ама що истерия, бе сладур? :))
Карбовски е неподправената доза реализъм, необходима на всяка новозараждаща се връзка :)))))))))))
Мнооого обичам да го чета :)

бтв... надявам се винаги да ми личи, че подхождам с чувство за хумор, че да е се налага да обяснявам и аз :))))

Легенда:
:) - просто се усмихвам, може и на криво или през зъби
;) - вие знаете, че всъщност се усмихвам, нищо че се крия зад някой случайно пуснат над лицето перчем
:)))...) - държа да се знае, че се хиля. Броя скобички показва броя виждащи се пломби и коронки (мостове още нямам). Ако скобичките са над 13 - смятайте го за правописна грешка. Всъщност не ги броя :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

От яд, казваш. Аха, простичко било. Хм, значи и яда при мъжете и жените е различен. Е, ако разрешиш, целувам те виртуално. Олекна ми вече!

Да ти кажа за моя мъжки яд. От яд купих апартамент, щото ми беше писнало да гледам как се ядосват по женски снаха и свекърва и от яд всяка си го изкарва на мен зад гърба на другата и ме адосваха по мъжки. От яд го обзаведох. от яд купих два телевизора, две печки, две шшевни машини, касетофони N броя...

От яд като прочетох молбата на ищцата я попитах какви се тия дивотии, нали щяхме да се развеждаме културно.

- От яд, кай, че една приятелка ми рече, че от яд си можел да се отметнеш. Бързаше, кай, адвоката, ядосан беше, та ме накара да се разпиша на празен лист. Ама, той ме ядосва с тия писания. Ама, аз издръжка със задна дата не съм искала. Яд ме е, че е писал, че искам да си върна моминската фамилия, пък не ща да се ядосвам да си сменям паспорта и всички документи.

Аз от мъжки яд на другия ден натрясках три листа молба. От ад не потърсих адвокат и ядосан влязох в деловодството на съда. Ядосано служителката ме пита кой ми го е писал това. Адосано й рекох

- Аз си го писах, ей с тая глава и тия пръсти.
- Не мой, кай, требе да имаш адвокат.
- Мой, мой, не ми ги приказвай на мен тия.
- Не мой, не мой!
- Мой, мой!
- Не мой, не мой!
- Мой, мой!
- Не мой, не мой!
- Мой, мой!
- Не мой, не мой!
- Мой, мой!
- Не мой, не мой!
- Мой, мой!

Стана опашка от ядосани адвокати. Аз, понеже както не обичам да ме ядосвват, така обичам да не ядосвам. Бам, при дежурната съдийка. Тя не беше ядосана, ама аз ядосано я попитах какви са тия щуротии. Не можах да я ядосам. Тя се подсмихна и ме хвана под ръка и ме тури най-отпред на опашката и моментално ми взеха молбата. Ядосано питам

- Е, кво ся? Мой или не мой?


Оф, на първото дело ядосано връчих заявление, с което ядосано си изтеглих молбата и призовах ищцата да направи същото. Оная се ядоса и не направи същото.
Оф, след близо двегодишно ядосване дойде време за финалното дело. Ша ми доказват вината. Ядосан влизам в съда. Лелиии, пълно с хора. Ден за разводи. Ядосано гледам списъка и ядосано преброих делата. Ядосано разделих броя им на часовете отделени за тях и ядосано установих, че истината за 10 годишния ни брак ще я установяват цели 15 минути.

Като видях ищцата, адвокатката и трите свидетелки яд ме хвана. Та, две от тях съм виждал не повече от три пъти.

Оф, да продължавам ли, или съм досаден? Да ти кажа ли за битката на един ядосан мъж мъж със 7 жени?

само за хора, които не са се напъвали, за да ги изкарват.
Не са ти важни, ако някой друг ги е спечелил за теб. Ако си ги спечелил от тотото, или пък си получил наследство от неква пралеля от Америка, или си ги откраднал (приватизирал, усвоил... ако държите на нежния изказ).
Не са важни, ако си потомствен аристократ с достатъчно количество фамилни ценности (поне).

Стават ти страшно важни, ако се опитваш да се измъкнеш от затвореният кръг работодател - доживотен роб и виждаш, че с едната заплата (дори и да е от високите) цял живот и за кенефа на панелното апартаментче, което напускаш, не можеш да спестиш.

Изобщо не се учудвам, че много жени изпитват панически страх от това. Междувпрочем много мъже също.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ама, аз чак днес го разбирам това. Ми, вярно е че човек се учи докато е жив.

Хе-хе-хееееееее! То не било никак лошо да си лафя с жени в нет-а.

Ей го на! Току що ми обаснихте нещо, което не можех да проумея.

Майка ми не изхвърля нищо. Нищичкоооооооо. В мазето отдавна не може да се влезе. Пълно е с буркани с компоти, домати... Дотук - нищо лошо. Само дето са развалени от 15 години. Стари велосипедни части, дето за нищо не стават. Радиоапарат САКТА, дето го развалих преди 30 години и никой на света не може да го накара да просвири отново. И много други боклуци.

В едната таванска стая се влиза изключително трудно. Вратата се отваря само една педя. И да влезе човек - нищо не може да прави. Стари непотребни гардероби пълни с мнооооооого стари дрехи, дето и циганин няма да облече. А, ето го телевизор ОПЕРА. Ползата от него е, че ми навява мили спомени. Първи телевизор в махалата! Чудо велико на човешката мисъл. Гордост си беше. Хвалех се пред приятелчетата, с които ритахме топка.

