все още се интересува от тях.

Не знам... мен ме възприемат много по-добре откакто съобщих в работата, че съм се развела. За колегите ми мъже нямаше никаква промяна, но колежките ми определено се отнасят доста по-топло с мен... някак си найчински.

Ама то и аз съм си проклетия и се кефя да се гавря с хорицата... просто го изтърсвам това инфо, като ме попитат, и се наслаждавам на реакцията :))))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз нямам притеснения да го споменавам открито. Даже се гордея, че успявам да се справя в ежедневието си и да осигурявам за детето си пълноценни грижи САМА.
Но е вярно, че при запознанствата ми с мъже това е проблем. Чувствам промяната отсреща, независимо дали става дума за среща на живо или он-лайн. Като разберат, че съм на почти 34, имам дете и съм разведена - мъжете отсреща веднага разбират докъде най-много могат да стигнат с мен. Те дори са сигурни, че и моите нужди са заключават само в едно - секс. Е, при разведените мъже положението стои една идея по-добре, но определено си е проблем....

Who cares?!?

Не изпитвам никакво неудобство. Защо?? Да си разведен не е като да си с една ръка. Защо да ме съжаляват? Аз хич не съм за съжаление.
Ако някой ме гледа съжалително заради това, че съм разведена значи, че просто има различна от моята ценностна система. Вероятността да имам вземане даване с такива хора е минимална.

Виж, не ти е нужно всеобщото одобрение. Ти си имаш своята индивидуалност и ценности, те техните.

На нито един от хората, които наричам мои приятели не би им хрумнала странната идея да ме съжаляват.

Просто не мисля, че развода сам по себе си е причина да съжалиш някого.

Имай повече увереност в себе си :)

Най-големият проблем ще дойде, когато забележиш, че приятелите те избягват. Имай готовност да останеш съвсем сама за известно време. Но погледни откъм хубавата страна - така опознаваш с какви хора си била обкръжена. Разводът е един катарзис, който колкото и да е тежък помага човек да намери себе си, околните и да израстен ако щеш. Не го приемам за нещо хубаво, но в никакъв случай не трябва да се фатализира, след като вече е факт.

Японците имат една поговорка:

"Всеки край е шанс за ново начало"