Вече от почти година нещата между мен и мъжа ми се счупиха; от 8 месеца сме разделени; предстои ни развод....не го обичам; не мога да си представя повече каквато и да е близост между нас; на моменти дори го мразя, т.е. желая му най-лошото (знам, че е грях, но е по-силно от мен) и....въпреки това все още ме изкарват от релси разни случки от рода на....че води любовницата си при моята фризьорка... или по местата, където сме прекарвали уикендите си.....включително онемявам и ме избива на рев, когато някой уж невинно ми спомене, че ги е засякал да пазаруват заедно......
И всичко това, въпреки, че вече си имам личен живот, преживях няколко бурни авантюри и отскоро споделям живота си с друг мъж....
Кога, по дяволите ще се освободя от усещането, че все още сънувам някакъв кошмар, който е време да приключи....на моменти се бъркам кое всъщност е реалността и само като се сетя, че ме зарязоха по най-свинския начин....направо изтръпвам и се чувствам толкова безсилна...
Преживявате ли го и вие така или просто още ....не съм престанала да го обичам....Сигурна съм, че това, което изпитвам няма нищо общо с любовта, а е просто огромна, безпощадна, горчива, убийствена ОБИДА, която ще ме бележи за цял живот....

Who cares?!?

Аз не съм минала още през това, но се опитах да си го представя.
Сигурна съм, че е от обида...за това те боли.

Той пък, ако беше поне малко човек, можеше да не води любовницата си, където вие сте ходили. Почти съм сигурна, че и тя не знае за това. Никоя жена не би искала да преиграва вече позната сцена.

А тези, които уж случайно ти споменават това или онова ги игнорирай от живота си. Сеирджилака няма граници, ами добре, че Господ вижда всичко

Мисля, че ще го преодолееш, ако направиш така, че и той да чуе за теб....и то, как добре се справяш с живота и без него. Тогава егото ти ще бъде удовлетворено

А бе ти, защо не "накараш" тия сеирджии да поработят малко в твоя полза

Успех! Сигурна съм, че идва и твоя час....само малко изчакай

ne go obichash. tova koeto izpitvaesh e ot obida, razocharovanie. shte pritapee s vremeto no shte ostane niakade dalboko i sled godini kato se seshtash za tova shte ti idva edna tapa bolka.
edinstvenia lek e da ne mislish za tova i da nabaviash novi polojitelni vpechatlenia i emocii v jivota si.

според мен, наистина е от обида и разочарование, но друга идва от още незаличеното чувство за собственост. Той е бил твоя мъж и ти си била негова жена, а онези места и преживявания са били ваши ...
Когато преодолееш границата, която ти поставя предишния опит / а може би и някои насадени предразсъдъци/ и престанеш да приемаш мъжа си като твой , а земята по която стъпвате и двамата като територия ,която трябва да се дели, тогава ще усетиш голямо облекчение и болката ще намалее значително.
Не знам , доколко ще те успокои това, но чувствата, които изпитваш са много често срещани в подобна ситуация и до голяма степен са естествени. Хубавото е, че вече си станала критична към тях и започваш да си задаваш въпроси...
Дано ти стигне смелостта да не само да откриеш отговора на въпроса " Защо ми пука?", но и да го приемеш, защото той може да не е ласкателен за егото ти. Успех!

Qui scribit, bis legit.

Ti sama dawa6 otgowor w pismoto si .Weroqtno towae taka ot na4ina po koito sa te zarqzali.6te ti trqbwa wreme,i 6te se otarsi6.Naistina towa nqma ni6to ob6to s obi4ta.

Ревност, ревност, ревност!

Най-страшният измежду човешките пороци те владее - ревността. Няма да ти мине, докато не разбереш, че е зарязал любовницата си, че е сам, алкохолизиран, страдащ... Ще ти олекне, ако го видиш някоя сутрин до кофа за боклук, брадясал и окъсан, да надига шише евтина пърцуца с кварталните клошари.

Признай си!

вариант, но за много малко жени / елементарни като личности/.
Наистина не вярвам, че на повечето разведени жени ще им олекне от подобна гледка и ситуация, колкото и да сме наранени.
Аз лично, бих изпитала отначало изненада , после тъга и омерзениие към живота / не мога да си обясня защо/ и накрая - чувство на загуба, ако видя бившия да вегетира, като амеба в локва...А вие?

Qui scribit, bis legit.

но аз трябва да съм напълно изкукала, че да пожелая такова нещо за бащата на сина си.

Каквото и да ми е причинил - не ритам паднал враг. И моралните ритници не са ми по вкуса. По-скоро бих му помогнала да си стъпи на крака - и след това пак да си се мразим, ако не можем по друг начин.
Човека се познава по враговете, не по приятелите.

Друг е въпросът, че и за враг не го считам, нито го мразя... това е абсурдно. Не знам защо трябва да се прави трагедия от това, че в даден момент от развитието си хората, които са били много близки, започват да се разминават.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Казват, че времето лекувало. Даже определят като граница 2 год. Аз лично изпитвам след 2 год. вече по-голяма погнуса към бившата, макар вече тя да не е между живите. Единственото, което ми е останало от бившото семейство е вътрешното увереност, че няма нещо от което да се срамувам. Има справедливост и възмездие на този свят, но какво от това...? Винаги остава една буца в гърлото....

Дано при тебе се размине сравнително леко, но имай готовност болката да се засили!

живите ли! Това наистина не мога да си го преставя в моя случай...
Какво се е случило при теб - смъртта и има ли връзка с развода ви?

Все си мисля, че предпочитам моя бивш да е жив - за да се мъчи...

Qui scribit, bis legit.