Дойде ред да напиша и туй-онуй за мъжете. Но да оставим зоологията, засега. Да почерпим инфо от приказките за пораснали и непораснали момиченца.
И така, започвам по азбучен ред от "Златната книга на приказките", като прескочим, естествено голяма част от повтарящите се характери.
Грозното патенце - не е лош избор. Стига да попаднете на него преди да да стане лебед. Добре е да подхранвате неговата неувереност, за да не стане после "пази боже сляпо да прогледа".
Джуджето Дългоноско - бива. Умее да готви и чисти, освен това ще ви обича и когато се държите като гъска. Обичайте го и вие безрезервно - няма опасност да си навири носа.
Иван, царският син- ако и вие не отстъпвате на Василиса Умница - това е най-добрият вариант за вас. Като изтрие три чифта железни обуща и бла-бла-бла няма да спори кой ще кара влака.
Клан, клан, недоклан - ей тва е голема гад. Много такива познавам, дето се правят на дзверове и умарят жените си. Хич да не им се плашите, само изглеждат страшни.
Звярът - и Красавицата - поуката е да не се заблуждавате по външния вид. Някои Красавци са по-големи зверове.
Мухльото от Малката русалка - никога, ама никога не правете такива жертви за един мъж. Той ще си въобрази, че просто го заслужава.
И накрая героите от "Палечка"
Жабокът - типът "момчето на мама". Инфантилна твар, много послушен. Ако сте от типа "детска учителка" ще се спогаждате.
Бръмбърът - човекът без собствено мнение. И защо му е такова - той си има обществено.
Къртът - Всяка мишка ще ви каже, че той е идеалният съпруг. И това е така ... но само ако и вие сте мишки.
Елфът - ей това, мили момиченца, е перфектният мъж. Този, който ви подари крила...

Добре е, хареса ми /поне от тези приказки, които си спомням / Колко време ти отнема за да сглобиш подобна тема и доколко вярваш в това





This wasn't the way it ought to be. But it was the way it was. On the whole, he reflected, it could be a lot of worse...

Моят бивш е малко като мухльото от малката русалка, с тази разлика, че не е принц. Обаче, най-много прилича на първите двама братя от приказката златната ябълка...все заспиваше ....и така и не дочака да дойде жар птицата...
Сега разполагам с голям запас " златни ябълки".

Редактирано от Mama Netty на 24.11.03 18:40.

минавах оттук и мернах темата с периферното се зрение..... и знаеш ли как я прочетох - като Мъжете - никакви пари........



Назвать вещи своими именами нетрудно. Трудно под этим поставить свое
имя.

Ау, като ме попита колко време ми отнема, все едно майка ми чух. Тя милата, така и не разбра за тия 30 години, че тез неща си ми идват отвътре.
Правя си някакви щуротии значи, творя си нещо - и ето ти пристига родителското тяло. Запознавам я най-тържествено с резултата (понякога това може да бъде и дори само нещо, прочетено някъде, което ме е заинтригувало), а тя започва да се оглежда с търсещ поглед из стаята. И ето - намира, това, което търси! "Ти друга работа нямаш ли си? Я виж каква паяжина ти виси от тавана!". И аз като една Арахна трябва виновно да се обеся на паяжината си, или като една примерна домакиня да скокна с метлата. Обаче не е там работата. Аз паяжините си ги обичам и уважавам. Защото мразя мухите. Таз история разбра ли я?

Ако приемем, че съм ти майка /родител/ - да, разбрах я . Но мисля, че съм по-малък от теб, което означва ...
Другото, което ми каза е, че не ти отнема много време, защото ти идва отвътре...

Ти разбра ли ме...?







This wasn't the way it ought to be. But it was the way it was. On the whole, he reflected, it could be a lot of worse...