Хе-хе-хе! Много бях щастлив когато даваха някакъв футболен мач и мъжете от махалата се събраха у нас. Подтичвах под краката им.

Другата таванска стая е нълна с................

Какво мислиш? Тц, не позна. Тикой не може да познае!








Празни пластмасови бутилки! За абсолютно нищо не стават.

--------------

Пак ти благодаря!

парите не са важни - когато знаеш какво е да си беден, когато почвайки от кота 0, че и даже по-надолу с много труд и мъка _честно_ си ги печелил шибаните пари и си ги губил не по-малко шибано и пак си ги правил и... И когато, за да ги печелиш си вложил и време и здраве и чувства, отказал си се от мечтите си и си видял как се променяш по лош начин - и откриеш, че не си е струвало - е тогава парите стават нищо за теб - ама съвсем наистина и страшно много НИЩО. Просто не са важни и това е. Пари - някакви си. Купуваш с тях всичко друго, само не и туй дето истински ти трябва. По добре е да си беден и да те обичат, отколкото да си богат и да си купуваш ерзац любов.

О да парите могат да ти дадат независимост, може да дадеш на близките си нещата, които се купуват с пари. Могат да ти дадат спокойствие, но щастие - никога! Ама айде да не продължавам тази болна тема...

________________
Per aspera ad astra!

Благодаря ти. Много си точна.

Снощи се трогнах. Ще ти пиша тия дни. Искрито и лично.

само че се лъжеш, ако мислиш, че в случая, който описваш не са важни.
О, колко важни ще се окажат в един момент, ако се наложи да плащаш (недай си боже) скъпи лекарства или операция в чужбина :(

можеш ли да обясниш на родителите на онова детенце, дето и тук му пускаха линк, че парите не са важни?!
Ако се окаже, че живота на детето ти струва повече, отколкото можеш да изкараш през целия си живот?
Е да, можеш просто да оставиш нещата да си текат по установения от природата ред и щастливо беден да си направиш още едно дете. На мястото на липсващото. На повечето хора не им остава нищо друго, освен това да направят.

Сори за гадния постинг, ама това е реалния свят в момента.
Така е организирано всичко, че парите ти осигуряват живот.
Чакам времето, когато ще се наложи и въздух да си купуваме.
Можеш да се опиташ да си представиш тогава как ще си беден и щастлив родител на бледичко дете, опитващо се да диша.

(няма муцунки за това... ще се задоволите само с точките.)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

постинга на Роси.

"Ако аз изляза от тази къща, без да му взема нищо, на мое място веднага ще се намърда някоя друга и ще ползва всичко наготово: без да му е прала чорапите години на ред на ръка, докато получи пералня; без да се е завирала с майка му, баща му и семейството на брат му в една къща, докато съберем пари за това жилище; без да се е бъхтала по 2 часа дневно в градския транспорт, докато съберем пари и за кола... И от какъв зор ТЯ ще го получи всичко това наготово?"

тук врага е хипотетичната "ТЯ"

А това на майка ти звучи по съвсем друг начин:
"Възрастна съм, на една пенсия (предположение), ако изхвърля всичко това и нещо ми потрябва - как ще си го купя?! На мен не ми трябва, ама може да го... разменя... за нещо полезно"

тук врага е усещането за безпомощност при възрастните хора

(Баба ми беше практична жена. Събираше старите дрехи и ги разменяше срещу орехи и тикви с циганите. Взаимна изгода, свободно място по скриновете и хубав тиквеник с орехи :))))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Важни са за случая, за въздуха или операцията на детето. Кое да е дете... Да важни са. Така е. Това, което не написах в предния пост, щото ми докривя е, че за съжаление няма как да се мине вече без пари. И няма как да се откажа да ги правя, но без радост и с чувство за загуба.

Помня как се радвах, носейки първите си спечелени парички към къщи едно време, но и помня как се чувствах по-рано тази година, когато висях с огромна за моите възможности сума и успях да направя парите, за да я покрия на косъм... И още по криво ми стана, защото никаква радост не изпитах от това. Ей затова парите не са важни за мен. Както и да е - мисля, че се разбрахме - просто допълвам това, което ти каза с моето чувство за "парите".

П.С.
Като каза за въздуха се сетих за това какво се случи и в "totall recall", и в "Продавачът на въздух" с продавачите на въздух, така че споко, няма да мине!

________________
Per aspera ad astra!

ама аз исках да ти намекна, че след като си постигнал една степен на свобода в повече е глупаво да отричаш, че си е степен на свобода и се диша по-лекичко малко :)

бтв, това с продажбата на въздух... за пръв път го срещнах в една българска фантастика - "Енерган 22" на Х.Оливер. Четох я на 10 години и някак си ми се наби това в детската главица... че все някога ще се случи. Всъщност логично е, щом си плащаме водата, след някоя друга година да поискат от нас да си плащаме и въздуха.

Колкото до любовта и как при бедните била по-искрена и по-често се случвала... някой път ще помоля колегата ми да ти постне тук историята за 3 годишния си опит да намери млада, привлекателна за неговите очи жена, склонна на продължителна връзка (цел брак) с млад, отлично образован, интелигентен, висок, слаб и доста симпатичен, но беден мъж :)
Е нема такова животно.
В комерсиализма на новото поколение момичета и аз се убедих вече :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите