Намирам се в много шантава ситуация.
Разведена съм от април 2000 година, а от септември същата имам втори брак. От първия си брак имам дъщеря, от втория също.
Бившият ми съпруг и дъщеря ни не се познават! СЛед разводът ни я е виждал 2 пъти и то по мое настояване. Все се надявах, че не греша като мисля, че връзката м/у децата и родителите трябва да започне да се изгражда далеч преди хлапетата да развият способност да помнят факти и случки. Та и аз така... Видяха се два пъти и това беше преди повече от 2 години. Тъкмо бях забременяла с второто ми дете.
Оттогава насам таткото липсва. Т.е не се появява (последната година и половина по чисто технически причини - в затвор е).
Та роднините му поеха една кампания по създаване на отношения м/у баща и дъщеря, която се изразява в следното. На щерката се пробутва един албум, от сватбата ми с баща й. Детето само пита баба си това онова и се получава такъв диалог:
===
дете: Бабо, това кой е на снимките с мама?
баба: Това е татко ти.
дете: Аз си имам татко, мама колко мъже е имала?
баба: Това е първият мъж на майка ти, сега тя е женена за друг, с който живеете.
дете: А къде е тати от снимките?
баба: Ами живее надалеч, работи много...
дете: Искам да го видя.
баба: Ами не може, защото е далеч, няма как да дойде и да се обади, но много му липсваш...
===
Не съм била свидетел на тези диалози, а това е един вид навързано от обяснения на бившата свекърва и голямата ми щерка. Значи - шантавото идва от там, че аз не искам да кажа на щерка ми къде е баща й. Не мисля че на 5 години тя би разбрала ситуацията. Отделно не желая да говоряна детето нищо кофти за баща му.
Само че времето си тече, освен тези кахъри, освен това, че Мима пита за баща си, а аз се придържам към версията на баба й, има и други неща, които ме карат да сеизправям на нокти. Извинете, ако ви отнемам много време за четене, но доста време аз се колебаех дали да пусна тази тема.

Ще се върна малко назад. Като се развеждахме с бившия го попитах би ли се съгласил да се откаже от родителски права над детето и да ни остави да се оправяме сами, без да е зависима Мария от неговите пари и графици за посещения. Той категорично отказа с "Аз детето си няма да оставя". Сметнах, че наистина искането ми е прекалено и даже се извиних....
Сега 3 години по-късно съм решила да искам от него същото. Не ми пука че е в затвора и че е решил да има отношения с детето си. Будя се нощем буквално с писък, защото сънувам как той идва с изпълнителния си лист и казва че взима Мария за уикенда. Разбира се, вече освобеден от затвора. Как един ден аз ще му имам доверие и ще пусна детето с него дори за 2 часа? Толкова време го нямаше никакъв, а ако кошмарите ми станат реалност....
Дори да кажете че съм прекалено черногледа, ще ви кава друго нещо... Преди месец децата тръгнаха на ясла и градина. Още първата седмица бях в болнични. Оздравяха и след още една седмица пак се разболя едната - голямата. Съпругът ми си взе болничен лист по причина - гледане на болно дете. Семейната докторка написала, че е болна малката, щото мъжът ми не е никакъв на голямото ми дете, че болестта да се явява причина за негов болничен.
Стоя и си мисля какво би било след години, като имам един пубер у нас. Мисля си какви ли не щуротии, които само времето знае, а аз не се успокоявам от това...
Искам веднъж за винаги бившият ми мъж да го сложа настрана от семейството ми, голямата ми дъщеря и изобщо да нямам никакви хартийки, които да ме задължават да спазвам закони и разпоредби едностранно, а той да си лежи по затворите ако ще два живота....
Просто мисля за в бъдеще.
Но куп проблеми и в тоз ред на мисли. Бившия подсъдим по наказателно дело. Водеше се до скоро следствен, сега го съдят. И да задвижа нещата по моите планове - трябва да чакам... я да го осъдят, я да го освободят.... А не ми се чака, неизвестностите не ме плашат, но в това отношение не съм извратен авантюрист.
Какво да направя... знам, че май аз трябва да реша, но сама себе си тровя, та реших поне да си го излея тука.
Ако някой е изпадал в подобна на моята ситуация и не му е проблем - нека сподели... може и да ми е от полза.

