живота след развода. Добре, проблемите в брака са вече минало и сме разведени, тогава какви са болните теми? Откакто съм разведена се чувствам добре, спокойна, справям се някак, но защо не срещам добро отношение от страна на мъжете? Защо? Какво ми е? Приятелите на бившия ми съпруг се държат с мен като с Горката Разведена Moите приятели са чудесни, но повечето са семейни и е трудно за тях да ме разберат за много неща - разбираемо е Новите ми познанства...май ме възприемат само за секс приключение. Няма лошо, обаче това, че съм разведена не означава, че нямам душа. Искам си доброто отношение! Смятам, че за разведена съм много нормална - не тъгувам за бившия, нямам големи поражения от брака, не съм параноичка - мога да изпитвам чувства и да се радвам на живота, НО какво по дяволите става с тия мъже като разберат, че съм разведена??? Не търся връзка, а само нормален живот във всяко едно отношение. Толкова ли е много? След като аз съм запазила доброто си отношение към мъжете и не смятам, че всички са еднакви, тогава защо не мога да получа подобаващо? Какво като съм разведена?!
Или да си разведена е .....друго качество? ...друг статус?....друга работа?
А, може би просто докато съм била омъжена доброто отношение към жената е станало отживелица?

erika,
Извинявай за тъпия въпрос, но какво наистина става, когато разберат, че си разведена?

______________________________________
~~~ C'est la vie ~~~ Per aspera ad astra! ~~~

Ха хахахаха
Разбрах, че всъщост нищо не съм казала с постинга си....мрънкала съм си само под носа Добре ме ритна в задника да се усетя навреме, че не се пише така. Благодаря ти!
Какво става ли? И аз не знам, но нещата не вървят добре с мен и мъжете.....Чудя се вие как се справяте след развода по отношение на личния си живот.

:)
Аз съвсем сериозно си питам, защото не ми стана ясно. Значи говориш си с един мъж и от дума на дума му казваш, че си разведена - в този момент той се променя така ли?

Иначе по тая тема за справянето с личния живот след развода още не мога да кажа нищо. В междинния етап съм, а той е доста странен за мен.

______________________________________
~~~ C'est la vie ~~~ Per aspera ad astra! ~~~

до човек си е, ние сме семейство, общуваме си с разведени приятели съвсем нормално и сравнително често - не виждам разлика
с разведената сестра на мъжа ми си общуваме рядко и с неудобство - бяхме неволни свидетели на грозен развод и се спичаме всички като се видим с нея, а и с бившия й мъж...

Назвать вещи своими именами нетрудно. Трудно под этим поставить свое
имя.

Днес май съм тъпа и не мога да се изразявам правилно Както и да е.....да приемем, че просто си мрънкам

kakvo stava, kato razberat 4e si razvedena,
Kolkoto i intelegentni i s dobro vzypitanie da sa , zapo4vat da gledat na teb kato na so4no, svego par4e meso...

Вярно, че подобно изказване би могло да бъде всичко, но не и успокоение, но и при мен нещата са горе-долу такива .

"Горе-долу", защото при мен се намира една приятелка, която със сигурност щеше да бъде по-сериозна, ако не бях разведен и сина ми не живееше при мен. Понеже знам, че някой ще попита откъде знам, че не е сериозна, веднага ще поясня, че в момента, в който отношенията между нея и мен престанаха да се наричат "обикновено необвързващо чукане", тя ми заяви в прав текст да не очаквам нищо повече - нито живеене заедно, нито брак, нито дявол на магаре .

Та така... Спомних си оная песен на ФСБ - "Вълче време" и по-специално думичките "... с орисия - пак да остана, пак да се скитам сам", свих ушите и приех нещата, каквито са. Ще кажете "тоя има единичен опит и затова не знае как е", но ще се излъжете...
Преди да срещна тази си приятелка, имах и други, но и те бягаха от мен като от чумав, колчем разберяха, че детето е при мен. Хайде парясан, иди-дойди, ама парясан с хлапе - кофти работа .

