ако например и майката и бащата много го обичат и всеки иска то да живее с него. При това са готови на всичко за да се преборят за него.
Какво става тогава?
На кого ще го отреди съдът, при положение, че е малко, и двамата имат сравнително добра работа, няма намесен алкохол и лошо поведение, но родителите просто не се разбират.

Питам защото напоследък нещата между нас не вървят. Единствената причина да не сме се развели още е детето. Поне за мен е тази причината.
Той (съпругът) на моменти е много неуравновесен, реагира без да мисли, като някакъв психар, дори се е стигало до физ. насилие.
Същервеменно има нещо което ме изумява - постоянно иска да правим секс. На мен караниците ми действат антисексуално и дори като сме в добри отношения лека-полека усещам, че изстивам. Това, че не искам всеки ден да правим секс също го кара да се държи кофти с мен. Напоследък се съгласявам само за да не се сърди и да не ми натяква после. На него не му пука особено от това де. Най-много ме е страх, че в гнева си може да направи нещо страшно. На пръв поглед изглежда много уравновесен и любезен а в друг момент е направо луд за връзване! Когато го няма усещам, че ми е по-добре, чувствам се по-спокойна и в по-добро настроение. Не казвам, че съм цвете, явно наистина го изкарвам извън релси понякога, но си имам мнения и желания които искам да отстоявам. Цялата работа е, че просто не сме един за друг - на него му трябва послужна женица която да не го ядосва за нищо. И която да може да превъзпитава както си иска. А аз искам повече толерантност..ама не би. Е, има си и положителни черти разбира се, не искам да съм необективна, но толкова много отрицателни емоции изхабяваме в караниците, че после с дни се чувствам изтощена. Все едно се води някаква война тук.
Но развода ме плаши, защото той обича много детето и ме заплашва, че ще направи всичко за да не е при мен.

Незнам просто съм на ръба. Женени сме от 3 години, а от 4 живеем заедно.
Искам да се разделим, но развода ме плаши. Не мога да рискувам да ми отнеме детето. Просто ще умра.
Освен това не съм много сигурна дали ако се разведем няма да съжалявам, като чета тук май не е много розово и да си разведена жена с дете.

deteto ostava pri maikata osven ako tia ne e sposobna da se griji za nego - psihichno bolna, narkomanka prostitutka .
ako go napusnesh zaedno s deteto i zavedesh delo za razvod niama kak da mu go dadat sled kato ti se grijish za nego.
ako v sada opishesh posochenite mu tuk kachestva - toi e emocionalno i psihicheski nestabilen, nikoga niama da mu go dadat.
ako si saglasna toi da go vijda i vzima po-chesto - tova go ugovariate. ako ne si, togava standartnoto beshe 1 mes. po vreme na vakancia i vsiaka vtora sabota i nedelia pri bahstata
uspeh i ne se plashi ot zaplahite i tova che se eji tolkova.
nameri si advokat i ne mu obrashtai vnimanie kakvo govori i ne davai informacia za tvoite planove

Завела съм дело за упражняване на родителски права, като се консултирах с доста адвокати.Те твърдят, че семейният кодекс е матриархален и в 90% от случаите децата се присъждат на майката.Също имах доброто намерение да търпя в името на детето, но не издържах.И така както живете няма да го бъде, само ще загубиш време.А да си сама с дете не е лесно, по-лесно ще е само ако можеш да си осигуриш добри доходи.Баща и ме заплашваше близо една година, че ще ми я вземе, че имал връзки ...накрая ми стана ясно, че ако не се изправя срещу страховете си , той ще продължава да ме шантажира.обмисли си добре нещата и си прецени силите.

докато е още малко детето (както разбирам - на 2-3 години) и още няма собствено мнение, а и спомени - никакъв проблем да е при теб и да преживее безболезнено раздялата.

по-добре сега, отколкото като порастне... тогава и с пубертет ще трябва да се разправяш

Az sym v sy6toto polojenie. Imam dwe deca.Zaplahite sa neprekusnato , 4e 6te gi vzeme , ako se razveda s nego. Strah me e...Mnogo...O6те пове4е , 4е през седмицата са при майка му. Работя в у4или6те на 25 км от града и излизам в 6,30 часа всяка сутрин. Тои използва това и непрекъснато ме заплашва. Но вече е крайно време да се изправя срещу него и страховете си. Така не се живее повече.....Надявам се и ти да успееш.Колкото и да е трудно , ще трябва да се справим.Стискам ти палци

Задравейте момичета,
иска ми се да ви попитам как се стигна до това положение, че трябва да се делят деца? Спомнятели си от къде започна всичко?

40 годишен съм с 22 годишен брак и двама сина. Преди година се разведох и сдът определи аз да упражнявам родителските права върху децата, защото ги обичам, както ти обичаш твоето. Вече година живеем тримата сами - с любовта си помежду си и с проблемите си. Но не е добре - нито за децата ми, нито за мен. Всички съжаляваме за това, което се случи, но явно грешката е непоправима. Затова съвета ми към теб е : запазете любовта помежду си и любовта на двама ви към детето! Не се обърквайте взаимно! Не обърквайте бъдещето на детето си! Заслужава си да се направят усилия и да се спаси семейството - сигурен съм, че недоразуменията ви са временни.

зълва ми точно такива заплахи изтърпя от бившия си мъж - щял да води приятели да лъжесвидетелстват за нея, всякакви умопомрачителни гадости и то доста дълго, откакто го напусна, докато той се съгласи на развод по взаимно съгласие...

вече от 7-8 месеца са официално разведени, не само че не й взе детето, но и все по-рядко се вестява да го вижда, а и издръжката не си плаща

всичко е било приказки, за да я спре да се разведе с него, а не че толкова му пука за детето...

Назвать вещи своими именами нетрудно. Трудно под этим поставить свое
имя.

Много тъпо поставен въпрос. Детето не се разделя, по никакъв начин. Ако няма сериозна причина това да не е така, Детето обича и двама Ви. Нямате никакво, ама никакво право да го делите. Майките в общия случай не би следвало да се притесняват от т.нар. заплахи. Детето се присъжда на тях в общия случай. Винаги обаче имайте едно на ум, че някой съпрузи действително имат възможност да вземат детето. Така беше и при мен. Аз имах възможност да взема и детето и последната дрешка от гърба на бившата, защото имам действително много сериозни приятелства, но в крайна сметка сега детето е при нея и живеят в апартамента купен от мен. Защо - защото прецених че така е по-добре за Детето, което Вие така хищнически се опитвате да разделите на части. Толкова ли е сложно да обмислите внимателно ситуацията и да вземете правилно решение???

da precenil si che ako go vzemesh ne mojesh da go gledash i triabva da naemesh gledachka ili maika ti da varshi tazi rabota.