Re: Прав си, брато - / Взаимопомощ / Клуб на разведените

Един брак - не е кой знае какво... По-скоро си е детайл от живота - като да се изпишкаш сутринта след събуждане.

Елизабет Тейлър имаше май шест такива - и то половината с Ричард Бъртън. Нещо като сутрешното кафе и хоп! - попа и Менделсон.

Човек има хиляди причини да се раздели с половинката (понякога и повече) - на кой му е лесно в този живот. Преди повече от 10 години, когато живеех със съквартирант в Студентския град и се оплаквах от неговата нечистоплътност, една моя приятелка ми затвори устата: Ами те хора, които се обичат, трудно се понасят, че какво остава с чужд човек. Беше си минутка за размисъл. Сега вече не е.

Някои се развеждат, че мъжът пиел, други, че жената шавала, трети - че не работел, четвърти, че постоянно се карат и прочее... Причини хиляди. И именно защото имам хиляди причини да се разведа - не го правя.
Ако с един брак не мога да се справя, ако с един човек, когото съм обичал и ми е родил деца - не мога да се разбера по човешки и да загладим грапавините - то какви ли по-големи трудности в този скапан живот ще мога да посрещна и преодолея като мъж? Е, малките препятствия ни спестяват и по-големите.
И ако не можеш да си наложиш да живееш в съгласие с един човек, с когото си свързан и интимно - и да балансираш нравствената си орбита с неговата, как да приемеш и многообразието от хора, с които живота ни свързва всеки ден. Можем да се харесаме на другите само, ако харесваме себе си (но огледалото ни е най-близкият човек - този, с кого споделяме леглото си). И ако някой е влязъл в драматичните dire straits на съдбата си - да пие, да кръшка, да не носи парите у дома и да не иска да види съпруга/-та си - то вината не е само негова. Защото дори и кръшкачите се прибират у дома, ако им е хубаво и семейството ги привлича.
Затова и бракът е само детайл, момент от живота - социалният му статус го утежнява и усложнява - но в същността си е само детайл от изконния ни копнеж към щастието. По-важно е да сме в съгласие със самите себе си - да сме наясно със себе си, какво харесваме, какво не харесваме, какво искаме и не искаме от живота и хората, с които съдбата ни среща. Тогава и ние ще сме си най-важни на света - а така и хората, с които се събираме, те стават важни за част от живота ни - те ще ни уважават и харесват до небесата (ще сме също толкова значими и за тях) и наистина ще бъдем част от техния живот - а с Божията благословия: до гроб.