човекът до мен: тези неща само физически ли трябва да се приемат (чисто сетивно)? Мисля, че по-скоро - и на първо място - те трябва да се приемат чисто интелектуално, а после перцептивно.
Думата ми е, че трябва адски много да желаеш нещо и някого (също и човек), за да може да го имаш наистина и ефективно до себе си. Просто мисълта ти да го повика - аз прекалено много вярвам в силата на мисълта. Това е всъщност любовта на зрелия човек. Ако се позамислиш - ще се убедиш в истинността на тези думи - не са моя инвенция - хората са стиковали това още по времето на седемте мъдреци.
Между другото и аз през Май ще си имам една 16-годишна част от мен, но тя е голямата. Прекрасна е зрелостта - тя носи спокойствие. Сигурно мислим идентично по много други въпроси.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

понякога да бъдем глупави, но вие - жените - това не можете да си го позволите...

А на въпроса ти - какво да отговоря? Просто имах късмет за някои неща в живота (за сметка на други).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тъкмо ще си изпробвам цвета на ника....
Та Стефане, не съм казала, че под клубна дама разбираш танцьорка в клуб или прочее клубни ...ъ, професии. Просто ми звучи неприятно и това е. Все едно. Колкото до зодията...ами нямам си. Чакай, обяснявам. Просто съм родена между две зодии и нито едната нито другата по мнението на всички около мен, отговарят на характера ми /козирог и стрелец/. Вече съм се примирила с това, че съм без зодия, но смятам да си издиря точния час на раждане и тогава ще си имам точен хороскоп надявам се.

и ще се видя с тях, както и с роднини и колеги...Не е до самото празнуване на Коледа и Нова Година...Може би не мога да го обясня добре, но по-скоро е някаква промяна в усещането за самия празник.
Знаеш, че ние жените по празниците вършим един куп неща - и важни и съмсем дребни...Сега след развода - нито едно от тези неща не тежи както е тежало преди - или важните неща ми се струват маловажни или обратното...
Най ми е тъжно, защото....ох, защото не чувствам семейството си цяло Може ли някой да го разбере това...

Qui scribit, bis legit.

за жалост. Вярваш ли ми, че нямам хъс за нищо по тая Коледа.
Мислех, че ще се разведря от коледната украса, но това само усложни нещата. Не знам какво стана с мен, но уюта направо ме дразни!
Ще си поиграем с бебо и ще си направим безпорядък Ето така ги разбирам аз празниците

И мене ме дразни уютът, светлините и коледната украса...На моменти се усещам, че не мога да подтисна това чувство и сама не се разбирам.
А най ми тежи изборът на подаръци. Преди това беше извор на голямо, почти детинско удоволствие - много обичам да подарявам разни неща на хората, специално подбрани за всеки, но в момента имам усещането, че каквото и да избера, ще е все едно...И че каквото и да приготвя да дам някому , все едно ,че нищо нямам да дам...Чувствам се празна.

Qui scribit, bis legit.

Толкова ти отива да си весела!
Знаеш, че усещането за празнота е временно и минава.....трудно, но минава. Баси гадното нещо са празниците!
Чудя се дали да не взема да направя промени във възпитанието на сина си, та от рано да си знае, че празниците са за веселби с приятели, а не с роднини. Той и без това си играе на "разведени" с едно съседче

Това с празниците, украсата, подготовката, подаръците тежи не само на вас....чувството за празнота ми се струва, че няма да отмине. Поне в къщи празниците винаги са били много силни като традиция, не само купонът, но и всичките му там ритуали....Аз която винаги с удоволствие се опитвах да направя къщата да изглежда възможно най-празнично, сега просто не искам да се сещам, че идва Коледа. Има обаче нещо друго....последните две години това чувство съществуваше макар, че не бях разведена....мисля, че атмосферата идва от топлината в отношенията, ако нея я няма какво значение има дали всички в комплект са в къщи и празнуват....празнотата пак е там

Като ти е празно отвътре, колкото и да пълниш външно няма да ти се запълни липсата... Ама как да ги напълниш тия пусти дупки дето се оформиха...

______________________________________
~~~ C'est la vie ~~~ Per aspera ad astra! ~~~

така е ама знаеш ли мили ми Стефане, колко много го виках, колко енергия- положителна изпратих, как аз една малка вселена бях отворена, да дам всичко онова заради което си струва да се живее....
ама не, енергиен вампир сьм била,
Физои4еското винаги е 2 -ро място- за мен, ако я няма врьзката, ако я няма, трьпката дори само при мисьлта за човека, ако не си разменяте мисли дори когато мьлчите в мрака...
Тогава и аз и ти штяхме да се четем на друго място....
Хиляди от далечна, мрачна и студена Прага и от мен