Ира приказва за дразнение. Ти знаеш ли какво е да те дразни някой човек с действията си само докато го гледаш? Ако не си минала през подобно нещо, ще ти е трудно да си се представиш в подобна ситуация.

Повярвай ми, минала съм през много неща и тъкмо затова знам какво говоря. Едно е раздразнение от дадена ситуация, друго е да смяташ партньора си за мухльо. При втория случай няма оправия.

мухльо, съгласих се - оправия няма

Уф, ако знаех отговорите, нямаше да бъда тук. Знам само кое НЕ е решение на проблема. Опитвала съм да го оставя да се изявява в сферите, които уж е добър. За известен период от време всичко изглежда нормално. И после се оказва, че пак е оплескал нещо. Що за хора са това поне ми е ясно. По една или друга причина родителите им не са ги научили на елементарни неща.
Виж, най-добре е да прецениш кое преобладава в него - това, което харесваш, или онова, което те дразни. Дали искаш наистина да споделиш живота си с този човек. В края на краищата всички сме на ясно, че идеални хора няма, нали? И внимавай, да не му вменяваш допълнително, че е некадърен. Така той ще спре да се старае да се поправи - защо да го прави, след като не му вярваш? С такъв човек малко познания по педагогика няма да са ти излишни...

Скъпа Ерика, а къде да намеря ценното четиво, което ми препоръчваш?

Благодаря ти за съветите и все пак, си мисля, че предозираш със солидарността си към представителя на твоя пол. Може би, защото ми отговаряш по принцип, без да си наясно, какво точно имам предвид. Повярвай ми не съм разглезен, хлипащ, дребнав човек, тъкмо обратното, достатъчно ме е калил живота и смятам даже, че сама геройски съм се справила с неща, с които и двама, подали си ръка не се справят.
Знаеш ли, едно от позитивните ми качества е че освен критична съм и още по-самокритична. Опитвам се да коригирам своето поведение и отношение, съобразно спецификите на настоящия си приятел, всъщност за който говоря. Той твърди, че прави същото, да, така е, но относно дребни, не до там съществени неща и преди всичко свързани с храната и бита: напр. не пие прясно мляко, но когато ще съм при него, купува, заради мен, знае, че заради алергията си ползвам един специален медицински сапун и за у тях купува от него, мога да дам и редица подобни примери от т.н. битови взаимоотношения, но ще съм любопитна да чуеш и коментираш следното:
Приятелят ми решава настоятелно и приоритетно, че ще си купува ново жилище, аз съм въвлечена в акцията, вкл. с ангажиране на близки мои брокерки, които ми звънят и предлагат на вниманието ни вече селектирани от тях жилища, според нашите големи претенции. Аз съм посредника за контакт - отсрочвам и уговорям огледите, съобразно свободното време на приятеля си, а за мен няма значение дали е толкова удобно - аз винаги съм на разположение и се очаква от мен това. Споменава се също че най-вече е важно моето мнение за жилището, правим огледи на предложените от брокерките жилища, някои отхвърляме ,но някои харесваме и то много, като например едно, което бе вкл. и на супер изгодна цена и когато трябва да се реагира мигновено заради многото кандидат-купувачи, а ние сме тези на които ще се даде приоритет, вкл. и за това, че сме декларирали, че напълно го одобряваме и на другия ден ще го капарираме и брокерката трябва да е в готовност да тича при нотариуси, след пренощуването започва назландисването от негова страна, ама аз как така толкова бързо да взема решение, нека ми го запазят/без капаро/ за ден-два , трябва още да мисля и така в идните ден-два настава късането на нерви, защото не се казва категорично нито да, нито не, ослушваме се и уж много разсъждаваме. Толерантността и търпението на брокерите приключва и след няколко подсещания и зов да се произнесеме за или против, го продават на друг, защото предложението е изключително сладка хапка и е направено като за свои хора. Това се повтаря при следващия и по-следващия път и в разгара на тая кампания за покупка, в един момент, човека започва да прави уговорки, ама да отсрочим огледите за около две седмици, отегчен е, но в това време изникват нови добри оферти и от мен той очаква да склоня да разигравам познатите брокери - търсете му жилище и то не какво да е, но имайте предвид че той е на настроения, вероятно точно когато намерите може да се окаже, че господина няма да е на кеф или да прави огледи, или да купува, а само след ден-два искът му за покупка ще се възроди.
Извини ме, че бях толкова обстоятелствена, но исках да покажа и докажа в детайли как едно абсолютно неразумно и несериозно негово отношение към толкова сериозно нещо ме накара да побеснея от гняв и възмущение, най-вече,защото си напрвих съответни изводи, как в подобни критични и важни моменти и ситуации в живота, той ще се проявява и аз до колко мога да разчитам на него при такива негови изпълнения, които сам признава, че са почти постоянната му изява на характера.

Да ние сме заедно, защото си допаднахме емоционално и сексуално. така витаехме в облаците, почти 3 месеца и когато се поприземихме и започнахме да се оглеждаме и да планираме евентуално съвместно съжителство се натъкнахме на някои, между които и важни принципни различия. Това естествено доведе и до конфронтиране и то преди всичко от моя страна, защото аз съм активно-действената натура, а той инертната във всяко отношение. Заискяха искри помежду ни, въздуха, който дишахме се изпълни с отделяното от нас напрежение, но парадокса е, че продължаваме да искаме да се срещаме, да сме заедно, да се привличаме и то сексуално, да чувстваме, че не можем за сега един без друг. Какво ще кажеш, можеш ли да поставиш диагноза?

Първо си помисли дали го уважаваш изобщо.
Ако все пак - да, то просто спри да поемаш и неговата част от " гребането" - поне за 3-4 месеца и бъди търпелива, даже ако можеш гледай по-весело на живота, въпреки бъркотията, която неизбежно ще настане у вас и между вас при това положение.
След 4, даже 5 месеца направи оценка и виж дали той е започнал поне малко
" да гребе" в общата ви лодка / или пък се е научил да опъва някое и друго платно, та да подпомогне твоето гребане/ и реши дали можеш да караш така.
Но първото нещо, което трябва да направиш е да спреш "да гребеш"
Ако метафората не е ясна мога и да обясня...

Qui scribit, bis legit.

Скъпа Netty, много, много ти благодаря за ценните съвети. Разбирам, че съвсем сърцато се вживяваш в моя казус и от метафоричните ти напътствия личи, че сабсолютно вярно анализираш ситуацията, в която съм изпаднала. Независимо от достатъчния ми житейски опит, видно е, че за пръв път попадам на такъв екземпляр и вероятно за това съм и стресирана и неподготвена за адекватната реакция, защото на пръв поглед всеки, познавайки го по-повърхностно ще каже: какво искаш от този кротък и добър човек. Не отричам, че е такъв, но зад тези позитиви се крият и тлеят, според мен и негативи, които биха влудили един деен човек.
Ще съм ти благодарна, ако разбира се имаш желание да погледнеш отговорите ми от 05.11. към Stefan i tihon. Така съвсем ще обогатиш впечатленията си и е твърде възможно е да ти хрумне да ми предложиш и допълнителни съвети.

ако си дейна и енергична жена,ще ти е трудно да понасяш всеки ден подобно поведение..
не бързай да вземаш решения,отговорът сам ще дойде..
бързането на никого/и на мен/ не е донесло добро..