kakvo zanchi да й "дръпна синджира".

az si predstaviah takiva neshta za bivshata svekarva sled kato razbrah che prilichala na bab si , koiato jiviala do 90 godini

sreshtat ia banditi i ia prechukvat

а моя бивш помни една единствена случка и само нея ми натяква 14 години вече :)))
Когато бях бременна със сина до последно почти не ми личеше... отивам да си вземам болнични, доктора ми дава листа и ме праща долу в регистратурата за печат. Е да, ама онези квачки там не щат да ми сложат печата - опитвала съм се да се измъкна от училище и съм вземала болнични от познати лекари.
Кавам им - бременна съм, бе хора, след 2 месеца ще раждам. "Не, лъжеш!" Спорихме така 15 мин, изкараха ме какво ли не - бягала съм от училище, лъжела съм (баси, бях почти на 20 тогава :)))) Разревах се и се прибрах в къщи, а свекърва ми ме хваща за ръката и вика: "Ела сега със мен, ще ходим двете" Вдигна им невероятен скандал и в крайна сметка патиците подпечатаха болничния, та даже се и извиниха :)
Моя и до ден днешен не пропуска да ми натяква, че не съм можела да си отстоявам правата и трябвало майка му да ме води по лекари. И през ум не му и минава, че бременните жени са доста по-чувствителни

Случката, която аз не пропускам да му напомня е, че ме накара да изкача Черни връх с навехнат крак. Уговорката ни беше, че с лифта ще се качим и слезем, само разходка на чист въздух, за това се и навих да тръгна. Е да, ама лифта не работеше, а малкия (беше на 7 тогава) много ентусиазирано настояваше да се качим поне до някъде. Склоних и тръгнах, но ги предупредих, че ако много започне да ме боли, ще трябва да слизаме, без значение до къде сме се качили. Е не... лигавела съм се, нищо ми нямало... не съм искала да доставя удоволствие на детето (това пред детето ). Лазех след тях и едва се сдържах да не се разрева през цялото време, защото накрая вече зверски ме болеше. После цяло лято куцах с превързано стъпало и с едни грозни чехли, че друго не можех да обуя :(( И трябваше да слушам натяквания, че съм била саката в краката и за нищо не съм ставала (хммм... това за човек, който принципно си е планинар и обича да се катери е гадно да го слуша )
Е върнах му го тази година, като ми се разхленчи, че го болял кръста Казах му, че за мъж на възраст си е опасно и трябва да се пази, че иначе няма да става за... оная работа де :)))
Е гадно, отмъстително копеленце съм си, признавам :))))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Abe mnogo se pritesnih s taia tema... Rovia, rovia, - i nisto hubavo ne si spomniam ot savmestnia ni jivot. Vprochem dosta smatno si spomniam i loshite nesta - vse edno sam zaspala na 22, sabudila sam se na 37... pomnia, che sam sanuvala koshmar, v koito ne sam bila sebe si, ama kakav tochno... ne mi se navliza v podrobnosti... A inache sam vesel chovek i obicham da se smeia... spomniam si kak se smeia i ne sam nestastna... no samo zastoto po priroda sam ot horata, koito se chuvstvat stastlivi... ne zaradi nego.
I se pritesnih! Ami takava "amnezia" mi namirisva na psihologicheski niakakav problem,a!?
Ima li i drugi bez spomeni!?
I Hell, obiasni mi molia te kak da si izkaram BDS, che i men me vbesiava latinicata! Thanks in advance!

имаш друг живот вече, предишния започва да прилича на първи опит за цветна снимка :) Усмихнатите лица всъщност са само гримаси, а плачът не е истински на снимката... пак гримаса е :)
Споко, започнеш ли да си спомняш прекалено живо подробности от отдавна изминали събития - тогава вече може да се притесняваш :)) Баба ми беше така, като я хвана склерозата... помнеше какво й била казала зълва й преди 47 години и с каква рокля се годявала за втория си мъж :))))
Впрочем на мен ми беше много интересно да я слушам

Иначе за кирилицата - мисля че това тук ще ти е повече от полза, отколкото мърлявите ми опити да разбера от разстояние какъв ти е проблема с кирилицата :) Отдавна не съм бачкала съпорт и съм загубила търпението да се опитвам да си представя компа на юзера със всичкия му инсталиран буламач там :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

...ще си призная, че и аз съм болна от същата амнезия....
Преди като бях омъжена, много обичах да разказвам и весели, и тъжни случки от семейния си живот / от по-старите клубари може би помнят някои от тях../ но сега се напъвам и нищо не мога да оценя като достатъчно комично, нито пък достатъчно трагично. Имам предимно гадни истории в архива си или такива от които ме е срам, защото ако ги разкажа, повечето ще си помислят - "тая пък, каква е смотла, че го е търпяла това..."
Хм, проблемът определено е психологически - трябва да мине още време, за да мога да се шегувам с някои неща...

Qui scribit, bis legit.