Сега си мълча. Не настоявам за нищо повече от това, което ми се дава. Брат ми, който наистина може спокойно да ми каже всичко, казва: "Брат ми, приличаш на улично куче" - (ако каже "помиар", може да ме разсърди) - "Приемаш всичко по инерция, радваш се за неща, които биха дразнили други и си щастлив с нищо и половина. Би трябвало да търсиш своето и да настояваш за него". Премълчавам и на тия думи. Какво да кажа? И е прав, и не е.
Така е - ще стискам зъби, ще обичам, без да държат на мен, ще знам, че всичко е обречено и до време, но ще продължавам по същия начин.

Поне, докато детето не порасне...

а аз задавам тъпи въпроси :(
съжалявам.

______________________________________
~~~ C'est la vie ~~~ Per aspera ad astra! ~~~

Да
Само, че има огромно уточнение - НО не скърцам на нова вече.

Ето за това говорех. Мамка му колко е гадно! Според мен точно това са истинските проблеми на разведените минали от другата страна и освободили се от тъгата по загубеното семейно щастие. Знам за какво ми говориш особено "ще обичам, без да държат на мен..."

Имаме ли избор? Май нямаме. Или пък, както казва един познат - най-добре е да търсим такива със съдба като нашата. Те знаят как е, и биха ни оценили заради самите нас, а не по това доколко отговаряме на техните виждания за подходящ партньор.
РАзбираемо е - всеки, който иска да има семейство за пръв път в живота си таи надежда, че първият път ще бъде и последен

Не си ме обидил и не съжалявай за нищо. Нормално е, та нали си на друг етап от живота си - преходния. Някой ден, когато остане зад гърба ти и стигнеш до етапа "Да преоткрием красотата на свалката" ще видиш, че трудното те първа предстои

че не си разведена млада жена с дете, а никога омъжвана и нераждала деца около 30-35 годишна жена.
Повярвай ми... и за едно неангажиращо изчукване трудно щеше да успееш да навиеш някой, защото повечето мъже щяха да виждат в теб жената, която на всяка цена ще се опита да ги впримчи после в семейство и да им народи куп деца.

От хората си зависи, бе Ерика :)
Просто не си срещнала правилния човек... дотогава приеми всички останали като секс приключение и не очаквай нищо повече.
Да не би да бързаш пак да сбъркаш?

не знам... повечето от приятелите ми са несемейни все още и с тях нямам никакви проблеми. Иначе си права, че начина на живот е различен и това е може да е причина за затруднената комуникация.
А новите ти познати просто не те познават добре, разбираено е да са леко предубедени :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е значи ще трупам опит тук...
Абе няма начин да няма начин (си мисля и се надявам) тия неща да си се нареждат по някакъв си начин... Въпрос на време и на човек си е.
Стискам палци!

______________________________________
~~~ C'est la vie ~~~ Per aspera ad astra! ~~~

Хех! .

Интересен е случая с дамите на тая възраст. При тях всичко опира до правилен мениджмънт . Жената на тия години е обиграна, разбира мъжкото мислене и е толкова целеустремена, че нищо не може да я отклони от това, което е решила.
Ако става дума за връзки с по-млади от нея мъже, то те са строго в категория "чукач". По-младите са и по-безотговорни и по-вятърничави, а и отделно, все още са на път за там, където тя е по отношение на кариера и стил на живот. Младия нерез си върши работата идеално, но да го пази Господ, ако хлътне по такава жена - работата му е спукана, защото тя се интересува сериозно от мъже над 35 и си е права.
От друга страна, мъжете на 35-40, освен ако не са заклети ергени - хипари или анархисти, си падат невероятно много по идеята някоя жена да им метне ласото на врата и да има народи една сюрия хлапета.

