имат ли и те място тук?!?!?! Могат ли да споделят с вас?!?!?!

Аз съм такова.

Поздрави.

Когато стане напечено, печените мацки хукват на пазар .

Та, вие сте по-важни от нас!

Това щях да напиша и аз.
В повечето от случаите развеждащите се родители са малко или много подготвени за развода. Имало е някакви противоречия, имало е разговори, колкото и да е неприятно - все пак са и по-възрастни, знаят какво точно се е случило, как са се развили събитията, за да се стигне до развод, а и имат житейската сила да преодолеят по-лесно това.
Децата пък, в доста от случаите, до последно не са и предполагали, че има някакъв проблем и дори и да са виждали нещо, надали са смятали, че може да се стигне до развод. Особено, когато дечицата са по-малки, до последно родителите се стремят да ги предпазят от семейните кавги и недоразумения и една раздяла на мама и татко идва изневиделица и е много травмираща за дребосъците.
В същото време, покрай делата, делбите и в доста от случаите караниците между родителите, децата и техните проблеми сякаш остават на заден план. Да не говорим пък, че доста често се случва, те да се превърнат просто в поредния обект на делба - някъде между печката, пералнята и телевизора. Това направо е безумие.
Смятам, че каквито и разногласия да има в едно семейство, едни нормални, възпитани, зрели и интелигентни хора, биха направили всичко възможно, за да спестят доколкото е възможно травмирането на децата. Да им обяснат колкото се може по-точно и искрено какво се случва и да се опитат поне пред децата да сдържат страстите си. Децата не са виновни, а в крайна сметка те са най-потърпевши и най-много страдат от раздялата на мама и татко.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да много си права.

Моите родители се разделиха, когато бях на 14-15 годишна, макар и не толкова малка........беше адски кофти, беше ми срам да споделя с приятелите, брат ми също не искаше да говорим....... аз се 4увствах...........самотна, защото просто нямаше с кой да говоря. Естесвено родителите ми мислеха, 4е ще могат да затапят 4увството с..........пари и подаръци. Е, сега на 22 години и след една година психоанализа..........разбирам, 4е развода е много тежко нещо и не трябва да ме е срам да кажа, 4е съм такова дете, трябва да приживея всичко и да не потискам 4увствата си.

Оххх и сега има проблеми....след толкова години, но приемам нещата философски и най-важното което знам, 4е ме оби4ат и аз ги оби4ам.

Когато стане напечено, печените мацки хукват на пазар .

ма много ми приятно, кака, да те вида и тука!
ае оздравявай.

милк

Моите родители са се развели когато съм била на 2 годинки. Израснах без баща. В редките случаи когато съм го виждала, съм ставала свидетел на неприятни сцени. Радвам се, че в онези времена, майка ми която е била на 21 е имала смелостта да се разведе и да се изправи срещу цялото общество и семейството си. Защото по този начин ми осигури едно спокойно и нетравматично детство.
Затова не поддържам теорията по-добре заедно заради децата пък макар и на нож. Категорично я отхвърлям.

Едно е да говориш много, друго е да кажеш нещо.

аз първо със сина си споделих.
Излязохме в парка, казах му че съм намислила да се разделям с баща му, обясних му план-действието (че наемам квартира и след 2 седмици се пренасям там) и го помолих да си помисли с кой ще пожелае да живее след развода, а и преди това.

Не казвам, че беше лесен разговор, даже напротив...
Някак си му се ревеше повече, отколкото на мен.
Причините ги знаеше, тях нямаше нужда да ги обсъждаме дълго.

Вечерта, като се прибрахме седна до мен да разглежда списания за обзавеждане и каза какво иска да има в стаята му :)

След няколко дена, когато взех ключовете, дойде с мен да гледа жилището и да чистим.

две седмици, след като се бях пренесла (т.е. най-необходимите дрехи, спалния чувал и едно одеало) ми каза, че ще остане да живее при баща си.
Без значение дали мнението е било чисто негово или доста са му говорили баща му и баба му... беше разумно.
Зима, празна квартира само с 2 легла, недобоядисана (вечер след работа...), без парно, без никакви електроуреди, на 1 час път от училището му.

Не знам... никога и през ум не ми е минавало да му се сърдя. Сега, 11 месеца по-късно, му харесва да идва при мен :)
Обект на делба викаш :)
Децата не се делят. Имат си двама родители, щом и двамата ги обичат, ще намерят най-разумното решение за децата.

in dreams i see myself flying...

от Притчата за Соломон, нали я знаеш...
Възхищавам ти се - не знам, дали аз бих имала сили да постъпя така.

Добре ,че от дилемата ме избавя фактът , че детето ми е момиче. Бившият ми съпруг обича детето, но е крайно напригоден да го възпита, така че да стане истинска жена, просто не може и той си го знае.
Досега не е успял нито веднъж да и среше косата , например...

Qui scribit, bis legit.

Редактирано от Mama Netty на 11.09.03 22:39.

и самата съм разведена отскоро.

Какво да ти кажа...Моят собствен развод вече почти го преживях и се надявам да то надживея изобщо, но развода на родителите ми
/ бях на 26 години/ още го преживявам...Не знам защо е така ! Ако има някой, който разбира - да обясни...

Qui scribit, bis legit.

питай бившия ми :)))

хм... да взема да го поканя и него в клубчето? Все пак и той се брои почти разведен, не само аз. Някак си не ми се струва коректно, че само едната страна си казва мнението... от друга страна нищо не сте ми направили, че да ви натреса втори Стефан :)))
Пък и клубовете в дира са му противни, едва ли ще прояви интерес.

Интересен казус :))))
Ако бившия ви съпруг/съпруга се появи тук, регне си ник и започне да пише в клуба, ще започнете ли да се карате (старата песен на нов глас) или дир-а неочаквано може да стане средство за нормален диалог?

Ако на някой му се струва интересно да дискутира това, отстъпвам авторските права по темата на желаещите :))))

in dreams i see myself flying...