Наистина сте сладури и отдавна не бях се смяла така. Въпреки, че повечето от нещата са тъжни(((( Опитвам се сега да си спомня нещо и се усещам като други тук, че мозъкът ми действа избирателно. Основният проблем при нас беше възрастта - аз бях по-малка от него с 14 години и той сякаш беше решил, че основната му задача за бъдещето е да ме превъзпита. Когато сключихме брак, аз бях на 18 г. Още повече ние бяхме от две различни държави и нещата, които бяха приети тук, там изглеждаха връх на лошото поведение. Например обядваме. Цялото семейство, заедно със свекървата и свекъра. Той:
- Престани да държиш лъжицата по този начин.
Оттам се започваше цяла тирада, която преминаваше от културното наследство на нацията им през това какви прасета сме ние българите. Обикновено изхвърчах с рев от масата...
Накрая се стигна до там, че и двамата си превехме детски номера - той ми слагаше умряла жаба под капака на пианото, аз му пусках габърчета в обувките. Понякога вечер си повтаряхме колко се обичаме, за да се започне всичко на другия ден пак... Сега сме разделени от 10 години, но всичко което се е случило тогава, е страшно полезно за мен. Разказвам най-леката страна на нещата и нарочно премълчавам останалите. Трудното ми беше, когато се върнах в България - отношението на повечето от околните беше: "Ти си луда, как можа да напуснеш онази държава и да се върнеш тук". А това да си самотна майка с дете, беше направо гаранция, че съм второ качество, поне за повечето хора, с които ми се налагаше да общувам... Сега се смея на всичко това.. И съм сигурна, че това е най-важният момент, когато се разделиш с някого - да достигнеш етапа, в който тъжните неща вече ти се струват забавни. Само така можеш да продължаваш напред..

Ейййййййй! Голяма работа е Интернета, ей!

Абе, чудех се защо Интернет-а го пишат с главна буква. Вече не се чудя! Ясно ми е защо. Мдааа! Даже Интернет ще го пиша вече.

Ми приказваш си каквото искаш, изливаш си мъката, сродни душИ намираш.

Аз си мислех, че моят случай е уникален. Че не може по света да съществува друго подобно семейство. Не подозирах дори, че навсякъде по света положението е едно и също. Нервирах се, че съм попаднал на такъв екземпляр - жена ми! Ха-ха-хааааааа!

Номера с умрялата жаба под капака на пианото много ми хареса! Както и габърчетата в обувките! Хи-хи-хииииииииии!

--------

Абе, ммааму стара! Какво говедо съм бил цели десет години. Защо поне един път не се сетих да се прибера вкъщи с букетче теменужки... Или една роза, или един карамфил... Или кокичета... Или минзухарче... Божеееееееее, все за пари мислех. Все света оправях. Себе си не виждах.

Божеее... Тя като счупеше чиния или чаша побеснявах. Почвах да критикувам... Божеееееее!

- Ти такава-онакава с две леви ръце ли си, ма?
- Голяма работа - една чиния.
- Голяма работа е, я! Сервиза се развали.
- Много важно!
- Как да не е важно, ма!
- Кво му е важното, бе?
- Никаква ценност ли няма за теб? От сватбата е!
- Ша ти пикая на сватбата!
- Откъде та намерих, ма, божеее?
- Мухльо!
- Мухла!
- На мухъл миришеш!
- Вониш на коза!
- Педераст, лайно, смотаняк.
- Дрисла!
- Що са ожени за мен, бе, говедо?
- Кучка проскубана!
- Миризлив пръч!
- Ако не бях аз, досега да си умряла от град.
- Кой, бе, аз ли? Кво ли щях да правя ако те нямаше на тоя свят?
- Охоооооо, искаш да пукна ли? Ша пукна, ама след теб!
- В гробищата ще ме вкараш, бе, идиот!
- Точно това искам, ма, курво!
- Аз ли съм курва, бе??? Ти си курвар! Девствена ли ме взе, бе? Помниш ли кръвта по чаршафа? А? Казвай, бе!!!
- Кретенясала мъстия!
- Развод! Край!
- Край! Разкарай ми се от погледа!
- Върви на майната си!




Божеееееееее! Заради някаква си чиния! Божееееее!

Да споделя и аз, а?
Някак си много познато ми звучи почти всичко, та реших и аз да добавя малко вкус и цвят хехехехехе. Малко случки, класика в жанра.

Звъни телефонът.....
Оня вдига... грешка .... мъжки глас бил ... и скандал веднага .... ти с любовника ти сте се наговорили ... като вдигна аз, да търси някой друг .... Пък БТК с тия аналогови телефони ... грешки всеки ден .... ходи се разправяй с болен акъл ...

Вечеря ....
Имах тежък ден, не ми се яде много. Оня: Що не ядеш ма, кой ти е правил хорошото, и после те е нахранил за награда .... Без коментар ....
Друг ден: Вечерям с апетит. Оня: Кой толкоз те скъса от ч...е та си толкоз гладна ....
На такъв кво да му кажеш .....

8-ми март.
На входа на блока ни среща съсед и спира оня. Пита го нещо от сорта "Ще уважиш ли жена си с нещо ... днес ". Мърльото се обръща ... поглежда през мене ... и вика "Мче това жена ли е?"

Това са от леките и приятните случици :)

..... на делото за развода, адвокатката ми го вижда за първи път и впечатлена прошепва "откъде го намери тоя ..... гъз...!!!"

Мога книга да напиша, най-хубавото обаче е, че вече се смеем и двамата и сме приятели. Понякога дори се чуваме и се оплаква от жена си или иска съвет, а аз му разказвам за моите завоевания... Последният път се видяхме преди четири месеца и каза - какъв глупак съм бил, че се разделихме.. Но отстрани след време лошите неща се забравят... Много се страхувах от развода си, представях си го в една такава голяма зала с подсъдима скамейка и как съдия с очила глбеда строго, докато му разказваме за нещата "изпод юргана". Нищо такова. Приеха ни в една канцелария и за половин час всичко приключи. Накрая се целунахме, за да отпразнуваме събитието. След време си говорих с една служителка от обреден дом и съвсем сериозно попитах - защо още не е въведен тържествен ритуал за развод. Защото в много такива случаи имаш повече повод да празнуваш, отколкото при сватбата - поне знаеш какво те очаква и си свободен. Дамата обеща съвсем сериозно да се замисли по въпроса, но не съм чувала още д ми е приложила идеята.. Сватба..хе