Ей тоя акъл, дето ти го дава Hell е възможно най-добрия . Идете с детето при майка ти за известно време, ама по-добре според мен е да не се обаждаш, нито да приказваш с него - просто се разбери с майка ти и тръгвай.
Първите два-три дни ще му е супер - тишина, няма дете, няма спорове и скандали, сандвичите от денонощното кафене до вас ще са му по-сладки от мед, а на балкона ще натрупа шишета за 50 лева. На четвъртия ден ще се събуди махмурлия, ще установи, че къщата прилича на бардак, ще се замисли за довечера: "Пак ли сандвичи бе, мамка му. Оххх...", ще усети, че му липсва детето, а ден по-късно - и ти. До една седмица ще клекне на вратата при майка ти и ще го удари на молба и обещания .
И понеже тоя сценарий е разиграван милиони пъти в човешката история, мога да твърдя, че е най-добрия възможен, или поне - добре изпитан

Свърши тая, в момента с организирания от него транспорт пътуват разделените ни мебели ...

Проучих въпроса за жилището и то, след като ми беше казано "Ето - там е телефона, обади се на майка ми да я питаш кой да остане тук ...", но наистина не ми се затъва и в тия екстременти, махам се, слава богу имам къде да отида ... да, ще е трудно, но ... какво пък... Както каза една приятелка, добре, че детенце е малко и няма особено да се вживее, макар че му казвам "Мами, ние ще живеем при баба, тате няма да е с нас", а тя "Ама аз го обичам ..."

Предплатете на шофьора за бъдещ ангажимент . Като ви се проветрят главите, ще затъркаляте мебелите наобратно.
Само язък за мебелите

Има нещо неясно в тази история? Уж сте живяли в апартамента на майка му, пък той ти казвал "не мога повече така да живея ...под чехъл..."
И сега действа като обезумял звяр, чиято територия са му настъпили...

Помисли защо той се е чувствал "под чехъл". Защото не е очаквал толкова ангажименти да има като семеен? Защото още не е порастнал и не се е наживял по компании и прочие? Или защото ти си налагала някакви ограничения към него, времето му и прочие?

За едно дете е винаги по-добре да живее с двама родители... Не си затваряй пътя наобратно с необмислени думи и действия.

... не ги мисля аз :) щуротии рядко ми минават през главата :) може би само когато хвърлям бегъл поглед тук, все пак хората сме така устроени, че си казваме... а Може и при мен да се случи :) бързо разсейвам лошите мисли като видя усмивката му зад ушите, когато се прибира... но за друго ми беше мисълтта, аз винаги съм смятала, че човек може без всичко и без всеки независимо колко му е скъп, мил, обичан и така нататък... всичко се преодолява, някаква естествена закономоерност. Имам си някаква моя теория за нещата, която се опитвам да следвам, предполагам, че достатъчно хора тук ще успеят да ми възразят, но аз вярвам че в моят случай тя е правилният подход... Бе ;) ще Ви разказвам след 2-3 години :))) и дано пак да съм си случайно преминаващ, :)) а не клуб-мембър!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

как успяха да го решат това за 3 дена и каква беше тази ескалация?!

Ние половин година обмисляхме ще се разделяме ли или не, после още половин година живяхме разделени с вратичка за връщане на предишното състояние...

баси хората, баси случката
нещо ми се вижда това пък на мен странното

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И това е много странно. Ако е реално ситуация, а не сюжет за малък разказ, като че ли са се събрали да живеят има-няма от един месец и при първия семеен скандал стана каквото стана... Живеят на бързи обороти младите, що да се бавят, толкова живот имат да изживеят, нямат време...

или девойката ни пуска на части вече отминалата случка, щото се притеснява от реакциите.

Ама малко вероятно.

абе карай да върви, аз нямам нищо против темичка за размисъл, без значение колко е истинска случката. Просто требе да звучи реалистично, че да има върху какво да се разсъждава :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

1. Деамааму, то аз не разбрах кога как и какво се случи, та какво остава за околните, ин риалити, познаващите ни ......
2. Махам се, че излизам отпуск да подреждам багаж, и да местя дете в нова градина, да му търся нов личен лекар ...

пожелавам ви късмет...