ммм, това вече е кофти, има и такива мъже за съжаление. но все пак не се отказвай. ако така и така ще си съсипете семейството поне имаш право да знаеш защо и за какво. пък ако толкова не му е изнасяло и ако ти все правиш компромиси и си траеш не си струва мен ако питаш. просто аз так аго чувствам сега когато сравнявам двете положения. радостта от живота ако я няма - все едно не си жив.

Точно за това не си събрах багажа на момента....

че на него ще му хареса, а че на нея ще й харесва да се съобразява с много по-малко капризи, няма да търпи намусени физиономии и пр.

Щото ако има любовница и му хареса с нея - какво от това? Да, тя може да е някоя отракана мадама, която да знае какво да прави с него и как да не му позволи да й се качи на главата. Ама те обикновено са малко и вече са си намерили на чия глава да се качат. Та, сигурно и след тяхната "голяма любов", ще остане досадата, скуката и прозаичността. И тогава той може да се сети, че има някъде любяща съпруга и дете...

Проблемът е, че на любящата съпруга и дете може да им е по-добре без него. Ама няма как да го знаят отсега.
След последната ми раздяла си мислех, че съм остаряла, че няма да си намеря никога мъж, с когото да се обичаме, че никой няма да ме обича и пр. глупости. И само като си спомня какъв купон настана и как намерих мъж, който знаеше как да покаже чувствата си, да не ме врътка насам-натам и да не ме измъчва с "искам те, не ща те.. не знам какво искам", за да му е по-весело..

Да знаеш само, как се надявам това да ми се случи скоро ...

не искам да търся друг татко за детето си, но ... те и така си ни харесват по улиците ... двете


абе усещам, че поумнявам ... с ваша помощ, БЛАГОДАРЯ!!

Отдели се за малко на първо време, защото ако останеш, трябва да имаш друга тактика за поведение. А както разбирам, нямаш такава. Та, по-добре 2-3 седмици да не сте близо един до друг, защото можете да си вдигнете непростими скандали. И да катализират процеса.

Не си мома, която да търси мъжът на живота си и да се мятка насам-натам като риба на сухо, че няма за какво да живее, като остане временно без мъж. Имаш дете. Преценяваш на какво си готова, за да си с него и на какво не си. Мисли и за детето си, не очаквай мъжът ти да го прави, щом няма достатъчно близост между двамата.
Малко отпусни, не се впрягай, че така се самонавиваш. И ако решиш да го правиш скоро, не забравяй да му дадеш да разбере, че на празниците ще сте тримата!

Права си, че се самонавивам ....
а си мислех на празниците да го зарежа ....

Пак помисли - да го зарежеш на празниците не е добре. Ако ще правиш нещо, прави го сега. Виж как се справяш, виж и той как се справя. Щом ти е тежко, няма какво да чакаш да минат празниците, аз да тръгнеш някъде, направи го преди тях. Но с уговорката, че това е просто време, в което да си помислите - и двамата. Не е раздяла, просто всеки да намери вътрешния баланс. И след като го намери, да си поприказвате кой какво е намерил.

Да не говорим за болката. Ти как ще се почувстваш, ако те зарежат на празниците? Ако имаш проблем с един човек и той те зареже точно тогава? Дори и да си имала някаква надежда, ще можеш ли да простиш подобно нещо?

Не се знае какво ще ви донесе бъдещето. Гледай да се наслаждаваш на момента. Коледа е общопризнат празник и ако има ден в година, когато човек наистина е настроен да не работи, то това е Коледа /е, може и Нова година/. Ако искаш да си с мъжа си, не му отнемай Коледата. Не я отнемай и на детето си - разделени или не, то трябва да не гледа разплаканата си майка, трябва да е близо до родителите си и да получи подарък. И не на последно място - не я отнемай от себе си. Тя може да е поводът да погледнете по-великодушно един на друг и нещата да се оправят. Е, няма да е от само себе си, но след една почивка един от друг това би следвало да е естественият край.

Ако тази почивка вместо да ви събере на празниците, ви озлоби и настрои един срещу друг, то.. айде, нищо няма да кажа. Ти си знаеш.

Май пропуснах да кажа, че никаква надежда няма и никакъв шанс няма да се даде, в името на каквото и да било ... той се опива от перспективата, как ще бъде по-добър, като "неделен татко" ....

Съвет да си спасиш брака или съвет как да се вземеш в ръце и да продължиш без него? Щото аз си мислех, че е първото, а ти сега едва ли не ми казваш, че е второто.

Не мисля, че сама мога да го спасявам ... ако ще всички чудеса на Земята да направя, ето в това е проблемът ми .. май.