Проблемът: жените, които заслужават внимание на тия години, са заслужавали и преди 5-10, поради което са бракувани щастливо (или нещастно). Същото важи и за мъжете. Остава интересната за изучаване група на "Самотните интелектуалци" - хора, които са и стойностни, и заслужаващи внимание, но поради незнам си какви причини са си останали сами.

Предубежденията са свързани най-вече с начина на живот - дали ще се сработим, дали имаме какво да си говорим вечер, дали няма да си омръзнем - все неща, идващи от нежеланието на развития интелект да гледа света извън неговия личен. Затова и тия хора са най-самотни.

Чакам допълнения към темата от всички, които имат наблюдения.

Не бързам за никъде, а още по-малко за връзки. Криво ми е само, когато простото секс приключение се превръща в повод за нови терзания за мен, защото не се чувствам значима.
Ще претръпна някой ден А, до тогава ....ще се жалвам пред вас за душевното си недоебие.
Харесвам живота си. Остава само да срещна правилния човек за удачен секс живот, без да се чувствам застаряващо заешко

Имам мнение по този въпрос - да, стойностни са, заслужават внимание и уважение, но не са били женени, нито имат деца. Ето оттук идва разминаването. Самотния интелектуалец до мен на 6-ия месец от нашите взаимоотношения ме попита колко всъщност е голям сина ми, защото "На 2 годинки е" не му говори нищо. И до ден днешен не може да схване какво точно означава "Тръгвам, защото бебо ме чака да му прочета приказака за лека нощ". Не, не е тъпак - просто няма и не е имал дете. Иначе всичко е чудесно, ама иначе...

Колкото повече се жалваш, толкова по-лошо става . До тоя скромен извод съм стигнал. НЕ се жалвай, а снижи малко летвата - може да помогне :))))))

случая е всъщност лични наблюдения над няколко дами около 30-те (небракувани досега, но иначе добре образовани и изглеждащи отлично), както и поредицата icq свалки на един колега - неговата статистика е огромна и съм склонна много да му вярвам с изводите :)))

Дамите на тази възраст започва здраво да ги удря инстинкта за продължение на рода, идеята да станат майки, да се реализират в семейство и т.н. Обикновено имат по няколко (поне) неуспешни връзки зад гърба си и се притесняват, че черната поредица никога няма да свърши, а времето, в което те имат възможност да родят дете намалява. Нещо, което мъжете трудно разбират, просто защото тяхната физиология е друга :)

Жената на тази възраст... може и да се интересува сериозно от мъже над 35 години, но тези, които заслужават внимание на тази възраст вече са ангажирани (щастливо или нещастно бракувани или щастливо разведени с млада любовница). За тях остава варианта или да си родят детенце от някой мъж без никакви ангажименти от негова страна или да се примирят с ролята на любовницата (със или без душевните терзания скапват ли нечие семейство или не) и да се опитват да убедят мъжа, че още едно дете няма да му дотежи, защото с нищо няма да го ангажират. Не звучи убедително, нали?

Колкото до младите мъже - понякога те са единствената алтернатива за някаква връзка, така че се радват на добро внимание :) По-вятърничевите и безотговорните даже стават и за бащи, защото така или иначе не се замислят над отговорността :)

Самотните интелектуалци, както и заклетите хипари и анархисти имат голям шанс за щастлива връзка, ако срещнат човек също като тях.
Всеки индивидуалист уважава тази черта и в околните и не се опитва да ги превъзпитава... ако двама самотни интелектуалци не се напъват да изглеждат като нормално семейство и всеки уважава личната територия на другия, би се получила доста стабилна и ползотворна връзка :)

Същото важи и за заклетите хипари и анархисти... за една заклета хипарка или анархистка едва ли би било проблем да се разбира с такъв мъж :) Но само ако е искрена, а не се опитва да се прави заради него или да е временна мода :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

бъди котка :)))
В една застаряваща котка няма нищо грозно... тя си е все котка - е вярно, може да е леко понаедряла и мързелива, но види ли мишка, се раздвижва :))))

това ми напомни за лафа, който ми каза веднъж един познат.

