Здравейте,
тревожи ме това, че доста често укорявам приятеля си за различни неща в разнообразни житейски ситуации, в които попадаме, но не се сдържам и не възприемам грешните му позиции. Привидно, той не ми се сърди, но имам чувството, че тайничко не намразва. Какво да правя, като съм напълно искрена с него и сматам, че това, което правя е само за негово добро

:-/ Прочети "Мъжете са от Марс, жените от Венера" и там ще намериш много от отговорите.
Опасението ти може да е само призрак на страхове от миналото......или защото си от Венера

за негово добро, едва ли има много общо с действителността. Бъди по-снизходителна! Съвършения мъж-приятел едва ли ще го срещнеш под слънцето (поне не и в този живот) - тъй че ако не харесваш своя приятел в комплект с недостатъците му (най-вече с тях, разбира се!) - просто си вземи time-out и се позагледай в себе си. Погледни се и в огледалото! - Бъди сигурна, че тогава ще се усетиш колко си несъвършена и колко съвършен е човека, когото обичаш.

Пък и ако те дразни толкова, че все да се вживяваш в ролята на коректив на поведението му - позамисли се, дали наистина го обичаш и дали той тебе!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Putj kum ada e postlan s dobri namerenij...I az misleh kato teb i ...se razvedoh!

И моята основна причина за раздялата с човека, с който съм се чувствал най-комфортно /и когото все още обичам/ е същата . Опитай се да вземеш мерки докато можеш. Хората се събират заедно преди всичко за да се подкрепят емоционално. Чак след това си поправят грешките



Любовта е сладка и превръща човека в патка. (Личен опит: па-па-па ).

И аз съм пряма, като теб. Това, обаче, не е правилния начин да покажеш недостатъците на един човек /било то мъж или жена/. Макар и да го правим, защото го обичаме и искаме да му помогнем да стане по-добър.
Спрямо мъжа най-успешния начин е да го накараш да мисли, че една добра идея, родена от твоята глава, си е всъщност негова!!! Ти просто си му "помогнала" да я извади на бял свят... Стига да си способна на такова снизхождение спрямо себе си. Аз лично не съм, но ще опитам... че нещо взе да ми омръзва да произнасям: "Видя ли, бе. Аз ти казах, че така ще стане." Демек - вари го, печи го, той докато не се убеди сам - не става. Ей за това - ставам вече хитра манипулаторка...

Това върви само ако си толкова добра в манипулирането, че другия човек не го осъзнава или пък не му пука...

Прямотата е хубаво нещо, сигурно би било неотразимо ако е съчетана и с усещане за място и време на проявяване и липса на чувство за непогрешимост... Така няма да има нужда от манипулация, а нещата пак ще бъдат казани...

_________________
Per aspera ad astra!

не е ли по-добре просто да сме с точния човек?
Този, който няма нужда да го коригираме непрекъснато... т.е. не ни дразни чак толкова?

Колко по-сладко е съвсем прямо да кажеш на някой: "Супер си! Много добре се получи това!"
(без значение за какво всъщност става дума)

Тогава и тактичните забележки за нещо дребно ще се възприемат правилно и без цупене. А сериозните - ще се взимат под внимание.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Най-добре е :-)
Сигурно е много хубаво двама човека да си бъдат взаимно точни.
Ама... Колко са тези късметлии пък дори и извън този клуб...

_________________
Per aspera ad astra!

е точно тези късметлии имат стабилни връзки и щастливи бракове.

Другите или се уморяват от компромиси или спира изобщо да им пука и стават безразлични.
По-добре ли е?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите