Питали ли сте се някога каква е ползата от съпруга?
Да ти оставя цялата си заплата?
Да те придружава на гости и сватби и кръщенета?
Да не отглеждаш децата си като самотна майка
Да не останеш стара мома и да бъдеш като останалите си приятелки......

da plashta smetkite, druga polza nqma

Забрави за него!
Виж - това любовникът е нещо друго. Той е безценен. Пред него се стараеш да бъдеш винаги в добра кондиция. Да бъдеш винаги в най-добрата форма и да се покажеш като истинска жрица на любовта в очите му. Ей на това му викам аз "темперамент" и жена на място.
Затова и се опитвам да не се вживявам никак в ролята на съпруг, защото каквото и да направя, както и да се старая - у дома хубав никога няма да стана, пък ако ще и по 1000 евро да им нося всеки месец. Хубостта не се измерва с пари. По-добре е част от тях да отидат за чужди булки - там ще бъдат хиляди пъти повече и по-добре оценени, пък и аз покрай тях...

P.S. Всъщност, идеята ми е, че жените получават точно това, което заслужават.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Странно, точно когато взема да се питам каква е ползата от съпруга ми и започвам да мисля за развод. Защото с битието мога да се справя и сама. Защо все още не го правя, обаче? Най-вероятно защото през всички години на съвместно съжителство, оцеляване в настоящето, изграждане на бъдещето, радости и болести, загуби и печалби ние успяхме да станем приятели. И приятелите, подобно но съпрузите, се променят с времето, нали? Но това не ни кара да изоставяме онези, истинските, най-добрите от тях. От тях търсим ли полза? От децата си търсим ли полза?
Не винаги, за жалост, любовта се превръща в приятелство. И ако е станало точно така, след любовта не е останало никакво топло чувство, ползата от съжителството наистина е нулева. (Като съкратим положителните с отрицателните стойности).
Понякога се учудвам как съм успяла да стана приятел на този, същия, дето ме е удрял и бременна, дето 5 лева не ми даваше да си купя една книга, дето смяташе, че трябва да се подчинявам на всяко негово желание? Трудно. Но успях да го променя. Защото виждах в него и момчето, започнало работа на 14 за да помага на разведената си майка и малката си сестричка. Виждах момчето, бито от пияния си баща и несъзнателно възприело модела за сила. Виждах любовта в очите му и страхът да не ме загуби, защото знаеше, че го превъзхождам и само аз мога да му помогна да се промени.
За ползата ли ставаше въпрос? Ето я - едно изстрадано приятелство.

Да вдига тежки неща и да сваля от високото неща у дома, да прави дребни и по-едри поправки и ремонти.
Пари не ми трябват, изкарвам си, ама капещия кран на мивката...
Не може за всяка дреболия да се вика майстор, нали?

Това което ме наведе на мисълта да пусна тази тема бяха няколко случайни разговори като например:

№1
Съседката Х всяка сутрин става в 5 и полвина и мие стълбищата на входа до 7ч.та тя си скубе косите и си блъска главата в стената и се кае,задето е приучила толкова лошо мъжа си. "Ако когато той остана без работа за пръв път аз бях подсмърчала по ъглите и бях повтаряла само:"Ами сега?Какво ще правим?От какво ще живеем?Вместо да запретна ръкави и да му викам:"Не се безпокой,аз нали съм до тебе,ще ти помагам с каквото трябва?Сега щях да си живея по-добре.....Да работят тия дето са разведени,вдовиците ,дето трябва да се издържат -това го разбирам,ама да работим ние семейните,откъде на къде!За какво сме се оженили тогава"........Значи извод 1 за това каква е ползата от съпруга
Пример№2
Моя позната ,която напуска мъжът си от 1993 та до днес ми се обажда преди няколко дни ,за да ми съобщи за кой ли път,че ще се развежда
-Вече съм решила-казва тя-но като видях миналата неделя на свадбата на сестра ми как я кара Мира горкичката
-Как я кара ли?Защо какво има да не е болна-питам аз
-Ами гледай-Магдалена,Мария и аз пристигаме в църквата под ръка с МЪЖЕТЕ СИ, а горката Мира сама като кукувица.Всички бяха зяпнали в нея.После на обяда същото.А когато най-накрая празненството свърши ние се качихме на "НАШТЕ" си коли с "НАШТЕ" си мъже, а горката Мира си тръгна сама.Толкова ми дожаля...
-Не разбирам-казвам-не можеш да понасяш мъжа си ,а си неспособна да намериш сили, за да има с кого да ходиш на кръщенета и сватби....
Извод 2-значи и за това служи съпруга...
Винаги когато сестра ми не разрешава нещо на децата си тя им казва
-Вижте деца,аз нямам нищо против ,но нали знаете,че баща ви не разрешава
Моя братовчедка на 39 години не е работила от 21годишна защото е адски мързелива ,но винаги когато стане въпрос за работа тя казва:
-Аз много бих искала,но нали го познавате мъжът ми никога не би ми позволил да работя-всъщност горкият човечец(работи на три места и и дава цялата си заплата)въобще няма право на глас.....
Та такива мисли за най-различни приложения на съпруга ме накараха да пуснатази тема...Затова все повече се убеждавам,че животът на умната жена,е ужасен,а пък беззащитната,глупавичка женичка,заобиколена от умни хора,се разва на доста приятно съществуване.Защото да си умен не носи никаква полза на теб а само на околните...



[

Какво говорят жените за мъжете си не е толкова важно. Едно време и аз се чудех как някои жени сипят огън и жупел по благоверните си пред приятелки, а в момента, в който той се появи, се превръщат във феите на любовта. Аз също негодувам срещу съпруга си, но всичко, което е станало повод за негодувание му го казвам в очите и то в прав текст. Става малко страшно, защото те, мъжете, не обичат да им развяваш кусурите като кирливи ризи. Отричат, избухват, пък и ако налитат на бой - много ясно защо после жените им говорели зад гърбовете или завоалирали думите си. Номерът е да намерите общ език, да не се мъчите да доказвате кой е по-по-най. Да се вслушвате в думите си. Да си казвате недостатъците не за да изтъкнете своето превъзходство, а за да помогнете на другия да ги "открие" и преодолее. Така става с приятелите. А в брака - не винаги.
Въобще не е лесно понякога, но е възможно. В началото на моя брак за много от нещастията бях обвинявана, че съм ги предизвиквала, щото много ми била "мръсна устата". Например казваш му - студено е, облечи се по-дебело, да не настинеш. Обаче той не го прави, защото е МЪЖ. И като се разсополеви после - аз съм го била прокълнала : )))
Абе всякакви дивотии има по света. Майката му е да се научим ДА РАЗГОВАРЯМЕ
P.s. Мъжете по-трудно го научават това. Много от нещата, които ние смятаме, че трябва да бъдат изказани, обсъдени и обмислени те намират за женски бъртвежи. В общи линии те не си падат по дребнавите неща, а твърде често малките камъчета преобръщат каруцата.

Извинявай, ама тия примери ми звучат досущ като в една испанска книга "Съпруг ли - каква полза от него", мисля че се казваше Мария Антония Валс авторката. Имай предвид че там обществената нагласа е доста по-различна - бабите не помагат а детските градини са скъпички ако са целодневни и е нещо нормално жените да не работят, поне допреди 20 години е било така. Та жена-домакиня издържана от съпруга си е често срещано явление и не се гледа на нея като на паразит, а като на жена, грижеща се за семейството - достоен за уважение труд, напоследък има и обществени движения които настояват този труд да се заплаща (хе-хе, само не са измислили кой да го плаща). Мисля че и в другите Средиземноморски държави е така.
Иначе не е лоша темата, само исках да кажа че тия примери нямат много общо с България. Моя съпруг май ми служи предимно да му мрънкам на главата напоследък за моите си неволи, но и той като всички мъже има способността да изключва тотално звука когато не му харесва "програмата".

Питали ли сте се някога каква е ползата от съпругата?
Да гледа децата?
Да прави мусака?
Да прави свирки?
Да мрънка само за майка си?
Да ти досажда нонстоп?
Да глади ризи?

И аз като Алфа, общо взето не съм се замисляла за някаква " полза" от съпруга си. Гледах на него като на човек, приятел, отделна личност.
Даже не си спомням да съм употребявала пред хора, словосъчетанието " моят съпруг".
Така, че разбирам гледната точка на Алфа.

Обаче сега / след развода и 2-3-те гадни години преди него/
не мога да не призная, че има нещо вярно в заключението , че умните жени теглят повече в живота, а тези дето са по-простичко устроени
/ и по-мързеливи, вероятно/ си живеят с кеф, на гърба на благоверния...
Шарен свят!

Qui scribit, bis legit.