"1. В "евентуално"-то е камъчето. Докато съм го обичала, съм живяла с него като с любим мъж (без мрънкане, без да го занимавам със себе си, без да го питам къде ходи и що прави).
Като го разлюбих и започнахме на съквартирантски начала - махнах се, щото като съквартирант е непоносим. Справка - родителите му."

(Прощавай, Hell, ама ти на колко водки беше като го писа това???)

Що го разлюби, бре, душке? Нали точно това е камъчето!!! Пет пъти четох, пет пъти нищо не разбрах - кого и защо си залюбила, кого си избрала според критериите си и защо си го разлюбила, и защо сккърцаш със зъби на съквартиртиранта си...

Непонятна си ми. Не бих те взел за съквартирантка. В никакъв случай! Дори и със съдебна заповед! Ще си изгния в затвора, ама съквартирантка като теб няма да допусна в леглото си!

Казах!

и с куче трудно ще живееш съвместно, какво остава с друг човек :))

Не мога да ти отговоря на въпроса в един постинг. Ти прекалено много опростяваш всичко.

Хората се променят, когато растат и остаряват. Вече се интересуваме от различни неща, различни са ни критериите за добро и лошо, различен ни е начина на живот. Ако познаваш много добре един човек и видиш, че всичко това, което си обичал в него някъде се е изпарило, а дребните недостатъци, които са те дразнили съвсем слабичко са станали огромни - е ти ще можеш ли да продължаваш да го обичаш? И какво обичаш тогава - човека или спомена за него?
Е не е умрял, че да обичам спомена.



това горе за бившия ми мъж... сега за съквартиранта :)
Уговорката с пича беше да живее месец-два у нас, докато си намери квартира и му минат делата за развод тук (жена му не го искала у тях... техни си работи некви :))) Задължаваше се да плаща половината наем и половината сметки.
Е да, ама с плащането на неговата част от наема закъсняваше, сметките ми излизаха 3-4 пъти по-големи отколкото, когато живеех сама (а не само 2 пъти, както е логично), а тази за телефона беше просто космическа, поради което си имах перипетии с БТК точно в момента, в който преравях джобовете на дрехите си, за да събера стотинки за цигари.
На всичкото отгоре вместо 2 месеца, остана половин година.
И след като ми е седял на компютъра се налагаше да го преинсталирам. Никви пароли не помагат - пича просто се кефеше като малко дете, когато успее да ми заобиколи защитите :))
Изпафка ми и цялата трева, като на всичкото отгоре мрънкаше непрекъснато колко кофти била и как в бг сме пушели боклуци.

Е след толкова смъртни грехове как да не му скърцам със зъби?
Аз обичам точните хора...

Редактирано от Hell на 19.11.03 10:37.

Разбрал си ги ти жените, не е в това проблема.
Знаеш ли, приличаш ми на един от приказните герои. Иван - царския син. Само мааалко по-различен е сценарият. Казвала ти е тя, тоята Василиса, какво ще стане, ама ти точно тогава не си искал да слушаш. После станало каквото станало, обаче на теб ти се свидят железните цървули, дето трябва да ги изтъркаш. Седиш и си мислиш: "Абе аз толкова си ги обичам тез обувки, заслужава ли си сега да ги похабя за едната (ква беше там?... А! жаба някаква си!). Що пък толкоз да се бъхтя, ха! За женската работа си има дворцова прислуга, пък и за мъж всяка мома ще ме вземе, щот съм .... актуален! Ай сиктир!" Обаче момите в твоето царство все не са това, което ти се иска... И хем ти се иска да кажеш "майната им на цървулите", хем ти се свидят, станали са ти толкова удобни ...
Малее, дано да си днес на кеф и да не решиш, че се заяждам. Слагам главата в торбата и го пускам това...
бтв ти да не си случайно зодия скорпион, това би обяснило честата смяна на настроения?

Може и с една сламка

Като и двамата така, има втори шанс... Въобще има следващ шанс - стига да има желание...