Изревах си очите, когато щерката ми каза че обичала баща си, а по дяволите, той е един непознат, нито той япознава нито тя.... Е, бабата снима и праща снимки на сина си... ама това пак не е достатъчно.... Чудя се как бившия би реагирал, ако детето му каже че обича непознат.... Аз на моменти съм в ужас :( Да не отварям тема как бабата с половин уста ми говори, че сина й тръгнал по лош път, щото трудно приел и преживял развода ни... Че сега плащал за чужди престъпления и дрън-дрън...
Абе сега като гледам - пак малко писах. Черновата на една друга тема, която и не пуснах беше х5 по обем...
Извинете ако съм писала объркано, ама и аз съм на сбъркан хал. Май сега ми е малко по-леко, нали споделих...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Защо бившата ти свекърва има контактп с детето? Контакт, който е в нейната къща, доколкото разбирам. Не можеш ли, колкото и грозно да прозвучи на чувствителните сърца, да прекратиш контакта, по време на който в главата на детето ти набутват всички тия фитили?
Ако бащата се интересува, нека той, след като излезе на свобода, докаже, че е достоен да вижда детето.
Мисля, че не си длъжна да даваш дъщеря си на баба и дядо. Още повече, че просто не знаеш какви беди може да си навлечеш с хора, които манипулират по този начин едно малко дете. Бившата ти свекърва е лъжкиня.
Много е сериозно положението.
И най-потърпевша ще е малката. Не позволявай да й мътят главата.

За да няма недоразумения ще поясня: неко идват да виждат внучката си у вас. Да, знам, че това са някакви часове, в които ти се помага, но тези часове помощ могат да ти костват страшно неприятни неща.

Поясни - на колко години е голамата ти дъщеря?
Защото , ако е на поне 7-8 години, според мен можеш да и кажеш, че баща и е в затвора и дори защо е там. Няма нужда да даваш квалификации на самия баща, щом не желаеш да говориш лоши неща за него. Но детето, трябва да е запознато с основните факти, иначе не- бабата, а теб ще обвини един ден, че си го лъгала и ще страда много повече...
Аз лично, обаче, се съмнявам че бившият ще иска чак толкова да вижда детето. Ще трябва да му го дадеш 1-2 пъти и ако е такъв човек за какъвто го представяш - сам ще изгуби интерес...
По- добре не започвай още дело за отнемане на права - може да реши да те изнудва да му дадеш пари, ако се откаже от правата си... Пък и по- принцип , ако не му даваш детето, за него ще е трудно да докара полиция , за да го вземе за " разходка в неделя". Той плаща ли издръжката, не разбрах?

Qui scribit, bis legit.

Редактирано от Mama Netty на 18.10.03 13:38.

Прав си за това, но такова действие трябваше да предприема след като бившият го видях по вестниците с бойните му подвизи... Сбърках ли...
Сега ми се струва късно - Мария е привързана към тях, към малкия си братовчед там. Разбира се тя ги посещава рядко и няма да ми е трудно да прекратя посещения и контакти поне до изясняване статута на баща й...а пред детето ще намеря не лъжливо, а приемливо обяснение.

Опитах се да поговоря на бабата, че с тези им приказки ми показват какви са егосити и как дори и несъзнателно действат в ущърб на внучката си... Тя кимаше насреща ми и ми говореше колко им било тежко на всички....
Може би беше грешка, че изобщо позволих Мария да ходи при тях след като се получи така с баща й, ама не съм звяр, баси (а сега се имам за абсолютна патка)....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мария навърши пет години това лято. Струва ми се малка да проумее значението на думата "затвор", "престъпление", изобщо не би схванала какво е направил баща й и с какво това му действие е наказано по такъв начин.... Искало ми се е малко по малко да си говорим с нея за тези неща, един вид да я подготвя като порасне още мъничко - да разбере каквото й говоря. За баща й едва ли бих се изказала грозно, ама няма да спомена и нищо хубаво и оправдателно.

Опасявам се, че дори след престоя в затвора, бившият ми няма да се спре и интересът му към детето ще продължи. По споразумението от разводът ни той има право да я взима през седмица за по един уикенд, както и за по две седмици през лятото. Интересът му сега е провокиран (може би) от туй, че е откъснат и е на такова място.... не мисля, че ако се види на свобода няма да има по жив интерес...
За отнемане на род. права дело и да искам не мога да започна, щото с/у бившия тече наказателно дело. Доколкото разбрах моята процедура трябва да почака. Може да греша, но ако има някой юрист нека ми отвори очите. Трябва ли да мине наказателното му дело, за да предявя аз моите искове касаещи родителските права? А ако го осъдят и остане в затвора за повече години (очаква се присъда около 15 години) - какво мога да направя аз...?

