Omryzna mi da byda aktrisa pred vsichkite si priateli, blizki i poznati. Ot strani poglednato sme idealnoto semejstvo: 2 hubavi deca, prilichno jilishte, sobstven biznes, no tova e vsichko. Ne kazvam che edinia e losh, a drugia angel - prosto sme razlichni i ne mojem da stignem do edinno mnenie po nito edin vypros. Izmychvame se vzaimno (s dumi), iznerviame se i zapochvame da zabraviame etiketite na dobroto povedenie. Chesto se chuvstvam unizena. Do sega sme ponasiali tova v imeto na decata, no do koga triabva da prodylji? Maj niama podhodiashta vyzrast da syobshtish na edno dete che mama i tati ne se obichat poveche. A i rabotim na edno i syshto miasto i sme finansovo zavisimi edin ot drug.
Spodelete svoia opit - priemam syveti vsiakakvi! Dajte mi malko ot Vashata smelost - molia vi!

Mili dami, kak se spraviate sami v jivota i s decata? Obojavam gi kakto vsichki vie i ne iskam da se chuvstvat zle - triabva da moga da im osiguria standarta, na kojto sa sviknali. Vie uspiavate li?

там как се понасяте? Успявате ли да работите заедно без да се карате непрекъснато?

Идеята ми е, че ако там нещата вървят добре и имате някакви свободни ресурси откъм финанси, може просто да купите още едно жилище, наблизо до другото и да живеете разделени. Дори и без развод... това, както и брака си е формалност някой път. Или поне да поживеете малко така преди да се разведете. За децата няма да е много голям проблем да щъкат из двете къщи, ако са наблизо и някак си по-лесно ще приемат нещата в единия момент (т.е. вече ще са свикнали).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

na rabota e kato v kyshti. Dori mislia che problemite idvat tochno ot obshtia biznes. Ot tuk se iznerviame i se obviniavame edin drug. Starahme se mnooogo dylgo vreme da ne prenasiame slujebnite problemi v kyshti, no ne e vyzmojno maj.

В бизнеса има конкуренция, в семейството - не бива... Остава някой от вас двамата да направи компромис и да се отдели от общия бизнес, да започне отделно... И на мен това ми е мъката вече цяла година - как се почва отначало на дърти години, като най-близкият ти човек не те подкрепя поне морално

Там е работата, че сме силни като екип. Постигнали сме много заедно и сега е нужна малко повече търпимост. На никоя друга седнала на моето място не би си позволил да крещи ей така само защото е нервен от нещо. А в съвременния бизнес има много инфарктни моменти по дяволите, независещи нито от мен нито от него. Но той явно не може да се контролира по отношение на мен. Това не може да продължява. Знам, че трябва да започна отново. Знам че е трудно, не знам дали си струва. И на двамата ще е по-трудно така. Аз го съзнавам. Може би е необходима шокова терапия да го осъзнае и той.

айдее, ти вече се предаде в бизнеса - що пък ти трябва да започваш ... Такива сме си българките... Това за екипа и до ролята на кошче за инфарктни моменти ми е до болка познато... При неприятности аз съм винаги дежурна виновата... В първите години това ми беше смешно, но толкова години да те покриват с "боклуци"... Имаме обаче разлика в ситуацията при вас и нас. Аз имам необходимост от шокова терапия и това съм го осъзнала пределно ясно, но не мога да започна, само цикля в болезнени анализи. Не я желая (шоковата терапия) за него, защото вече го познавам много добре, че това няма да ни помогне. Осъзнала съм, че си струва, защото децата и семейството са по-високо в моята ценностна система отколкото себереализация... Трудността идва от това, че двете категории са взаимно зависими и едното без другото не може... Каква майка и съпруга мога да съм, като не ме бива да съм личност, реализирала се в нещо?!?

Точно за това говорим. Струва ли си децата ми да имат подтисната и нервна майка. Аз не искам един ден те да се чувстват така дори и пак в името на децата. Не желая повече да бъда дежурната виновна! Аз поемам своята част от отговорността и чуждото лошо настроение ми идва в повече! Трябва да събера кураж да променя това! Ти успя ли? Доколкото разбирам все още си жертва в името на децата. И решението не е никак лесно. С много усилия сме им създали някакъв стандарт, който при всички случай ще пострада, а не искам това! Целта е да съм финансово независима, а това не е лесно дори и за един мъж.

доколкото схващам от всичко това, може пък и да е за добро някоя друга да е на твоето работно място, поне временно. Тъкмо защото няма да може да й крещи така, както на теб.
Инфарктните моменти са нещо нормално, да си търсиш виновен - също, но нито в работата, нито в къщи не би трябвало да позволяваш да се отнасят така с теб. Без значение кой ти е шеф и кой - мъж.

Не се развеждай, просто започни друг бизнес. Или започни работа на друго място, при друг шеф. Да бе, знам че не е лесно да се започва от нулата, нито пък след като си свикнал веднъж да работиш за себе си да работиш за някой друг, ама... ако успееш с това да си спасиш семейството и отношенията ви в къщи се оправят - струва си. Най-малкото вече ще си независима, ако нищо не се промени и все пак се стигне до развод.

Започни от това... лично мнение, естествено :) Но от тук пишещите аз съм най-големият привърженик на разводите и щом съм на мнение, че има шанс да минеш и без това... може би си струва да се опита, не мислиш ли?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да и аз мисля така - непременно ще потърся друга работа! Пък нещата в никакъв случай няма да са по-зле от това. Най-много пак да се раделим! Благодаря ти:)