Чета ви от скоро и искам да потърся съвет, защото в реалността нещо не намирам изход..

Накратко: аз, лудо влюбена, намерила мъжа на живота си, щастливо омъжена, имаме дъщеря на 3 години, той, за да му дам крила, не го занимавам с никаква къщна работа, излиза сутрин в 8, прибира се в 11-12 нощем ... не се занимава с детето, защото новата му работа не му позволява ..., ако е закратко в къщи само крещи по него, аз се карам на мъничето да не пречи на татко, че е много натоварен ... и преди няколко дни - трябва да се разведем, аз не мога повече да съм под чехъл, изолира ме от света, ти си много нервна ..., а апартаментът в който живеем е на майка му, ако се прибера при горката си майчица, няма да го понесе ....

преди няколко дни - трябва да се разведем, аз не мога повече да съм под чехъл, изолира ме от света, ти си много нервна

По-скоро си е хванал любовница или ти вече не го възбужаш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Извини въпроса ми, но "щастливо омъжена" не се връзва с "излиза в 8 и се прибира в 12", кога сте семейство, докато спите ли?

.. да, тогава, понеже има нова работа и много ангажименти


п.п. все пак, обърни внимание на ника ми ...

напиши 2-3 думи за теб, бе дете...
Освен че си лудо влюбена, то това е ясно :)

иначе... можеш да му предложиш да живеете един месец разделени, че да си почине от боя с чехли и нервната си жена
При условие, че поеме издръжката по детето - пълната - за този месец.
Отиди на гости при майка си и го остави сам... ще се наживее и ще му мине.

Изобщо... случва се при натоварена работа, притеснения "как ще изхранвам жена и дете" и т.н.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

за съжаление и аз съм съгласна с мнението че има друга. това от личен опит ти го казвам. все пак опитай да изясниш нещата с него. кое го кара ад се чувства под чехъл, как вижда той нещата. кофти е, но понякога май хората си траят до последния момент и накрая просто заявяват край, не мога повече. дори и да се разведете, не че ти го пожелавам, важно е всичко да е ясно защо, как, какво, кой и т.н.
аз имам и въпрос - кое точно няма да понесе твоята майка ако се върнеш при нея? факта че си разведена, финансово издръжката ви или какво? също така ако се разведете какво става с детето, той как ще се грижи за него, и т.н пък и май има и такъв вариант съдът да ти присъди на теб жилището ако детето остава при теб, но за това ще се произнесат знаещите закона.
уф, много въпроси възникват при твоята ситуация, много болни неща ще излязат наяве и ще трябва да се разчовъркат. пожелавам ти успех и дано се оправите. все пак не забравяй че понякога се получава така че развода е почти най-хубавото нещо което се случва в живота на една жена

успех

Абе нещо много се бях разкиснала сутринта, та тук си го изсипах ...

аз - работя, отглеждам дете, въртя къща и си мълча в името на по-доброто ни бъдеще ... и в един светъл миг ... осъзнах, че не съм видяла кога, как, какво и колко ... увлечена да угаждам капризи, понеже го обичам ... егати глупачката...

Ех, Мами .. как да изясня като едно от нещата, които той много мрази е това, че настоявам да разбера как, какво и колко ...


но, май ще ми се появи светлинка в тунела, сетих се за една реклама на едно фото "Снимаме всякакви щастливи събития, сватби, кръщенета, разводи ..."

абе то лошо няма да го остави, ама това е нож с две остриета. ако има друга жена, 90% просто ще му стане още по-лесно да е с нея и няма и да се замисли че му липсват съпругата и детето. виж ако става дума само за преумора и притеснения както казваш ти, може и да се осъзнае какво ще загуби и да се поправи. но има голям риск който не трябва да се пренебрегва. пък и хората казват, че ако искаш да си запазиш семейството в никакъв случай не трябва да се живее отделно.

и аз това бих препоръчала. Раздяла за известно време, но задължително да поеме издръжката на детето си.
Момичето не е нужно да се съгласява още сега за развод, просто да каже, че има нужда от повече време, за да размисли.

Обаче ако има друга, това би разтворило портите за нея. От друга страна, може ли да се живее с човек, когото непрекъснато подозираш в изневяра и заради когото губиш собственото си аз, за да не изгубиш човека до теб? Кое е по-ценно?

От опит ще кажа, че всяка подобна болка намалява собствената любов. До момента, в който започваш да искаш един човек само защото си свикнал да го искаш. Е, не всеки усеща този момент, та в известен смисъл има любов и няма навик. Ама усети ли се..