Тъй-като няма клуб за бракувани, реших да пиша тук, та може да намеря отговор на една проста истина.

Абе хора, защо след сватбата(не веднага но скоро) бавно нещата започват да се скапват.
Вече няма секс по пет пъти на седмица, доволно е ако има и един път в месеца. Съпругата не можела да се държи като курва в леглото и др., Сексът е скучен.

Споделете опит, как се промениха отношенията след брака.

Искате да ми кажете, че никои от вас не имал подобен проблем ли?
Защо не отговаряте.

Всеки има своята си проста истина. Как да отговорим на твоята?

Съвсем не е задължително нещата в брака да започват да се скапват в самото начало. Защо пък да няма поне няколко хубави години? Всичко е възможно...

Казваш секса не те удовлетворява... Ми що се взехте тогава? Или впоследствие се промени? Бременност, раждане - минахте ли през това? А ти промени ли се? Поиска ли нещо, което не бе искал по-рано? А даде ли и това, която тя иска?

Риторични въпроси ти задавам - опитвам се да ти покажа, че въпроса - както го задаваш трудно би получил отговора, който очакваш. Ти казваш докажете ми твърдението - само ти имаш аргументите за това, защото всеки има своята си проста истина.

______________________________________
~~~ C'est la vie ~~~ Per aspera ad astra! ~~~

Всичко идва от нагласата на човек. Когато се ожени всеки вече приема другия за даденост, т.е. за сигурна работа. Вече не се стреми да го впечатлява, да го изненадва, изобщо всички тези неща които е правил докато са били гаджета. А чувстото за обреченост с "докато смъртта ни раздели" допълнително скапва пейзажа. И понеже всеки си има и хубавите и лошите моменти, ти щеш не щеш ставаш свидетел на всички. Жената вече не полага толкова грижи за външния си вид, а пък на теб спира да ти пука дали си се бръснал или вече приличаш на Робинзон. Знаеш ли в кое е куриоза - че ако нямате проблеми - финансови, с роднини и т.н. брака се скапва много по-бързо. Специално в моя случай трудностите само са ни сплотявали.
А ето и противоотровата, според моя скромен опит. Брак - да, съвместен живот - не. Аз живея отделно, и се виждаме с жена ми всяка вечер, както когато бяхме гаджета. Оговаряме си срещи за заведение и т.н. Не можеш да си представиш каква радикална промяна прави това в чувствата. Вече се стараем един за друг, а започва да се появява и малко ревност... Започваш да се чудиш къде е тя, като и звъниш, и тя не вдига и не си убеден че е до съседката за захар . Наистина, няма го спокойствието, но болката е част от любовта. Започваш да водиш по динамичен живот и отпуснатото коремче бързо изчезва . Припомняш си какво означава фитнес... А най-важното е да седнеш с другия и да се разберете че темата развод не е табу. Че ще бъдете заедно докато се чувствате добре

The statements and opinions expressed here are my own and do not
necessarily represent those of MEN's HALF

След един несполучлив брак и вече 3 годишно съвместно съжителство, мога да кажа, че мисълта, че нещата не са "докато смъртта ни раздели" ни държи живи. Във всяко отношение. Не можеш да се отпуснеш, а и не искаш.
Дори и това как изгеждаш като се събуждаш и ак си облечен, когато си ж къщи има значение. И това е много хубаво. Стараеш се да си на висота и е много приятно да виждаш, че се стараят за теб.
Товае печелившата нагласа - да не приемаш нещата за даденост. Поне за мен е така.

Със или без брак хората си поомръзват. На мен определено три пъти в седмицата с моя ми е множко.
Разни мои познати донжуановци:)))) над 30 години си попризнаха, че са на по два пъти месечно..........

На мен не ми е множко. Може би просто хората са си с различна сексуалност и трябва да си хармонират и в това отношение за да няма проблеми връзката. Сексът не може да се замени нито с обща грижа за децата или общи занимания от какъвто и да било род.