Здравейте,
Мисля си много отдавна за това и понеже сега в клуба се води дискусия с близък (отчасти) смисъл, ми се иска да поразсъждаваме за самочувствието извън темата на viatar.

Та така - може ли да е успешен брак, в който партньорите са с различно ниво на самочувствието? Самочувствие бих определил като:

- вяра в собствените ти сили да се справяш ако ще дори и сам в живота.
- усещане за пълноценност като партньор
- професионална (но не само) реализация
- контакти с хора (приятели и т.н.)
- и т.н. неща, които си ги наричаме самочувствие и си ги знаем кои са те за нас :-)

И понеже отговора общо взето си пролича в съседната дискусия ще взема да си променя въпроса - как можем да помогнем на човека до нас ако самочувствието му е ниско, ако се съмнява в себе си, ако е неуверен за бъдещето си? А ако с този човек си в процес на раздяла? Можеш ли наистина да му помогнеш или само го отблъскваш все повече и повече заради това, че той не може да приема от теб, а смята (къде оправдано, къде не), че поне за някакъв момент няма друг избор...

***

Обществото в някои отношения доста облагодетелства мъжете. Факт е, че една огромна част от самочувствието ни идва от успехите в професията ни. А ако приемем, че всички други фактори (акъл, образование, късмет, контакти) са налице - то тогава вероятността за професионален успех е правопропорционално зависима от отделеното време и желание. И се втурваме да отделяме време и желание и си градим някакво самочувствие (голяма грешка е да си базираш самочувствието само на една колона ей!. След това някои стигаме до тук.).

Защо се отплеснах да говоря на тази тема - ами защото си мисля, че ако партньорите в една връзка имат поотделно самочувствие, че могат да се справят и сами в живота то тогава те ще се справят и много добре заедно и никога няма да няма да се чувстват неравнопоставени и да се депресират един друг и нараняват като защитна реакция и т.н.......

Хей момичета в този клуб - мисля, че ако вие (пък и ние момчетата :-) в подобна ситуация) успеете да се справите сами с живота и се преборите за мечтите си (а то просто няма как да не се случи, щото човек като се наложи става много по-силен) ще бъдете перфектните партньори в следващите си връзки. :-)

И все пак ако може да не се минава през раздяла може би е най-добре... И пак ще попитам как е най-добре да помогнеш за доброто самочувствие на партньора си? А може ли и трябва ли да се помогне на човек, с който се разделяш?

А?

_________________
Per aspera ad astra!

Znae6 li , мисля си, че самочувствието е само една от гредите на които е изградена /или се опитваме да градим/ семейната къща. Има и други - взаимното уважение и толерантност, общите интереси /културни, музиката, която се слуша в колата в колата и т.н./, парите /"щастието не е в парите, а в тяхното количество":))), сексът, интуитивното рапределение на ролите в сем. задължения и т.н. и т.н. Другото, което по мой лични наблюдения е много важно, а и трудно се подържа темпорално - тези общи ... греди, или интереси, трябва да се развиват едновремнно, постоянно във времето. Напр. ако единият си смени работата - това автоматично за него ознчава смяна на парите, средата, социлната компетенция, контактите му, оттук и самочувствието, общата култура и др. Това рефлектира в отношението му към партньора си , за който пък нищо, чак толкова не се е променило. И ето ти предпоставки за ... М'да. Трябва доста добра емпатия между двамата и то ежеднвна. Всъщност, май това е което най-много ни уморява, /ако не сме възпитани по този начин, разбира се/ - ежеднвното вникване и рабиране на чувствата, страховете радостите и тревогите на партньора... според мен, разбира се.
Лично аз съм привърженик на теорията, че семейната среда, в която си възпитаван/а оказва /съзнателно или не / основно влияние върху изборът на брачен партньор. Но това е вече съвсем друга история.
Както и да е.
Надявам се, да не е много сложно и объркано;)

This wasn't the way it ought to be. But it was the way it was. On the whole, he reflected, it could be a lot of worse...

Редактирано от tihon на 24.10.03 16:06.

Според мен, много зависи от очаквания в една връзка или брак. Тези очаквания трябва да са на едно и също ниво и да се развиват с еднакво темпо. Напълно съм съгласна с мнението за домашното възпитание. От него и неговите рамки трудно се излиза. Да ревнуваме е може би нормално, но да завижадме и то със цялата си енергия е пагубно.

Как са успявали предишните поколения?

ами също така не са успявали, както и сегашните и както няма да успяват и бъдещите.

