за съжаления няма да я забравиш...
освен ако не се разочароваш от нея.
Ще мине време и отново ще си спомняш за нея особено в кризисни моменти. Тя отново ще ти се вижда най-желана. Ама така е. Всичко е илюзия. Представи си, че заживееш с нея (любовницата де) след време всичко ще избледнее и дори може да придобие съвсем други цветове.
Според мен остани при жена си и детето си.

Преди да се омъжа имах една такава бурна любов. Той беше наистина страхотен. Дето се вика "жените се обръщаха след него" (понеже жените по принцип не се обръщат) Много мил, красив, атлетичен и ..разведен
Искаше да се оженим, но аз не бях готова. Живота който се очертаваше след брака не ми харесваше. Сега съм омъжена за друг и имам дете. И си признавам, че понякога си мисля за него. Той ми се обаждаше няколко пъти когато вече бях омъжена....за да ми каже, че много му липсвам. Ако се бях разочаровала от него нямаше сега да се сещам изобщо. Тоест според мен неизконсумираната любов много дълго тлее и лесно може а се разпали пак. Внимавай!

Вярно е,и на мен ми се е случвало.
И мен ме е яд,че не се разочаровах навремето,а не сега да мисля...

В края на краищата се касае за доброто на две деца,защото любовницата също има дете.

двамата - а булката си е направо шестица...
Виждам, че разполагате - това е хубаво. Но все пак си дръж пред очите и факта, че парите развалят човека - не им отдавайте това значение, с което те ви привикват.
Ако искаш да обичаш момичето - трябва все пак да си наясно и със себе си - какво означава тя за теб и как нейното присъствие се вързва с твоите амбиции и представи за щастие. Като ги наместиш тези неща в главата си (като пъзел) - ще видиш, че просто тя е най-добрата и най-подходящата за да си прекараш дните спокойно и с усмивка. Жените са гъвкави - те умеят да обичат по-дълбоко и искрено от нас - мъжете - и затова могат да бъдат безценни и незаменими за всяка наша прищявка и идея. Дай си кураж и бъди себе си и само себе си - това е печелившата карта, че нещата с момичето ще бървят безоткатно.
Каквато и цена да платим за любовта, ние никога не можем да я надценим - сиреч тя винаги струва много повече. Затова си е и нещо като дар божи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Stefan на 17.12.03 21:58.

Аз вече съм направил избора си - и това ще бъде. Но не мога да диктувам на чувствата си. Изпитвам привързаност към жена ми, както и уважение, обаче за страст - не. Мислите ми са обсебени от другата жена. Правим го с жена ми а си мисля за другата... Още веднъж казвам - дано да я забравя по-скоро.

Не съм в течение на цялата история, липсва ми паратекст, обаче след изчитане на цялата тема ми се струва, че жена ти просто е едно заблудено момиче. С тази външност определено би могла да седи в по-добра кола и до по-качествен мъж.

Честно, приказките ти за слушането на песничката, гордостта, с която изричаш, че любовницата ти е била говорителка по телевизията(което, да бъдем честни, изобщо не я вкарва автоматично в графата "хубавици"), обясненията как го "правите" с жена ти, докато си мислиш за другата, са толкова сантиментално инфантилни, че даже не са и за порицание. Тази картинка е жалка и достойна за съжаление.

Твоето решение не е семейна терапия, а лична такава, защото очевидно страдаш от някакво емоционално разстройство, свързано със самоидентифицирането като личност. Доказателство за това е и абсолютно ненужно лепнатата снимка на кола, в която дори не се вижда кой е зад волана, а емоция от преживяване съвсем няма, ама целият клуб ти видя возилото, като че ли ние с каруци ходим по горите.

Потърси помощ, нещата не са съвсем изгубени.

ЛиТа Мали

към другата грешка - и докога така - само ти си знаеш.
Синко, не ти ли е минало през ума, че сега както си мислиш за "другата" - след 3-4 години чукайки въпросната "друга" - ще си мислиш за следващата и прочее повтаряемост (до време все пак), която показва, че един мъж не узрява никога, а си стои на 20-те си години?

Жените всички една майка ги е раждала. Могат да бъдат много влюбени и гальовни, също и внимателтни и грижливи - само от теб като мъж зависи как ще провокраш (толкова е лесно) тези сентименти в душата на момичето до теб. И нима сексът е всичко в живота ти? Ти на 16 години ли си?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Виж сега моето момиче. Всичко това, което казах беше по повод на въпросите на другите членове от клуба. Те питаха как съм прежалил любовницата и т.н. Така че ни най-малко не искам да се изтъквам. Имам си достатъчно самочувствие за да ми е нужно да го набавям от тук. Просто това наистина са снимки от сдобряването ни. Ако съм искал да парадирам с нещо щях да сложа снимки от места за които ти само можеш да си мечтаеш. Защото за моята жена съм правил неща, които други никога няма да преживеят. Така че не бързай с оценките кой кого заслужава. Но както и да е. Предполагам че просто си била зарязана наскоро или нещо подобно и за това така се нахвърляш.
П.С. 99 % от мъжете си мислят за други докато го правят с жените си. Така че ако не си го разбрала до сега - има много да учиш. Просто мъжете не са моногамни. До този извод стигам съдейки по всички мои познати а и от собствен опит...

No hard feelings . OK ?

може и да си прав.Но кажи ми - това означава ли че трябва да вървим срещу природата си? Когато се ожених жена ми държеше да прочета една книга: "Бракът е аморален" . Там ставаше въпрос че бракът е основан на взаимни изгоди. Как според теб е възможно един мъж да бъде цял живот с една жена? Ако ти си го постигнал - как става това ?

Първо - хората не са моногамни....не само мъжете. Страстта за съжаление умира и трябва да си подклаждаме фантазиите по някакъв начин. Ти си избрал този.....

Добре, че не можем да си четем мислите, защото ще изпаднеш в ужасен шок, ако някога прочетеш мислите на жена си, докато го "правиш" с нея

А ако можеше да разбереш, къде и при кого я отнасят фантазиите й преди да заспииии

P.P. A жена ти наистина е за шестица....и отгоре на това е ТВОЯ.
Каквото и да си направил за нея, съм съгурна, че тя го е оценила

Не страдам от илюзии че съм всичко за жена ми. Когато отношенията ни бяха в криза, се надявах да си намери друг. Исках да спра да чувствам вина и тя да спре да бъде толкова натякващо съвършена и благоразумна за разлика от мен.