Не разбирам защо жените се цупят, когато им кажа маце или коте? Какво нежно обръщение да използвам? Пиленце? Ми то пиленцето като порастне в какво се превръща - в кокошка. Агънце - още по-лошо... в овца. Патенцето става патка, гуценцето (ако е по-сочничка) - свиня...
А котенцето какво става, като порасне? Котка. Нещо обидно ти виждаш ли в това, да ти кажат "котка"?

ами нямаше как да не се съглася с това... та оттогава приемам само "котешките" обръщения за нежни :)))) В останалите виждам скрит умисъл :)))))
Е... и "слънчице", че е неутрално :)))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

справям ...
Просто нямам личен живот в смисъла, в който се подразбира обикновенно. Работа, домакинство, детенце, сън и пак работа....Има мъже около мен, но не съм готова за какъвто и да е контакт от трети вид...

Qui scribit, bis legit.

е годишно детето ти / не съм обърнала внимание, ако си писал преди/?
Питам, за да си представя ситуацията по- добре.
Щото и аз съм с дете, но мъжете обикновенно не се интересуват особено от това - те по принцип искат само да спят с мен. Може би дори, това че вече си имам дете, някак си ги кара да се чувстват по-свободни, че няма да искам да ги " обвържа" примерно...Не знам...

Qui scribit, bis legit.

глупост си написала - няма що! Очевидно имаш "много високо" мнение за мъжете...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

как ще се държиш и - което и по-важно - какво самочувствие ще излъчваш и покажеш пред същите тези мъже всеки ден около теб, които - когато си сред тях - понякога те разсъбличат с поглед (в това число и душата ти на момиче).
Нашата кума се омъжи два пъти след първия развод. Единият път за мъж 6 години по-млад от нея - е, и с него се разведе след като му роди момиченце (това са си нрави човешки). Думата ми е, че колкото по-малко мислиш за мъжете или колкото по-малко им обръщаш внимание - толкова повече ще ги имаш и то само за себе си. Дай си воля за това и бъди търпелива - тази карта (на търпеливите, де) винаги е печеливша, повярвай ми, Ерика!

С добри чувства: Стефан

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Stefan на 07.12.03 15:05.

iskash d akjesh che bne te vzemat na seriozno li

po-dobre bez "mnenie"


... не можело! ...
прекрасна - ужасна - се тая!резултатът е съсипващ!

Редактирано от ha! на 08.12.03 15:58.

mnogo si "mil"... blagodarja ti

да си знаеш де!
Пък и като си помисля какви мъже има - никак не си далеч от истината. Приеми, че съм го написал съвсем първосигнално... И нещата ще си дойдат на мястото.

От Бургас край едно настръхнало от студ море ти се усмихва: Стефан

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Абе, гледай сега....мисля, че като цяло не си в толкова лоша позиция. Мъжете с малко дете събуждат всичко най-нежно у една жена по мое мнение. Просто не сих попаднал на подходяща...То това не е свързано с това, че си сам с дете, а просто, че не си срещнал жена, която да приеме такава ситуация нормално. Както и да е....ще се повторя вероятно ако кажа, че ситуацията на една разведена жена е много по-неблагоприятна от гледна точка на това как я възприема светът от тази на мъжа. Просто за един мъж е по-скоро нормално да е е някаква форма на ерген" било то с един два или пет брака и същото количество деца....докато за жените един развод често си е просто ...дамгосване. Семейните приятели те гледат с уплах, макар и скрит - сякаш е заразно и ще го предадеш като лош късмет и на тяхното семейство. Новите познати - просто не те възприемат като пълноценна и нормална жена, а колкото до гаджетата....е, там всичко е ясно - приятно е с теб, но никакво обвързване дори и несериозно. Това е. Етикетът разведен и етикетът разведена са за различни по качество стоки. Мамка му, сто хиляди пъти съм си казвала, че да се родиш мъж си е къде къде по-изгодно....