И като сме познали някакви реалии от минало да си разказваме, да кажа и аз едни случки. Живеем си с мъжа ми така, в началото - и двамата се "надуваме".... Седя си аз с едно, та дори и второ породено бебенца вкъщи и само чакам да ми "падне" мъж ми, та да си си излея ежедневния водопад приказки, почвах го от вратата... Не успях да го "довърша", както на теб ти се е случило. Той знаеше как да отработи ситуацията - беше от тези второ подобрено издание, с един брак зад гърба си САМО. Една вечер, като се върна, и започна фината манипулация: "бре, жено, зле ми е, не съм болен, нищо не ме боли, по-скоро всичко ме боли, изморен съм ,отчаян съм , по цял ден блъскам, само и само за вас да има..." И аз какво, като всяка жена реагирах емоционално, съжалих го - беше ме "застрелял" право в женската душица... Млада булка, нищо не усещах, още повече тъща му (старото поколение "възпитани" жени) много му помагаше "Мъж се слуша, дъще". От нийде никаква помощ... Така се образовах и придобих навик преди да се усетя да прочета в дебелите книги как пък мъж придобива полезни навици... Тогава един ден посрещам го аз, както вече по навик, с целувка, салатка, ракийка, оправено легло, той си разказва преживелиците през деня (ей така всичко си признава следракийката , няма място за ревност от моя страна), аз си слушам и кимам безмълвно... е, пробвах прочетеното на теория и мну рекнах "е ли възможно след вечеря, пред телевизора за фон, да му споделя нещо си по важен за мен проблем...Ха, той клъвна, пардон кимна преди да помисли какво му се "готви" за десерт.... И оттогава това е моя "звезден" час... Все пак да допълня, че цял астрономически час е прекалено, може би е хубаво в рамките на 15 минути, за да не рискуваме съпровождащ фон на женските ни мисли да е тихото му похъркване... Сега, като си помисля, знам за какво да съжалявам... съжалявам, че не му повтарях "Това не мога, онова не знам..." за всички досадни домакински губивременце....Така както той ми отговаряше на всяка моя проста молба тук да забие пирон, там да затегне кранче или смени ел. крушка с дежурните думи "...нали знаеш, мила, че съм с две леви, я по-добре да ти дам пари и ти се оправяй с майстори, знаеш как..." Никакво суетно чувство, засягащо мъжкото му достойнство, не забелязах. Напротив, сервираше ми "кажи колко (пари) ти трябват" и даваше без мнителност и проверки. Просто ми поясняваше "аз съм несръчен, но не съм накадърник" и ми го доказваше след това с правенето на пари с неговата си тясна специалност, което тогава силно ме потрисаше за разлика от други мъже на тези географски ширини, които си умираха да доказват, че са майстори във всичко...

Ама ти наистина ли.....ама верно ли искаш да го нищим нашия разговор.....о, не ! Та това верно ще заприлича на семеен скандал....да де, т. нар. спор. Та нали от това именно съм избягала...не ща да се връщам. Ако ти се струва, че много говоря...в смисъл с много думи, може и така да е, обаче то е главно в писмен вид. Е, и като съм много ентусиазирана и развълнувана от нещо. Обаче не съм забелязала това да дразни хората, защото май не е прекалено. Не знам де....но май не е.

Въобще не е разводняване. Ти как спориш? Нали ако има спор, то е защото хората са на различно мнение. Или ти искаш всички да са на твоето?????????

Кат' рече "зодия" та се сетих за хороскопите.

Абе, вий - жените направо ме шашкате с тия хороскопи. С такова внимание ги четете, та чак им вярвате. Абе, истинските астролози отдавна казаха, че това са тъпотии. Не може всички хора, родени на една дата, да се слагат в един кош. Не може мъже и жени от цял свят да имат еднаква съдба днес, този месец, тази година, този живот... Не може в пет изречения да ти кажат каквото и да било.

Хе-хе-хеее... Да ти кажа как ме нервира една госпожица.

Седим си двамката, късна вечер, лафим си, намеквам за секс... По едно времеее... Аууу! Разтревожено се плясна по челото... Уплаших се.

- Какво, бе, мадам?
- Забравих да си видя хороскопа за днес.
- И к'во от туй? Ей ти вестника, като искаш толкова много и като е толкова важно.

Бря. Захласна се. Ей го моят хороскоп, я да видя на кака хороскопа, я да видя на тати, я да видя на мама...

- Абе, твойта мама... Вечерта мина, ма! Целият ден отдавна мина. Животът минава, какво му се прехласваш на тоя хороскоп?

На другия ден купих всички възможни вестници, отворих ги на страниците с хороскопите, оградих с химикалка точно нейните предсказания и й викам:

- Айде, миличко, да сравняваме!

То, какво да сравняваме, като нищо еднакво нямаше??? Тя, обаче, нищо не разбра от цялата случка.

И споря само ако има тема за спорене. Хе-хе-хеее. Голяма работа е Интернет-а. Хи-хи-хиии. За първи път от мноооооооооого години ми се случва да разговарям нормално (според моите си критерии, де, които са си само мои и хич не е задължително другите хора да се съобразяват с тях и безропотно да се съгласяват. Абсурд! Не съм си и помислял такова нещо.) с жени.

Хе, хеее. Всичко е докумевнирано, всичко си стои, никой не може да се изметне и да рече: "Не е вярно! Не съм казвал/а такова нещо!". За мен това е велико!

Направо съм очарован. Бях се отчаял от констатацията си, че всички жени сте еднакви. Не е вярно!


Бре, защо, мамка му, загубих толкова години, та да проумея толкова прости неща???

Питам и отговор не искам.

---------

Как споря ли? С бившата спорех, както се спори с радиото. Радиото приказва глупости, аз го слушам и го псувам, ама то не ме чува.

Абе, викам си, след доста години "семеен" живот, що ли не направя архив на нашите "спорове"? Взех да записвам на касетофон нашите арии. Хе-хе-хеее.