Само дето методите за "справяне" със ситуацията са били различни :)
Като започнем от библейското убиване с камъни, дето се е полагало на прелюбодейците, като минем през ренесансовата картина "Любовникът и съпругът заедно на лов, обсъждат красотите под фустата на млада певица", че и през приказките за злата мащеха, лошата свекърва, мързеливата снаха и смотаният мъж, дето една нива 1 месец я оре...

Брачни проблеми май винаги ще има.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

повдигнеш самочувствието на любомия в труден за него момент, това е съвсем естествено и дори се предполага! Можеш да му/и помогнеш да преодолее някои стари комплекси, насадени от родителите или получени в детството, но само в случай, че:
1.самите комплекси са дребни и не са от тип, който застрашава връзката ви.
2.партньорът ти сам е решил да се бори с тях, а ти просто му помагаш.

Това което не можеш да направиш, независимо от желанието си и от силата на любовта си е да накараш един неузрал психически и/или социално/ човек да порастне.
Това не може да се извърши от теб, защото ако започнеш да го вършиш и то както трябва , автоматично преминаваш в друга роля - на родител/учител , а това е фатално за любовната връзка. По принцип една инфантилна личност, не е в състояние да създаде здрава емоционална връзка .
В такива случаи повече ще му помогне психотерапевт или пък в редки случаи самото общество, като го " сложи на мястото му", ако ме разбираш...

Qui scribit, bis legit.

Редактирано от Mama Netty на 24.10.03 21:27.

Да си деспот в собственото си семейство, също е инфантилно, според мен...

Qui scribit, bis legit.

инфантилно, безсмислено и с лош край.

_________________
Per aspera ad astra!

Здравей Mama Netty,

Макар и да обобщавах с въпроса си - всъщност си търся отговори на моите проблеми. Ситуацията е такава - връзката ни не е застрашена, тя се е разпаднала по много обективни и субективни причини и една от тези причини е липсата самочувствие по дефиницията, която съм дал. Не съм съзнателно работил срещу самочувствието на съпругата ми, но и не помогнах като тя имаше нужда.

От тук насетне по тоя въпрос се интересувам от две неща

- как принципно е можело да помогна - мисля, че те разбрах и определено ролята на родител/учител в една връзка предпочитам да си запазя за децата.

- как най-малкото да не преча жена ми да си изгради самочувствието като успее сама и в професията и в живота (а за това въобще не се съмнявам, щото си може). Не знам мога ли да помогна и дали няма да продължа да навреждам - тя се чувства зависима от мен в момента и това и тежи - виждам го. Неща, които за мен са в реда на нещата и ги чувствам като мой дълг - за нея са задължаване (и мое и нейно), което я измъчва....

Абе сложна история... Може би и за двама ни щеше да е най-лесно да избягам в този момент, както непрекъснато чета тук по форумите, че се прави, а аз не мога и не искам. В резултат, на което сякаш се доближаваме (не много, ама нещо като пример давам) до възпроизвеждане на ситуация - вместо ужасен, но бърз край да има по-слаб, но продължителен ужас... С две думи - удължаване на времето за стъпване на краката... Нещо такова ако можеш да ме разбереш...

Веднага искам да кажа, че има съвсем обективни причини нещата при нас да са толкова сложни. И двамата си знаем какво искаме и сме узрели да го постигнем, просто си е сложно... Може би най-добре е нищо да не правя, така казват най-малко се бъркало, ама не ми е в природата.........

Не знам защо ли ги пиша тия неща, да ми се чудите и на акъла и на разбиранията...

_________________
Per aspera ad astra!

Според мен самочувствието в брака не е проблем и на двамата, ако ролите са разпределени правилно. Първото и най - важно нещо в една връзка е да се установи лидер, ако това не стане от самото начало на диадата иди гони самочувствието........ Когато всичко е на псевдо ниво, то тогава няма как да се получи - той привидно лидер, аз привидно смирена. Псевдосамочувствие, псевдооргазми, псевдо........, каквото и да е.
Ние имахме проблеми с лидерството - знаех за това, говорили сме хиляди пъти, но той така и не успя да се отърси от самочувствето, че става за лидер /и аз съответно/ И ето ни сега разведени.

Мисля, че те разбирам...Дори и да говорим за различни неща и всеки да си има различна обсесия на ниво болка смятам, че можем да се изслушаме поне
Преди години четох някъде, че мъжа довъзпитава на жена си и съм съгласна с това твърдение, но когато той не се заема с тази си част от задължението какво става? Не губи ли точно тогава авторитета си пред нея?