няма що!
Мойта съпруга винаги казва: ти си мъжът - ти трябва да ни гледаш. И Стефан плаща сметките и кара до където може. И понеже е много "изгодно" да си мъж на този свят - затова мъжете си отиват рано-рано от инфаркти и от рак на простатата и бог знае къде още - а жените, които постоянно мърморят и се оплакват - те си живеят средно по 80 годинки на облака на набедената неизгодност да си жена...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами какво да ти кажа, аз съм на 35 и с много дългогодишното ми гадже все още живеем отделно, може би това за момента спасява връзката ни. Иначе отношението на мъжете към мен за последните 10 години не се е променило изобщо. Още като бях на 25 един доста по-възрастен ми обясняваше, че трябва да се омъжа. За момент го сбърках с баща ми:)))))))) Иначе миналата година се бях запознала с едно страшно симпатично момче с няколко месеца по-малко от мен и въпреки, че си бях обявила предварително възрастта се притеснявах как ще реагира, защото той явно беше забравил и ме попита, пък той се изкефи много. Така, че всичко си е до човека.

...Интересна тема....май се оказва най-важната за всички нас....Аз все още не съм разведена...нещата отиват към финалната права....сама съм от 8 месеца....и все още не съм престанала да се чувствам самотна......въпреки, че се втурнах към всякакъв род запознанства, флиртове....безумни авантюри....които ме промениха адски, но ....ме правят още по-самотна...
Факт е, че мъжете гледат на мен само като на сексуален обект.
Предполагам, че и сама предизвиквам това. Аз просто не умея да живея сама. Не съм си достатъчна сама на себе си. Мразя самотните занимания. Безсилието ми в определени ситуации, изискващи мъжко присъствие, ме озлобява....
Поради това нямам притеснения да каня мъже, с които току що съм се запознала в кюто, на вечеря, или да ми бъдат инструктори по шофиране, или просто да спят до мен. Не ме интересува какво ще си помислят, не ми пука ако ми откажат, убедена съм, че нямам право да очаквам каквото и да било от тях.....Просто съм си внушила, че го правя от грижа за себе си и от любов към мъжете.....аз наистина ги харесвам.....
И все пак....боли ме, че не се интересуват от мен, че не ме питат за нищо лично....сякаш за тях е достатъчен етикетът - разведена с дете и от тук нататъка е ясно докъде може да се стигне.....
Истината е че се преситих на празни срещи с нови хора, които ми стават всичко друго, но не и близки.....
Имам крещяща нужда до мен да има един мъж, с който да се чувстваме един друг без думи, да ни е достатъчно просто да гледаме заедно телевизия, завити с одеало, да топлим краката си докато спим, да......
Почти не вярвам, че ще го срещна, а по-лошото е че усещам как постепенно закърнява склонността ми към сантименти....дали няма да се превърна в една вечно мърмореща, груба и злобна "стара мома"......не искам и да си го помисля......

Who cares?!?

в това, за което копнея, но каквото и да правя си е все тая....Ками, положението не е много розово, но едно е сигурно - НИЕ НИКОГА НЯМА ДА СМЕ ГРУБИ И ЗЛОБНИ СТАРИ МОМИ, защото сме РАЗВЕДЕНИ.
За добро ще да е
А, онова за "всякакъв род запознанства, флиртове....безумни авантюри....които ме промениха адски, но ....ме правят още по-самотна..."...Знам за какво говориш, но на мен не ми помогна. Работеше до време, сега вече не. Май така ще я караме.....

А замисляли ли сте се върху възможността самите ние да си причиняваме тия неприятни изживявания?
Няма да сме прави, ако само се оплачем и оставим нещата така.
Дали пък ние с поведението си - донякъде резервирано, но на моменти даже нападателно - не навяваме у избраника/избраницата ни ей такива едни мисли от сорта на "Все още го/я боли от случилото се и не е готов/а за нова сериозна връзка", или по-лошата версия - "Тоя човек явно е гърмян заек и няма смисъл да гоня дивото".

Вярвам, че никой от нас няма да се изцепи, че няма никакви остатъци от неприятни емоции и известна доза чувство за малоценност. Няма и как да бъде, ако изходжаме от разбирането, че за развалянето на една връзка или семейство вина имат и двамата замесени. Според мен тези неща, съчетани с плахост или прекалена устременост създават типичния образ на разведения човек - или е много "муняв", или е абсолютна хала.
Доколкото имам наблюдения, нито едното, нито другото се търси под дърво и камък .

"Пай се! Апем лошо!"

Малкия е на 5 години.

"Пай се! Апем лошо!"

но какво от това. Край - станала съм плаха и неуверена, и търпелива, и мълчалива, и уязвима и ...........проклета дори.Как да си помогна? Тъкмо ахаааа да повярвам на някой и той вземе, че забегне. Виновна съм разбира се, но нищо не мога да измисля.
Какво стана с груповата терапия?

Човек не може да ви събере с кучета и суха храна за три дни . Айде! От кога писукам, че ми се пие бира с компания, а никой не ще да забележи даже.

"Пай се! Апем лошо!"

syvsem pyrvosignalno ot Praga i se usmihvam Az:- do v4era Alein, dnes Freude
prati celuvka na nastryhnaloto more ot men

Izvini me, no koee e tova neverojatno hlape?

Какво става ли?
Ами това:"плаха и неуверена, и търпелива, и мълчалива, и уязвима и .....", докато не срещнеш подходящия мъж.
Аз съм разведена от 1 година, с дете на 7 г. и се чувствам адски неуверена. Мисля основно за детето - то да е добре. Мисля за работата - в името на финансовата стабилност търпя разни простотии от шефове и колеги, като ми иде да крещя
И след целия седмичен стрес през уикенда се срещам с мъжа, в който съм влюбена (инициативата е моя) и "бягам на друга планета".
Ако по някаква причина не мога да го видя, се виждам с приятели на маса.
Ако и приятелите не могат - устройвам си празник в къщи сама и сядам пред телевизора.
Така живея след развода - хубаво / лошо - зависи от гледната точка.
Не ми е скучно, не се чувствам самотна (винаги си намирам занимание)
Определено е по-добре от брака, защото съм свободна, защото не живея в скандали и семеен тормоз, защото - просто съм си АЗ

вече 8 години и четири месеца.

Благодаря ти за усмивките (първосигнални) и ти завиждам, че си в този прекрасен град. Там щастието се вдишва от самия въздух.

Стефан :-)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

описваш моето ежедневие...Разведена съм от около 8 месеца.
Всичко е като при теб, с изключение на конкретен любим мъж / или поне някой, в когото АЗ да съм влюбена/.
Не е лошо, да се живее така - няма скука, всеки ден се справям с все повече предизвикателсва, чувствам се все по-силна и все по " себе си"...детето е добре, почнаха да се връщат някои приятелства , да се появяват нови възможности и т.н.т...
Но идва Коледа!
И почва да ми липсва....хм, нещо неназовимо...

Qui scribit, bis legit.

Жените не са застраховани от лоши болести и няма да започнем да се мерим по това сега....чети статистиките. Освен това откакто се разпространи еманципацията като литературно течение, сметките в едно домакинство някак се разделят между двамата. Вероятно твоята жена е единствената случила на мъж, но аз мога само да посоча някои неща, които лично и персонално правя в качеството си на жена и като мое неотменно задължение - в смисъл задължение което не мога да отменя и в което не ме отменят
- готвене, чистене, пране,гладене и пр. /разни женски работи/
- пазаруване и смяна на крушки, поправка на дребни неща в къщи дено не са за майстор
-плащане на сметки, само аз знам къде се прави това
- водене на децата на училище, докато се водеха
- следене на това дали учат и ходене на род. срещи - много го мразя
- водене на деца на зъболекар, лекар, изследвания
-ходене на работа плюс извънредна работа
- организиране на културни мероприятия, когато имам пари и време
- купуване на дрехи на всички, или ходене като консултант отскоро с децата
- като малки - водене по олимпиади, състезания, рождени дни и всякакви такива
-търсене на книги, материали за доклади на децата в училище, учебници, тетрадки
Сега не се сещам за всичко останало, но то винаги - и преди развода- си е било мое задължение - плюс дребни поръчки от всички /без бакшиш/
Хайде, кажи ми, че живея на гърба на някого.....
И като успееш да прочетеш това, моля не бързай с обобщенията - мъже-жени

мулти-функционални жени имало тук в нета!!!! Толкова съм впечатлен!!!! Направо си глътнах граматиката!
Наскоро една друга клубна дама беше пуснала цяла тема в "Семейство", където изброяваше всички неща, които върши у дома. Получи се нещо като панегирик на добрата майка-домакиня-правеща-кариера, подобен на твоя...

Взех вече да се замислям (като ви чета!) - къде ли съм гледал в мойта буйна младост, че не съм срещнал някоя толкова специална като теб, Наде. Защото ние у дома още преди години сме си разпределили длъжностите и никой на никого не придиря да се товарим взаимно с неприятни задължения.
Надявам се да не приемеш отговара ми като обобщение на тема "мъже & жени"... Само се питам като вършите всички тези неща, какво правят мъжете край вас? Галят си пъпчетата ли, Наде (много го харесвам това име)?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

I az imam edna 4ast ot men ... ve4e 16 godini

A za tozi prekrasen grad, kakvo da ti kaga- Moge i da si prav za vdi6vaneto na 6tastieto, no men samo me boli gyrloto
taka e kato njama 4ovek do teb

Vse po-skapi mi Stefane....moje imeto mi da ti haresva, no az ne haresvam opredelenieto "klubna dama, dori beglo otneseno kam mene". Za tvoe svedenie multifunktzionalnostta pri jenite ne e nalichna pri pokupkata, za razlika ot naprimer pri kuhnenskite roboti. Ne se hvalia s tova koeto pravia, zashtoto poveche ot ochevidno e che pri tolkova mnogo zadaljenia prosto ne gi svarshvam dobre. A kato se omajih pak nishto ne mojeh da svarsha...

Хей, човеко-о-о-о ти от къде намери тази доброта във себе си и защо още не си смачкан от живота?

Нали знаеш, че Коледа ще мине ? и пак ще дойдат делници. Много е трудно, ама страшно е трудно, ама ужасно е в началото. Добре де, няма ли някои приятели/приятелки наоколо? Може и от клуба да се организира нещо?
Поздрави!

нека сме наясно! - в "клубна дама" не влагам нищо повече, освен "момиче, което пише в клубовете". Някак ми се струва, че проявяваш излишна чувствителност към непредвзети мои думи.
А иначе - не се и съмнявам в истинността на нещата, които пишеш - иначе нямаше да ти обръщам толкова внимание.

BTW: ти коя зодия си? (Може и да не отговаряш - няма да го приема лично.)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

човекът до мен: тези неща само физически ли трябва да се приемат (чисто сетивно)? Мисля, че по-скоро - и на първо място - те трябва да се приемат чисто интелектуално, а после перцептивно.
Думата ми е, че трябва адски много да желаеш нещо и някого (също и човек), за да може да го имаш наистина и ефективно до себе си. Просто мисълта ти да го повика - аз прекалено много вярвам в силата на мисълта. Това е всъщност любовта на зрелия човек. Ако се позамислиш - ще се убедиш в истинността на тези думи - не са моя инвенция - хората са стиковали това още по времето на седемте мъдреци.
Между другото и аз през Май ще си имам една 16-годишна част от мен, но тя е голямата. Прекрасна е зрелостта - тя носи спокойствие. Сигурно мислим идентично по много други въпроси.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

понякога да бъдем глупави, но вие - жените - това не можете да си го позволите...