За изнудване не се бях замислила, ама може и да е от тоз тип хора, знам ли... Не че бих се вързала или стреснала.
Издръжки са ми изплащани два пъти със доста задна дата, като последната сума беше за месец февруари миналата година.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Mишeл на 18.10.03 15:56.

Ще ти го кажа направо. Проблемът ти е толкова сложен, че никой тук не може да поеме отговорност да дава съвети. Аз също не се наемам.
Според мен, редно е добре да се посъветваш с адвокат, при това с голяма практика, много вещ. Поне това ми хрумва за момента.
Пожелавам ти успех.

Да, на 5 години е наистина малка и не става да и обяснавяш още. Но след 2-3 години е вече време да започнеш, пък макар и малко по малко.
Все пак малката възраст е донякъде предимство, защото децата по-лесно се залисват с друго и забравят...Ако я откъснеш от роднините на бащата - тя ще се сеща по-рядко за болната тема.
А пък ако той ще е в затвора 15 години - просто нямаш проблем! Тя ще е пълнолетна, като излезе, нали така?

Qui scribit, bis legit.

Ако го осъдят на толкова много, със сигурност ще спечелиш дело за лишаване от родителски права. Толкова години не се предвиждат за кражба на кокошки или бензин! Айде, да е направил нещо преди брака ви, да се опиташ да правиш такива жертви, но той го е направил, когато вече е имал дете, та нищо, че не е имал вече брак!
Така ли си упражнява родителските права?!!
Малка е Мария, но аз ако бях на твое място бих й казала истината с подходящите думи. Знам, че никак не ти е лесно но по-добре сега да кажеш, отколкото да живееш в този кошмар.
Я си представи, че както бабата сега ги говори на теб, че едва ли не онзи е в затвора, понеже си се развела с него, след някоя годинка каже същото на вече порастналата Мария. Видиш ли Мария, таткото и в затвора, защото майка ти го заряза и т.н и т.н..
Как ще се справиш с една тинейджърка, ако й го сервират в такъв момент? А бабата от толкова повтаряне ще реши, че е истина и ела гледай една самотна, възрстна жена какво може да направи.
Намери си адвокат, койте е печелил такива дела и изобщо не се замисляй, а задвижи нещата!
...
Ох има едно НО, не го знам за какво ще го съдят, ама от там излизат професоналисти във всичко, та в един момент ако излезе от там пълен с омраза и мераци за отмъщение, защото от живота му няма да е останало нищо, а и няма да е в състояние да направи каквото и да е със затворническата биография.
Та и за след години помисли ...
Ами казах си мнението, дано решиш нещата за да сте добре и ти и детето.

Имай в предвид, че кръвта вода не става. Детето ти е на 5 години и със сигурност ще си спомня баща си. Едва ли ще го забрави. Аз на твое място бих постапила интелигентно, което ще рече, ще комбинирам ситуацията.
Ще отида при бабата-бившата ти свекърва и ще се договоря с нея какво да се каже на детето и как да се каже. А най-добре когато отидеш да я оставиш там, ти да говориш, като обясниш, пред детето и бабата , че таткото е направил голяма беля и чичко милиционер го е взел в милицията да поправи белята и когато я поправи, ще го остави отново да се прибере в къщи. Трябва да говориш с нейния речник, за да разбере. Аз мисля, че това ще и задоволи съзнанието и няма да пита повече, или ако попита, ще пита КОга сте се си дойде, на което отговаряш - след няколко седмици. Тя още няма представа за времето. Така и бабата ще знае как да отговаря при евентуално ново запитване. И и кажи да и показва само неговите снимки, не тези със тебе на тях, за да не ви свързва заедно в съзнанието си. Гледай да играе и се забавляват по често със втория си баща, за да свикне с него и да го обикне и признае по-вече за баща. После ще ти е по-лесно.
А за бащата- остави го засега на мира, не му допълвай тежест на гърба в момента, за да не го озлобиш срещу себе си. Напротив, изкажи съжаление за това което е сторил и разбиране но и не прекалявай, за да не го изтълкува погрешно. Много ти е деликатно положението и само с дипломация ще успееш.