живота след развода. Добре, проблемите в брака са вече минало и сме разведени, тогава какви са болните теми? Откакто съм разведена се чувствам добре, спокойна, справям се някак, но защо не срещам добро отношение от страна на мъжете? Защо? Какво ми е? Приятелите на бившия ми съпруг се държат с мен като с Горката Разведена Moите приятели са чудесни, но повечето са семейни и е трудно за тях да ме разберат за много неща - разбираемо е Новите ми познанства...май ме възприемат само за секс приключение. Няма лошо, обаче това, че съм разведена не означава, че нямам душа. Искам си доброто отношение! Смятам, че за разведена съм много нормална - не тъгувам за бившия, нямам големи поражения от брака, не съм параноичка - мога да изпитвам чувства и да се радвам на живота, НО какво по дяволите става с тия мъже като разберат, че съм разведена??? Не търся връзка, а само нормален живот във всяко едно отношение. Толкова ли е много? След като аз съм запазила доброто си отношение към мъжете и не смятам, че всички са еднакви, тогава защо не мога да получа подобаващо? Какво като съм разведена?!
Или да си разведена е .....друго качество? ...друг статус?....друга работа?
А, може би просто докато съм била омъжена доброто отношение към жената е станало отживелица?

erika,
Извинявай за тъпия въпрос, но какво наистина става, когато разберат, че си разведена?

______________________________________
~~~ C'est la vie ~~~ Per aspera ad astra! ~~~

Ха хахахаха
Разбрах, че всъщост нищо не съм казала с постинга си....мрънкала съм си само под носа Добре ме ритна в задника да се усетя навреме, че не се пише така. Благодаря ти!
Какво става ли? И аз не знам, но нещата не вървят добре с мен и мъжете.....Чудя се вие как се справяте след развода по отношение на личния си живот.

:)
Аз съвсем сериозно си питам, защото не ми стана ясно. Значи говориш си с един мъж и от дума на дума му казваш, че си разведена - в този момент той се променя така ли?

Иначе по тая тема за справянето с личния живот след развода още не мога да кажа нищо. В междинния етап съм, а той е доста странен за мен.

______________________________________
~~~ C'est la vie ~~~ Per aspera ad astra! ~~~

до човек си е, ние сме семейство, общуваме си с разведени приятели съвсем нормално и сравнително често - не виждам разлика
с разведената сестра на мъжа ми си общуваме рядко и с неудобство - бяхме неволни свидетели на грозен развод и се спичаме всички като се видим с нея, а и с бившия й мъж...

Назвать вещи своими именами нетрудно. Трудно под этим поставить свое
имя.

Днес май съм тъпа и не мога да се изразявам правилно Както и да е.....да приемем, че просто си мрънкам

kakvo stava, kato razberat 4e si razvedena,
Kolkoto i intelegentni i s dobro vzypitanie da sa , zapo4vat da gledat na teb kato na so4no, svego par4e meso...

Вярно, че подобно изказване би могло да бъде всичко, но не и успокоение, но и при мен нещата са горе-долу такива .

"Горе-долу", защото при мен се намира една приятелка, която със сигурност щеше да бъде по-сериозна, ако не бях разведен и сина ми не живееше при мен. Понеже знам, че някой ще попита откъде знам, че не е сериозна, веднага ще поясня, че в момента, в който отношенията между нея и мен престанаха да се наричат "обикновено необвързващо чукане", тя ми заяви в прав текст да не очаквам нищо повече - нито живеене заедно, нито брак, нито дявол на магаре .

Та така... Спомних си оная песен на ФСБ - "Вълче време" и по-специално думичките "... с орисия - пак да остана, пак да се скитам сам", свих ушите и приех нещата, каквито са. Ще кажете "тоя има единичен опит и затова не знае как е", но ще се излъжете...
Преди да срещна тази си приятелка, имах и други, но и те бягаха от мен като от чумав, колчем разберяха, че детето е при мен. Хайде парясан, иди-дойди, ама парясан с хлапе - кофти работа .

Сега си мълча. Не настоявам за нищо повече от това, което ми се дава. Брат ми, който наистина може спокойно да ми каже всичко, казва: "Брат ми, приличаш на улично куче" - (ако каже "помиар", може да ме разсърди) - "Приемаш всичко по инерция, радваш се за неща, които биха дразнили други и си щастлив с нищо и половина. Би трябвало да търсиш своето и да настояваш за него". Премълчавам и на тия думи. Какво да кажа? И е прав, и не е.
Така е - ще стискам зъби, ще обичам, без да държат на мен, ще знам, че всичко е обречено и до време, но ще продължавам по същия начин.

Поне, докато детето не порасне...

а аз задавам тъпи въпроси :(
съжалявам.

______________________________________
~~~ C'est la vie ~~~ Per aspera ad astra! ~~~

Да
Само, че има огромно уточнение - НО не скърцам на нова вече.