А на въпроса ти - какво да отговоря? Просто имах късмет за някои неща в живота (за сметка на други).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тъкмо ще си изпробвам цвета на ника....
Та Стефане, не съм казала, че под клубна дама разбираш танцьорка в клуб или прочее клубни ...ъ, професии. Просто ми звучи неприятно и това е. Все едно. Колкото до зодията...ами нямам си. Чакай, обяснявам. Просто съм родена между две зодии и нито едната нито другата по мнението на всички около мен, отговарят на характера ми /козирог и стрелец/. Вече съм се примирила с това, че съм без зодия, но смятам да си издиря точния час на раждане и тогава ще си имам точен хороскоп надявам се.

и ще се видя с тях, както и с роднини и колеги...Не е до самото празнуване на Коледа и Нова Година...Може би не мога да го обясня добре, но по-скоро е някаква промяна в усещането за самия празник.
Знаеш, че ние жените по празниците вършим един куп неща - и важни и съмсем дребни...Сега след развода - нито едно от тези неща не тежи както е тежало преди - или важните неща ми се струват маловажни или обратното...
Най ми е тъжно, защото....ох, защото не чувствам семейството си цяло Може ли някой да го разбере това...

Qui scribit, bis legit.

за жалост. Вярваш ли ми, че нямам хъс за нищо по тая Коледа.
Мислех, че ще се разведря от коледната украса, но това само усложни нещата. Не знам какво стана с мен, но уюта направо ме дразни!
Ще си поиграем с бебо и ще си направим безпорядък Ето така ги разбирам аз празниците

И мене ме дразни уютът, светлините и коледната украса...На моменти се усещам, че не мога да подтисна това чувство и сама не се разбирам.
А най ми тежи изборът на подаръци. Преди това беше извор на голямо, почти детинско удоволствие - много обичам да подарявам разни неща на хората, специално подбрани за всеки, но в момента имам усещането, че каквото и да избера, ще е все едно...И че каквото и да приготвя да дам някому , все едно ,че нищо нямам да дам...Чувствам се празна.

Qui scribit, bis legit.

Толкова ти отива да си весела!
Знаеш, че усещането за празнота е временно и минава.....трудно, но минава. Баси гадното нещо са празниците!
Чудя се дали да не взема да направя промени във възпитанието на сина си, та от рано да си знае, че празниците са за веселби с приятели, а не с роднини. Той и без това си играе на "разведени" с едно съседче

Това с празниците, украсата, подготовката, подаръците тежи не само на вас....чувството за празнота ми се струва, че няма да отмине. Поне в къщи празниците винаги са били много силни като традиция, не само купонът, но и всичките му там ритуали....Аз която винаги с удоволствие се опитвах да направя къщата да изглежда възможно най-празнично, сега просто не искам да се сещам, че идва Коледа. Има обаче нещо друго....последните две години това чувство съществуваше макар, че не бях разведена....мисля, че атмосферата идва от топлината в отношенията, ако нея я няма какво значение има дали всички в комплект са в къщи и празнуват....празнотата пак е там

Като ти е празно отвътре, колкото и да пълниш външно няма да ти се запълни липсата... Ама как да ги напълниш тия пусти дупки дето се оформиха...

______________________________________
~~~ C'est la vie ~~~ Per aspera ad astra! ~~~

така е ама знаеш ли мили ми Стефане, колко много го виках, колко енергия- положителна изпратих, как аз една малка вселена бях отворена, да дам всичко онова заради което си струва да се живее....
ама не, енергиен вампир сьм била,
Физои4еското винаги е 2 -ро място- за мен, ако я няма врьзката, ако я няма, трьпката дори само при мисьлта за човека, ако не си разменяте мисли дори когато мьлчите в мрака...
Тогава и аз и ти штяхме да се четем на друго място....
Хиляди от далечна, мрачна и студена Прага и от мен