Ето за това говорех. Мамка му колко е гадно! Според мен точно това са истинските проблеми на разведените минали от другата страна и освободили се от тъгата по загубеното семейно щастие. Знам за какво ми говориш особено "ще обичам, без да държат на мен..."

Имаме ли избор? Май нямаме. Или пък, както казва един познат - най-добре е да търсим такива със съдба като нашата. Те знаят как е, и биха ни оценили заради самите нас, а не по това доколко отговаряме на техните виждания за подходящ партньор.
РАзбираемо е - всеки, който иска да има семейство за пръв път в живота си таи надежда, че първият път ще бъде и последен

Не си ме обидил и не съжалявай за нищо. Нормално е, та нали си на друг етап от живота си - преходния. Някой ден, когато остане зад гърба ти и стигнеш до етапа "Да преоткрием красотата на свалката" ще видиш, че трудното те първа предстои

че не си разведена млада жена с дете, а никога омъжвана и нераждала деца около 30-35 годишна жена.
Повярвай ми... и за едно неангажиращо изчукване трудно щеше да успееш да навиеш някой, защото повечето мъже щяха да виждат в теб жената, която на всяка цена ще се опита да ги впримчи после в семейство и да им народи куп деца.

От хората си зависи, бе Ерика :)
Просто не си срещнала правилния човек... дотогава приеми всички останали като секс приключение и не очаквай нищо повече.
Да не би да бързаш пак да сбъркаш?

не знам... повечето от приятелите ми са несемейни все още и с тях нямам никакви проблеми. Иначе си права, че начина на живот е различен и това е може да е причина за затруднената комуникация.
А новите ти познати просто не те познават добре, разбираено е да са леко предубедени :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е значи ще трупам опит тук...
Абе няма начин да няма начин (си мисля и се надявам) тия неща да си се нареждат по някакъв си начин... Въпрос на време и на човек си е.
Стискам палци!

______________________________________
~~~ C'est la vie ~~~ Per aspera ad astra! ~~~

Хех! .

Интересен е случая с дамите на тая възраст. При тях всичко опира до правилен мениджмънт . Жената на тия години е обиграна, разбира мъжкото мислене и е толкова целеустремена, че нищо не може да я отклони от това, което е решила.
Ако става дума за връзки с по-млади от нея мъже, то те са строго в категория "чукач". По-младите са и по-безотговорни и по-вятърничави, а и отделно, все още са на път за там, където тя е по отношение на кариера и стил на живот. Младия нерез си върши работата идеално, но да го пази Господ, ако хлътне по такава жена - работата му е спукана, защото тя се интересува сериозно от мъже над 35 и си е права.
От друга страна, мъжете на 35-40, освен ако не са заклети ергени - хипари или анархисти, си падат невероятно много по идеята някоя жена да им метне ласото на врата и да има народи една сюрия хлапета.

Проблемът: жените, които заслужават внимание на тия години, са заслужавали и преди 5-10, поради което са бракувани щастливо (или нещастно). Същото важи и за мъжете. Остава интересната за изучаване група на "Самотните интелектуалци" - хора, които са и стойностни, и заслужаващи внимание, но поради незнам си какви причини са си останали сами.

Предубежденията са свързани най-вече с начина на живот - дали ще се сработим, дали имаме какво да си говорим вечер, дали няма да си омръзнем - все неща, идващи от нежеланието на развития интелект да гледа света извън неговия личен. Затова и тия хора са най-самотни.

Чакам допълнения към темата от всички, които имат наблюдения.

Не бързам за никъде, а още по-малко за връзки. Криво ми е само, когато простото секс приключение се превръща в повод за нови терзания за мен, защото не се чувствам значима.
Ще претръпна някой ден А, до тогава ....ще се жалвам пред вас за душевното си недоебие.
Харесвам живота си. Остава само да срещна правилния човек за удачен секс живот, без да се чувствам застаряващо заешко

Имам мнение по този въпрос - да, стойностни са, заслужават внимание и уважение, но не са били женени, нито имат деца. Ето оттук идва разминаването. Самотния интелектуалец до мен на 6-ия месец от нашите взаимоотношения ме попита колко всъщност е голям сина ми, защото "На 2 годинки е" не му говори нищо. И до ден днешен не може да схване какво точно означава "Тръгвам, защото бебо ме чака да му прочета приказака за лека нощ". Не, не е тъпак - просто няма и не е имал дете. Иначе всичко е чудесно, ама иначе...

Колкото повече се жалваш, толкова по-лошо става . До тоя скромен извод съм стигнал. НЕ се жалвай, а снижи малко летвата - може да помогне :))))))

случая е всъщност лични наблюдения над няколко дами около 30-те (небракувани досега, но иначе добре образовани и изглеждащи отлично), както и поредицата icq свалки на един колега - неговата статистика е огромна и съм склонна много да му вярвам с изводите :)))

Дамите на тази възраст започва здраво да ги удря инстинкта за продължение на рода, идеята да станат майки, да се реализират в семейство и т.н. Обикновено имат по няколко (поне) неуспешни връзки зад гърба си и се притесняват, че черната поредица никога няма да свърши, а времето, в което те имат възможност да родят дете намалява. Нещо, което мъжете трудно разбират, просто защото тяхната физиология е друга :)

Жената на тази възраст... може и да се интересува сериозно от мъже над 35 години, но тези, които заслужават внимание на тази възраст вече са ангажирани (щастливо или нещастно бракувани или щастливо разведени с млада любовница). За тях остава варианта или да си родят детенце от някой мъж без никакви ангажименти от негова страна или да се примирят с ролята на любовницата (със или без душевните терзания скапват ли нечие семейство или не) и да се опитват да убедят мъжа, че още едно дете няма да му дотежи, защото с нищо няма да го ангажират. Не звучи убедително, нали?

Колкото до младите мъже - понякога те са единствената алтернатива за някаква връзка, така че се радват на добро внимание :) По-вятърничевите и безотговорните даже стават и за бащи, защото така или иначе не се замислят над отговорността :)

Самотните интелектуалци, както и заклетите хипари и анархисти имат голям шанс за щастлива връзка, ако срещнат човек също като тях.
Всеки индивидуалист уважава тази черта и в околните и не се опитва да ги превъзпитава... ако двама самотни интелектуалци не се напъват да изглеждат като нормално семейство и всеки уважава личната територия на другия, би се получила доста стабилна и ползотворна връзка :)

Същото важи и за заклетите хипари и анархисти... за една заклета хипарка или анархистка едва ли би било проблем да се разбира с такъв мъж :) Но само ако е искрена, а не се опитва да се прави заради него или да е временна мода :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите