Здравейте!

Аз съм на 19. Не съм разведена, а и самата идея за брак в момента се намира в много далечно бъдеще (въпреки че "голяма дума не казвай" са казали хората). :) Други неща обаче ме вълнуват от много отдавна.
Аз съм непоправима романтичка. Вярвам в Голямата, Единствената любов, в това, че всеки си има една Истинска половинка някъде.

Задавам въпроса си на вас, защото вие сте хора, които сте сключвали брак, което означава, че сте си мислили, че сте намерили половинката си. В същото време обаче ме интересува как се е отразил разводът на възгледите ви за любовта. Смятате ли, че "Голямата любов" е един единствен човек някъде по света, с който сте родени един за друг, или това е чувство, което може да се развие към всеки (или по-скоро няколко пъти в живота към различни хора)? Намирате ли разлика в интензитета на вашите любови? Бракът или времето убиха вашата "Голяма любов"?

Човъркат ме тези въпроси, та затова. :)

N.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много грешиш голямата любов съществува.Не е мит, а реалност.Проблемът е в откриването и.Аз например съм загърбила само един развод,но съм много щастлива със втория си съпруг.

Част от хората - такива като теб главно ще ти казват - Тя е една /голямата любов/ И може би за тях наистина е. Това според мен донякъде зависи и от нагласата. Такива хора и да имат други рожмантични връзки, винаги ще се връщат само към тази една Голяма Любов и ще прекарат целия си ивот мислейки за нея /особено ако не са женени за "нея" - шегичка де/. Другите ще са готови да приемат всеки следващ /а с отворено сърце, и ще обичат със същия първоначален жар и ентусиазъм както и предишния път /вече безнадеждно избледнял/. Това е.....Според мен човек не бива да се люшка в крайности и не бива да се зарича и да става роб на собствените си или наложените му модели. Просто трябва да следва разума и сърцето си /кое от двете е по-добре да следва повече не е ясно/. Нито времето нито бракът убиват любовта....Убиват я егоизмът, рутината, навикът и най-вече чувството, че "нещо" ти е вързано в кърпа. Когато хората забравят как са се чувствали в първите дни от брака си, когато прелетят първите обиди, когато се разлее първата горчивина от нечие предателство, когато някой се опита да ни отнеме чувството, че сме хора със свободна воля, тогава любовта простои без никакъв драматизъм си отива....А когато тя си е отишла е късно да се търси кой е по-виновен. Изобщо чувството за вина и любовта въобще не се погаждат. Ей такива неща си помислих като ти четох постинга. И още нещо.....хората се стремят винаги към силната страстна и вечна любов, но всъщност ако е силна и страстна тя не е вечна. Каквото и да ти казват постепенно чувствата избледняват и ако човек разчита само на тях да крепят една дългосрочна връзка, то няма много шансове за нея. Любовта може да бъде силна страстна и вечна само акс е .... несподелена, нещастна или невъзможна по една или друга причина. Нали разбираш - звездите са така красиви....защото са толкова далеч. Най-хубавото обаче е, че всичко което ти казвам има и изключения /потвърждаващи правилото както се казва/ и все пак човек винаги може да си помечтае да е сред тях. Желая ти да срещнеш своята половинка и да я познаеш....Сигурна съм, че ще успееш

И колкото повече време минава, толкова по-силна става. По това се различава от мимолетните увлечения.
И за да отличиш голямата любов от всички останали любови минаваш през всички чувства - през любовта, обичта, болката, тъгата, омразата, жестокостта...
И след като оцелееш, тя се връща по-силна от всякога и те залива и не остава нищо друго освен любов - чиста, даваща, милваща, прощаваща и ЕДИНСТВЕНА. ТОВА Е ГОЛЯМАТА ЛЮБОВ, за всички нас, ако имаме смелостта да и се доверим Д О К Р А Й.

Идиотите са мъдро творение на природата позволяващо на глупаците да се смятат за хитри.

третият ще ти бъде още по-голяма любов... Не се колебай - давай смело, мила!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Абе малка си още, не бързай...

Може би е само една - голямата любов. Обаче ние се променяме. Ти си на 19 и сега може да си истински влюбена. На 29 вече може много да си се променила, а той не в такава степен и какво става тогава? Голямата любов е усещане, нагласа. На 30 може да се влюбиш в съвършенно различен мъж и това пак да е голямата любов.

Не забравяй - единственото вечно нещо е промяната. Ако някой ти каже, че ще те обича вечно, заблуждава и теб и себе си, защото може да е така, но може и да не е. Никой не може да бъде 100 % сигурен в тези неща и въпреки това тя - голямата любов съществува и никой не знае колко пъти ще се срещне с нея.

Защо ли усещам сарказъм в изказването те?!