Де да можех и аз ... поне да нарисувам такава усмивка ....

Споко Ако мъжа ти не те ще повече, аз ще те взема

си помислих, че каквато и да е историята в случая, има едно, което май трябва да се запомни и човек понякога да си го казва. Всички, които са за запазването на брака на всяка цена, да си затворят очите....Мама Мърморана каза, че понякога разводът е най-доброто, което може да се случи в живота на една жена /вероятно и за мъжете понякога/. И аз наистина си мисля, че това е така. Просто да се крепи нещо, което се е разклатило в основата си, няма смисъл. Щом нещата са стигнали достатъчно далеч.....майната им на брачните консултанти, майната им на дългите и безсмислени разговори за спасяване на семейството, които все завършват със сълзи и скандали, майната дори и на причините /те трябват, за да се избягват при евентуална следваща връзка/. Просто към развода трябва да се подходи като към отиване на зъболекар....гадно, но необходимо и не е добре да се отлага. Мисля, че има два момента, които са подходящи за развод - ако може да се каже така....Ако децата са много големи и вече имат почти самостоятелен живот или поне са близо....и ако са достатъчно малки, за да не осъзнават съвсем драмата на една раздяла....при всички случаи има голяма травма за тях, но мисля, че в тия два момента тя е по-лесно поносима и без толкова последствия.....

Стефане, не знам колко си спец по извънбрачните връзки - дали си се връщал мек "като пухче" или не, но си мисля, че пропускаш нещо в теорията си..... Ако един млад мъж, в началото на един брак, реши, че не одобрява нещо в жена си и/или има извънбрачна връзка, по-вероятно е да се връща намусен и да не щежена си, защото я сравнява с другата, по която евентуално е увлечен. Още повече ако въпросният мъж работи и се чувства донякъде прецакан "Аз се счупвам от работа, тя само едно дете има да гледа". Разбира се, от казаните неща за късното прибиране в този случай на мъжа, всеки неизбежно си прави заключението, че надали всяка вечер се работи до 11 часа. Впрочем това хпрестараване е присъщо по-скоро за Изтока /например при японците/. Не съм сигурна, че е практика на Запад....По-скоро картината вампирясъл мъж с червени очи, потънал в дим и с блокирал от умора и недоспиване мозък е типична за амбициозни български бизнесмени без много пари, но с много упоритост да стигнат до логичния край на една такава кариера по-най-мъчителния начин.....Не виждам какво толкова възхитително има в едно такова поведение. Впрочем в случая не мисля, че се касае за толкова усърден труд....или поне усърдието е в друга сфера

Докато четях темата (1 час от живота ми) научих доста неща, но това което не успях да разбера до колко всичко това с "глупачка" е реално. Освен това много ми се иска да "видя" края, а такъв няма. Ама не може тая история да продължава толкова кратко и хоп - марш навън с децата! Има нещо дето убягва не мислите ли?

Каква е тая работа от 8 до 12 пък?
Няма такава работа. По този начин може да работи само някой, който работи за себе си, и пак не знам да има бизнес който да те изтисква така.

Успя да ме разсмееш, признавам :)))

и едно спокойствие ме обсипа, засипа, затрупа, че .... забравих как не ни искат в другата детска градина ....

Мотаех се пак насам и реших да ти опиша края на историята (или началото, както се надявам искрено):
1. Преместихме се, аз цяла седмица бях отпуска и се опитвах в една подредена къща да наблъскам багаж за още една (почти)
2. Мама (да е жива и здрава) спря да ходи на работа, за да гледа буболеченцето, че му е много далече предишната детска градина. В близката няма места ....
3. То, милото, имА вече неделен татко, плаче за него и ми казва "Не ми харесва тук, искам при тате", което ми струваше още една безсънна нощ, докато осъзная, че си тъгува буболечицата по нейното си "къщи" ...
4. Аз - свиквам да пътувам от друго място за към работата си и днес за първи път ми се случи да разкажа за случилото се (след един от безбройните въпроси "как сте в къщи?"), та ми се случи да разкажа без да ревна пак, като особено голяма глупачка ...
5. Вчера, като го потърсих по единия от мобилните му телефони, да го помоля да вземе отпускна бележка от предишната детска градина, ми се обади жена ...


ето ти краят, или началото, пак, както се надявам :)

си ми голямо глупаче :)

Имаше 2 смислени идеи във всичко, което се изписа тук и двете бяха - или оставаш на инат там (за което имаш някакви законови основания все пак) или си тръгваш, но му оставяш детето (за да се грижи за него, докато си стъпиш на крака). И не отиваш при майка си, че да му успокоиш съвестта (ми при близки хора е, има си покрив над главата), ами започваш напълно самостоятелен живот сама: квартира, обзавеждане, посуда, завивки... всичко, каквото си трябва и не сте разделили по равно там.

И за двете решения се иска доста повече смелост, отколкото да се тупнеш при майка си с детето и да ревеш, ама...

Малко съм грубичка, не се цупи. Ама така, както започваш, така ще ти върви живота доста време за напред, ако не промениш стратегията кардинално.
Направи една голяма услуга на мъжа си с това, за която дори и няма да му мине през ум да ти благодари... а евентуалната му приятелка изобщо няма да се усъмни в нещо нередно... щото не си наясно каква част от информацията и в какъв вид отива при нея, нали?
Да не се окаже в един момент, че ти си жената, дето е избягала при майка си и помъкнала детето със себе си... и оставила горкият мъж сам в къщи - да се чуди защо го е сполетяло това?
Я си помисли, имало ли е свидетели, когато ти е казал там... да се махаш и да му освободиш терена?

Начало е, споко.
Успех ти желая!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е как да остана насила там, като ми беше казано: ето там е телефона, обади се на майка ми да я питаш кой от нас двамата да остане .... да не ти описвам трите нощи, които трябваше да "спя" на едно легло с него, след като ми беше посочена вратата ... той спи като бебе, аз дебна откъде ще прелети муха ...това живот ли е?
Аз не мога да живея без детенцето си, бих му го дала да го погледа, но той не знае как, няма представа по колко пъти се буди на нощ, какво яде, кога спи .... и обожава да й крещи, и тя като й викне така се разплаква, че почва да повръща, а има и един момент, че после по време на делото ще ме изкара неспособна да се грижа за нея и ще ми я вземе ... накратко, избрах аз да съм лошата, той - добрият, празникът, с подаръците ...