Иска ми се да споделя моята история. Влюбен съм в жена си 5 год преди сватбата, после бяхме женени за още 5, имаме прекрасен син, който е вече е на 4 години. Обичам я както не съм обичал никой друг на света, сина ни е истинска радост за всеки родител....
Ние обаче се разведохме. И до сега не мога да си обиасня защо? Аз я обичам, тя мен също, но жсичко стана като в мъгла, раздяла, наранявания, развод, като че ли вършех нешто без да го желая, през цялото време бях като зрител. Не мога да си го обясня защо, тя и до сега ме пита защо ... нямам отговор. Имам си някакви извинения,но те са толкожа плоски че и мен не могат да заблудят. Боже, толкова я обичам, а се разделихме заради мен. Като че ли целия развод мина на инат ... двама души, които толкожа се обичат... защо ние хората сме толкова глупави... всяка вечер плача като малко дете за загубеното си семейство.
Вече имам шеметна кариера, пари, успехи, но загубих смисъла на живота си. Бих дал 10 години от живота си за да мога да се върна в момента, когато всичко започна и да го предотвратя... обичам я, а и причиних най-големите проблеми в живота.

Редактирано от ASSASSlN на 15.12.03 15:43.

Ако и двамата, все още сте сами, тази грешка е поправима.

Ухажвай я, спечели я отново....направи нещо, за да не стане късно.
Не позволявай такава любов да си отиде.

Успех!!!

не може да поправиш счупеното.... не можеш, така е било писано, не се вини, просто продьлжи напред, ще те боли , но ще мине, след време

Струва ми се че този отговор, не беше за мен.....Няма значение.

Аз пък поддаржам моето мнение. Струва ми се, че в случая, не всичко е изгубено.

Не е нужен нов брак дори...просто те могат да бъдат заедно....всички.

ne, ne be6e za teb, ne6to sam se zaplesnala
no povjarvai mi 6ansovete sa 0
znam gadno i jestoko eno e fakt....
prosto, vsi4ko 6te im izglegda kato ... abe ja si se predstavi s balna roklja i maratonki, ne stava. Vednag naranilise, zagubili doverie.... ne stava

Като се замисля, не съм писал под друго име. Обаче все едно съм го написал аз. И при мен развода мина по същия начин, съгласявах се на всичко, дори не се опитах да го спра. Аз съм сам, тя е сама, двамата обичаме страшно много вече 5 годишния ни син. Той милия недоумява сигурно повече от нас обаче това е! Не знам инат ли е, какво е но това е! А ние с теб приятелю, освен да пием по една ракия..... пък и тя от край време не ми върви. Добре поне че пуша много яко, иначе без пиене, без жени, с единствено забавление weekend-ите с детето, ще вземат да ми никнат ангелски крила:))

Ех, ако ракията помагаше... аз не пия, но в деня в който казах последното "да" на въпроса "искате ли да прекратите този брак" и в един момент безвъзвратността на положението ме удари като с чук по главата, а жена ми ме прегръща и ми казва "успокой се, всичко ще се оправи, не се тормози" .... в този същия ден си купих някаква бутилка ракия и за нула време "оползотворих" 2/3 от нея. Свестих се на следващият ден, добре че не получих алкохолно отравяне.
Някой на небето явно иска да изстрадам още доста неща.
От една страна се радвам да чуя че не сам единствен с тези проблеми, но от друга знам незавидната позиция в която се намираш. Никой не го заслужава.
Ти опита ли да се съберете отново? Защо не се получи?

Виж, не знам какви са причините за вашия развод обаче всъщност те имат голямо значение - ако всичко е било въпрос на опънати нерви и скандали оттам.. напрежение и такива неща, това според мен е поправимо, в смисъл има шанс да убедите жените си да се пробвате пак след известнво време когато се позаличи лошото между вас.....но според мен, ако се касае за изгубено доверие, предателство....и на-силната любов не може да ги заличи и поправи. Така си мисля аз.

Благодаря ти за подкрепата и за милите думи.

Само ако можех да преодолея страха от провал.

Моето мнение много се доближава до твоето, но някак си не мога да се примиря с това. Вътрешно се боря с това мое виждане.
Старая се да не наранявам сина ни и да ни вижда щастливи. Но знаеш ли какво е всеки пат да пита "тате, пак ли ще ходиш да работиш". И да видиш тагата в очите му всеки път когато си трагвам.
Толкова е трудно. Не може да е писано така. Просто не е честно, с какво се е провалил невинният ни син за да преживява това. Не може да е истина. Трябва да има друго обяснение.