Зная, че може би въпроса ми не е за този клуб, но не зная към кого да се обърна за съвет. Омъжена съм от 3г. и напоследък скандалите много зачестиха. Снощи беше кошмар и съпругът ми каза да започвам да задвижвам нещата за развод. Досега тази дума не беше споменавана. Много съм объркана... Не зная какво да мисля. Наистина и за мен положението никак не е леко. Бяхме си дали обещания, че ще се опитаме повече да се съобрразяваме един с друг, но ние винаги имаме толкова различни гледни точки, че просто няма начин. А аз го обичам.
HELP!!! Какво да правя, да се боря ли, какво означава един развод и едно ново начало, заслужава ли си да правя такъв компромис...

Маги, никак не ти е лесно, но трябва да си отговориш на много въпроси!
Заради ЛЮБОВТА си струва да дадеш всичко от себе си! Но докога, заслужава ли си?
Ти получаваш ли поне нежност, мил поглед, съчувствие от този човек и докъде стига той в един скандал.
Грижи ли се за теб, за семейството, за дома?
Всъщност, защо го обичаш? Защото в миналото е бил по - различен? А каква е твоята вина за споровете?
Бих искала да ти помогна, но не зная как?
Допитай се до най - близките си, те поне ви познават и двамата!
И най-вече послушай сърцето си, не прибързвай със сериозни решения, не бъди инат, помисли, отстъпи, времето ще покаже...

Не се знае дали това е ТОЙ, може тепърва да ГО срещнеш!!!

Понеже за първи път виждам такава интерпретация, темата ми е интересна. Досега смятах развода за край (на компромиса).

Agent of Change

Извинявам се, не съм се изразила правилн. Имам в предвид дали си заслужава да продължавам да правя компромиси. Просто съм толкова объркана. Не зная какво да мисля, чувствам се много зле

Докато четох твоите въпроси, усетих как в мен се надига вълна от гняв срещу него. Лошото е, че повечето въпроси, които поставяш имат отрицателен отговор. Но въпреки това по някакъв странен начин продължавам да го обичам и ми се свива стомаха, само като си представя, че трябва да се разделим. Освен това толкова ме е страх как ще се справя сама...

Любовта е над всичко, почти. Пък и сигурно и той те обича, щом се включва в караниците. Ако не те обичаше, нямаше да му пука какво казваш. Тъй че - има надежда. Препоръка: отидете някъде без други хора (особено без деца), поне 3 дни, напийте се яко и пак ще си говорим.

Agent of Change

Може би в "любовта ти" има повече навик, отколкото любов конкретно към този човек и личността му с всичките и отрицателни качества.
А стахът определено е лош, съветник - повярвай ми!
Минала съм по този път.
Игнорирай страха от раздяла и едва тогава прецени ситуацията - какво искаш, какво би загубила или спечелила при двата варианта, какво иска той, какво ви свързва...

Qui scribit, bis legit.

Маги, не го обичаш!!!
Свиканала си с него, с начина си на живот, колкото и ужасен да е той!
Просто се страхуваш и нормално!
Колко ще чакаш, докато вземеш дори и решението да се разделите поне за малко. И двамата сигурно се задушавате един от друг, имате нужда да се срещате с приятели, с приятелки..
Маги не чакай, направи нещо за живота си, само ти можеш да си помогнеш и то - СЕГА!!!
П.С. И все пак, той посягал ли ти е?

Ако това да ме бутне на леглото, колкото да ме сплаши, може да се нарече посягане - да.
Напрво се чудя как отстрани може да изглежда толкова просто някой да каже, че не го обичам. Мама Нети е права донякъде, че навикът е много силен, но не мога да си сложа ръка на сърцето и да кажа: Не го обичам!. Проблемът по - скоро е дали си заслужава да продължавам да правя компромиси или да си замина (и аз не зная къде)

Благодаря за подкрепата и успокоението. Аз май точно това търся - надежда. Но препоръката, която ми даваш може би ще позакрепи нещата само за около седмица