Наистина ли изневярата е най-честата причина за развод или има и нещо по-съществено? Какво показва вашия опит?

Според мен изневярата е една от причините за развод. Те са много: незрабирателство, непреодолими разлики във възпитанието и нравите, алкохолизъм, имотентност, завист и чисто използничество.

При мен причината бе импотентност, злоупотреба с алкохол, лошо възпитание и най-вече нежелание за какъвто и да е принос към семейството. Нито финансов, нито емоционален - никакъв. Живот между 2-ма съквартиранти, където единия работи, развива се и едновремено се съобразява със семейните задължения. А другия прекарва деня по пижама и пред препълнения пепелник.

Е, това може да бъде причина.

Е, така де, но ти не го ли познаваше от преди това или по-точно не му ли знаеше тези недостатъци преди да се бракувате?

в интерес на истината е, че гледах с други очи, или по-скоро не исках да виждам. От гордост и инат искаше ми се да не е вярно или вярвах , че всичко ще се оправи. Освен това, някои качества, на пръв поглед не толкова забележими, се развиват с времето. Когато възпитанието е оскъдно - задръжките падат много по-лесно.

Трудно ми е да ти дам еднозначно мнение, защото съм бил свидетел на няколко случая, в които обиденият от изневярата на другия е прощавал типично по Християнски е и забравял за случая :)))). Бил съм и свидетел да друга картинка - само заради едно непремерено изказване се стига до влошаване на отношенията и до разрив.

Мислейки върху нещата, на ум ми е идвала много пъти идеята, че не съществуват обективни причини за разводи и разкъсване на връзки, а когато се наложи, такива се търсят под дърво и камък и в крайна сметка се намират.

Няма прегрешение, което да не можеш да простиш, ако пожелаеш да простиш

Редактирано от lngonyama на 18.11.03 10:17.

При нас т.е вече само "при мен" ...
Моята грешка бе, че не разбрах доколко са важни нещата които тя промени заради мен - смени работа, правеше компромиси в различни отношения по отношение на характера и навиците ми, научи се на неща, за които нямаше особено желание, само защото аз настоявах /понеже смятах, че ще й трябват/ и т.н...
Ако мога да искам нещо от нея е, че не можа да ми каже без намеци, направо, че начинът по които ...я "натискам" е неприемлив за нея и не й е приятен.
С други думи - неусетно разрушена комуникация...

А може би просто в рамките на 7-8 дена сама, на морето, тази връзка й е дошла в повече и е спряла да ме обича.
Карма.



This wasn't the way it ought to be. But it was the way it was. On the whole, he reflected, it could be a lot of worse...

Изневярата е просто повод за раздялата. Никой не бяга от щастието си. Причините са други и трябва да се търсят по-назад във времето.
Давам си сметка, че при мен основната причина беше това, че бяхме всъщност прекалено различни. Аз бях по-силната индивидуалност, потисках го емоционално, справях се по-добре с проблемите, нямах въпиюща нужда от съвети....Осъзнах, че за мъжът няма по-голяма трагедия да усети, че нещата не започват и не завършват винаги и само от него...че това, което прави не е винаги съвършено и не води непременно до спасението на някого или на нещо...Явно мъдрото женско поведение е да вършиш правилните неща, които си си наумила, но да го извъртиш така сякаш мъжът до теб ти го е подсказал....Е, ще знам занапред....

Да, ако пожелаеш да простиш. Но причините за една раздяла е именно в нежеланието да простиш. А то се подхранва от дълбоки и дълги вътрешни конфликти. Изневярата е сам симптом в доста случаи /не говоря за хронично хойкане, то си е вече въпрос на личностни особености/. Не знам дали ако има нещо сериозно, за което трябва да се прощава, дори и кризата да отмине как хората могат да живеят с този проблем между тях. Прощаването /на големи грешки/ не е ли просто да оставиш конфликта да тлее, като си загасил само големите пламъци. Всеки повей ще го накара да лумне отново. А има и една горчивина, която не се маха между двамата. как се живее с това?

И при мен беше горе-долу така...
Не, че превъзхождах ,чак толкова много мъжа си - той-беще много по добър от мен в куп неща - бридж, история, техничарските неща с колите и ремонтите, дори в някои по-сложни манджи , но бяхме много различни, като емоционалност. В края на краищата, се получи така, че каквото и да правех винаги го настъпвах по някой негов комплекс...докато не почнах да ходя на пръсти около него, само и само да се чувства комфортно.
А той изглежда ме намрази точно за това...Грешката ми е , че не го критикувах, не крещях, не вдигах скандали/ когато трябваше/, исках прекалено малко от него и прекалено много от себе си....

Qui scribit, bis legit.

Редактирано от Mama Netty на 28.11.03 22:28.

Все пак мисля има начин и да простиш, и да живееш с това.
Не, че съм в състояние да го обясня, защото и аз не знам как точно става, но става, поне при мен.
Може би твърде много зависи от нагласата, от изобщо вижданията за живота, май от ценностната система...не знам, наистина не мога да го определя.
Всъщност като се замисля, има ли какво да прощаваш?