- Абе, ти, мадам, помниш ли какво твърдеше еди-кога си за еди-какво си? Та, нали каза тъй и тъй? Нали искаше туй-онуй и го получи? Сега защо се отмяташ?
- Не е вярно, простак, идиот, лайно, педераст...
- Не е вярно лииииииии? Това твоя глас ли е?

Щрак касетофона...

Лелиии... Познай какво стана!

За пръв път в живота си виждам такъв женофоб като тебе. Абе ти си направо за изложба. Можел да спори само с "Аргументы и Факты", че то кой спори иначе. Иначе не е спор, а изслушване или симулиране на изслушване. Ами самият факт, че за пръв път в живота си едва в интернет можеш да говориш за жени вече е забавен. Че нали точно такива жени като тези тук ходят по улицата, колежки са ти /не дай боже/, приятелки са ти..../бедничките, колко мъка има по този свят/....че защо не си можел да си говориш с тях извън интернет, а тук можеш? Защото тук не те прекъсват ли? Ами помисли си драги убиецо /на жени, сериен вероятно/, че ако не те изслушват и те прекъсват там /вън, в т. нар. по-реален живот/ то сигурно е щото не си им грабал вниманието, сигурно не си спорел, а си им се карал. Абе признай си с ръка на сърцето, че ако подходиш скандалджийски към една жена, дори и крилца да има /не, нямам предвид, че е гъска, моля моля...ангелче имах предвид че е/ то тя естествено на момента се накокошинва и гудбай диалог, такъв какъвто го описват по книгите за идеалните отношения. Просто вече е въпрос на война. В една книга имаше една второстепенна героиня /ама книгата не беше розов роман, и по-скоро минаваше към научно популярната литература/, която винаги постигаше всичко с мъжете. Просто ги караше да свършат нещо, и те вместо да се намусят и да врътнат гръб се втурваха да го правят, независимо какво е. Не става въпрос за властта на сексуалния подход. Не ги сваляше, просто се обръщаше към всеки, независимо на 20, 40, 60, 80 гд., независимо дали грозен, тъп, гений или убиец на бабички. Тайната? Ами тя просто подхождаше към всеки така сякаш е комбинация от Айнщайн и Брад Пит /все го давам за промер, ама много ми харесва/. За нея нямаше лоши мъже, те просто всички бяха ангели....нежността и вниманието, усмивката и топлината разтапяха дори и описани литературни случаи като теб. Но това беше просто защото тя наистина смяташе, че всеки мъж, дори и най-гнусния и груб тъпанар е просто едно голямо късче злато....и те й се отплащаха с желанието сси наистина да бъдат такива, за да не я разочароват. Вярвай ми, ако просто малко повече уважаваше и обичаше жените, ако виждаше в тях само нежност и красота и най-кошмарното ти познато от женски пол, щеше да е готово да преброди гори и планини за теб...камо ли да те изслуша. Ето това е моето мнение, обори ме.
Забележка: Откакто прочетох тази книга - бях някъде на 12-13 години, се старая да се обръщам към всеки мъж или жена с усмивка. В доста голям процент от случаите действа, наистина. Не го правя нарочно, а просто вече ми идва отвътре. Дори и като ти пиша на теб, който верно си като единица мярка за нетърпимост аз всъщност се забавлявам и не те възприемам като наказание за всичко, що слага от време на време пола....всъщност си забавен, сигурно наранен, ама не от жена ти, а от себе си самият, сигурно си бил добър съпруг и баща, просто не си знаел как да изразиш и как да подходиш. Е, от друга страна като ти чета постингите може пък и да се лъжа....хехе, ами ако ки изключението, което потвърждава правилото /т.е. моята теория за ангелите/ Май май......май май.....кой пък знае...както се казваше пак в една хубава книга "загадъчна асасинска душа"....
Па като ти погледне човек и ника.....убиец си е направо! хехе

блъскам главата, за да ти отговоря защо в 90% от случаите жилището се присъжда на жената. И ето ти го отговора.
Защото, драги, капиталът на 90% от жените се състои в следното: младост и хубост (дадени им от природата, за да ги забележите), ентусиазъм, търпение и доброта (дадени им, за да възпитат децата си) и други, които заемат по-незначителен дял. Младостта, обаче, винаги е преходно състояние, хубостта - също, но не обезателно. Ентусиазмът, търпението и добротата се изчерпват с времето, не защото нямаме достатъчно, а защото ви даваме прекалено много, а вие ги разпилявате, защото мислите, че няма край. На Земята, обаче не съществува неизчерпаем ресурс (ако не броим човешката глупост). Така че в един момент се оказва, че на жената след брака не й остава нищо от първоначалния капитал. Докато вие продължавате да си имате своята мъдрост, трудолюбие, кадърност (ох, спирам да изброявам, те са толкова много мъжките добродетели...).
Ей за това държавата присъжда жилището на жената - за да не й дава после от "Жилфонд". А пък вие, с всичките ви достойнства, несъмнено можете да си купите/построите ново.