портите за къде, бе Роси?
Портите към мъж, който след някой друг месец пак ще започне да работи до 10 часа вечерта и ще се прибира само да се навечеря, да гледа телевизия и да заспи :)

Романтиката от извънбрачната връзка я няма, започват се джафканиците около съвместния живот. Защото без тях просто не може да мине едно младо домакинство... трябва да си нагласят характерите един с друг.
Само дето мъжа вече няма да има търпение (защото веднъж вече го е правил и ще си мисли, че проблема е в жена му само и щом я смени всичко си идва на мястото). А жената... другата де... току виж се почувствала като детронирана принцеса.

От друга страна той ще започе да се чуди как живее все още законната му жена и какви ги върши без него :) Не толкова ревност, колкото чувството за собственост ще се обади... и онова мъжко понятие за чест :)

От опит ще ти кажа, че подобни мисли намаляват удоволствието от извънбрачната връзка при повечето мъже :)) Някой от тях даже започват да се чудят не са ли загубили нещо, вместо да спечелят...

Това естествено в случай, че има друга жена де :)
Може просто да не е дорасъл за семейство и да му идва нанагорно. Ако е под 30 години, това е доста вероятно :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

малко разузнаване требе тук :)
Ако знае за какво точно става дума, ще може да реагира по най-правилния начин.

То това е и идеята за отиването временно някъде другаде. Не под формата "напускам те, отивам при майка си" а по-скоро "на мама й е домъчняло за нас, чувства се самотна, ще отидем с детето при нея за 1-2 седмици" - а после може да удължи малко срока.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

мисля си аз.
Просто си тръгнала малко накриво, но спокойно можеш да поправиш нещата. Стратегия се изисква тука!
Много е вредно това положение: "аз, жертвоготовната съпруга, го освобождавам от всички задължения, за да се развива той..." Вредно е за него. Започва да мисли, че ти и светът около него някакси сте му длъжни. И става все по-зле. Разглезва се. И нещата не отиват на хубаво В същото време както той приема жестовете от твоя страна за нещо нормално, така и ти се дразниш, защото виждаш, че той не ги оценява... и хоп! ставаш нервната съпруга, която хем иска, хем не изисква...
Явно го обичаш и си готова на всичко за него и в това няма нищо лошо, колкото и да си му ядосана в момента. Я опитай, пеейки и танцувайки, да го понатовариш с малко задължения - за пазаруване "о, миличко, я иди ти да напазаруваш, че аз не мога", за отглеждане на дете "ами не мога да я заведа до детската градина, иди ти" или нещо такова, ако не ходи на градина... и в тоя дух. Не допускай да теглиш семейната кола сама! Впрегни го и него, че много си го отпуснала, виждам аз! Нека се почувства ангажиран, защото в момента явно така е приел, че няма ангажименти, че го изнервя и най-малкия намек, че ТОЙ е длъжен да направи нещо. Хич даже не си глупава, какво ни се праиш тука
Нема се плашиш, нещата не са толкова зле, просто трябва да знаеш, че едно партньорство се осъществява от ДВЕ равни и уважаващи се индивидуалности. В момента малко си поизпуснала нещата, но хич не го съжалявай.
При целия ми здрав песимизъм, съм оптимист за връзката ти!
Успех!
И наистина прочети някоя и друга книжка. Например "Добрите момичета отиват в рая, лошите - навсякъде по света!" Мен тя ме докара до развод, но те нещата си бяха тръгнали отпреди. Може би нямаше да се разведа, ако знаех, че най-погрешното нещо е да се пожертвам заради него... ама пък да ти кажа, и да си разведен никак не е зле!

не съм разведена, само воайорствам тука, но имам 10-годишен брак и някакъв опит... (не от раздяла, досега не сме се разделяли освен на два пъти за по месец при командировки...)

та, само да ти кажа, че какво ще стане с майка ти е основно нейна грижа, а твоята е какво ще стане с теб...

моят баща отначало понесе тежко избора ми на мъж и като получи втори инфаркт на 38, майка ми обвини мен, че съм се изнесла от нас и съм го нервирала.... а той пиеше и пушеше много и работеше по 16 часа на ден, да не говорим, че се ядосваше не само на мен, а на всички... Бог да го прости, иначе беше голяма душа....

не си вменявай никакви допълнителни вини и без това е кофти положението, ами си стягай багажите и не умувай какво ще си помисли майка ти - имаш и ти дете, помисли си дали би искала то да се чуди един ден дали да се прибере при теб?!?! ми нали ти си му най-близката близка?!

майка ти е за това - ако нямаш квартира, иди при нея, щом си стъпиш на краката, ще се отделиш.....

моята зълва се разведе и сега живее със свекърва ми и с дъщеря си... повече от година и не е от нямане на пари за отделно жилище... и най-беззлобно собственият й брат казва, че според него няма мъж, който да се бухне в една къща с три жени... едно било да ухажваш самостоятелна жена с дете, друго било несамостоятелна с дете, но и с майка си в добавка...

та успех, изнасяй се, не се напрягай и с чужди чувства в момента, а щом можеш - свят широк, мъже много...

Назвать вещи своими именами нетрудно. Трудно под этим поставить свое
имя.

spored men vremenata razdiala samo bi uskorila istinskata razdiala i ako iskash da zapazish braka ne go pravi.
ako se razdelite i to po pranicite toi takmo bez nikakvi ugizenia shte se gushne s drugata madama i taka samo shte im pomognesh v resheniata

Nqkolko nasoki :
1.Ako ne iskash do hodish pri maika si ne go pravi.
2.Kaji mi trezvo 4e ako toi iska ti si suglasna da se razvedesh- ne iskash da go imash nasila nali?
3.Na purvo vreme se druj po rezervirano kum nego - znaesh kakvo imam vpredvid.
4.Izlizai po 4esto i po zadulgo.
5.Ne mu pozvolqvay da te komandva budi silna i otkazvay s pri4ini koito ti doidat na uma .
6.Obqsni mu ti kakvo to4no 4uvstvash - mujete ne vinagi sa naqsno.
Yspeh! I gore glavata ! Ne se plashi! Ako si ima nqkoia lubovnica i ti razberesh posle moje i da ti stane bezrazli4en koeto e dobre za teb.
7.Budi egoistka.
Izpitala sum go ...

това: защото новата му работа не му позволява - но аз мисля, че точно това е камъкът на препъването.
Не обръщай внимание на съветите да го напуснеш - щом човекът работи толкова - значи е свестен. Пък и така се оцелява в цивилизования свят - с бачкане до побъркване - само тук на Изток сме по гърбосложените навици... Нормално е в 3-5 год. на брака да се получи подобна криза. Сега му е времето човек да се докаже колко струва - иначе другото е лесно: "майчица", "татенце"... - важното е човек да се оправя сам в този живот. Само тогава израства силен.
Аз обикновено избягвам съвети от типа: поговори с него!, както и ненавиждам идиотското: напусни го! - това са глупости от балкански тип (Бог ни е наказал да мислим все негативно), лесно се напуска, но ако се окаже грешка, оскърбяваш несправедливо човека и може да не поиска да те приеме отново.
Все пак, точно в тази ситуация може би не е зле да го посъветваш да си смени работата или поне да си реши проблемите в нея, които го правят "кълбо от нерви" и вие ставате попивателна на тези разтоварващи изблици. Това за него е добре, че се освобождава от напрежението, но пък вие се товарите. Такава е логиката на живота. Нямаш голям избор - освен да балансираш между неудобствата. В живота няма само хубаво, особено в семейния, където хубавото на детето трябва да е на първо място, а остатъка ще си го разделите с мъжлето. Бог възнаграждава само търпеливите - тези, които умеят да си дочакат щастливите мигове...

Късмет ти желая!

P.S. Забравих само да ти кажа и това: ако имаше друга жена, в къщи щеше да се връща мил и нежен като пухче, пък и нямаше да се отнася така зле към детето. Тъй че този вариант - като мъж ти го казвам - мисля, трябва да го изключиш. Освен ако нямаш излишни пари да си наемеш private eye за една седмица...


Love should be everything or not at all...

Редактирано от Stefan на 03.12.03 05:59.

Ех, мамка му, ти като чели ме познаваш ... но вчера вечерта ми беше определен срок, да се изнесем с детенце, защото му трябвал теренът, единствения ми проблем е, че милото, трябва да го местя в друга детска градина, а е толкова щастлива със сегашните госпожи и дечица, и толкова трудно свикна да се отделя от мен там ....

Няма смисъл вече от "миличко, напазарувай ...." а и той не е научен на такива неща ... защото аз съм виновна, че правех всичко в името на благополучието на семейството ни ... пфу

А и не мога да го търпя наблизо ...

Всяко зло за добро, обаче ....

Благодаря, това и правя, днес ще си купя още чували ....

Понеже беше "свестен" и много работеше, та всичко останало поех аз... и не ми тежеше, защото си мислех, че е за наше добро ... но, ето ти новината, от два дена ми беше съобщено да се изнасям, понеже бил под чехъл и съм нервна .... защото аз трябва да го направя, какво толкова като детето се премести в друга детска градина, голяма работа, ще свикне (той и представа си нямаше колко плака тя сутрин, докато свикне в тази), голяма работа, че няма да е с дядо Коледа тук, в другата ще дойде друг .... уф, уморих се да го обсъждам и премислям и ...

п.п. и аз си мислех, че ако има друга щеше да се чувства гузен, но май не се чувства така ...