в същия сериал - съвсем като тебе!

Разведена съм от 2.3 години, моят бивш вече си има бебе - дъщеричка - на годинка точно.
И наистина най-голямата ирония ми се вижда, че аз исках второ дете, той - не.

Сега той е с мъниче, на което му растат зъби и прохожда, а аз нямам изгледи да забременея скоро...
Но злоба отдавна няма останала.... само тъга...


Къде ли играят неродените деца... моите и твоите...

Non nova, sed nove.

Честно казано си нямам и най-малката представа защо може да не иска дете от мен, а от друга.
Неговото обяснение (на което вяра не хващам) е, че тъкмо мислил да я зарязва и да се върне при нас и се разбрало че е бременна и сега не вървяло да я зарязва. Не че аз щях да го прибера обратно , но той или не схваща или се прави че не разбира
Но иначе си прав - самозаблудата и слепотата за собствените ни грешки е ГОЛЯМА работа!
И впрочем не изпитвам злоба, затова че ще има друго дете. Изпитвам злоба затова че ТОЙ ме предаде. След като се разделихме е нормално да има и други деца. Но от злоба към него и най-вероятно към Нея (макар че там чувствата са смесени има и злоба, но има и благодарност и съжаление) все още не мога да приема съществуването на каквато и да е връзка помежду ни. Срещите и разговорите са ограничени само до нашето дете. Истината е че ми се ще да ни забрави и мен и моето дете. Принудата да го срещам с детето ме убива. Въобще не искам да го виждам, нито да вижда детето. Но като си поиска, сърце не ми дава да откажа. Ами ако все пак обича сина ни? А да разделиш родител от детето му е най-жестокото нещо на света!
Оф днес твърде много говорих, и сответно мислих за бившия. А това не е здравословно.

пий си кафето и стига си питал защо. Караш ме да мисля, а не искам!

Чакат де се появат на белия свят. :)

В крайна сметка всичко ще си дойде на мястото. Един ден сигурно ще забременееш отново!

На мен нещо самотния живот взе да ми харесва. Не ми се оставя само с едно дете, но може и да си осиновя

И на мен самотният живот взе много да ми се услажда, особено последната година и половина...Беше невероятно интересен - труден , но и щастлив период от живота ми!
Обаче, колкото повече месеци минават от развода, толкова повече осъзнавам, че времето ми е изтекло и вече не ме бива за млада майка.
Нямам физически сили, достатъчно време, достатъчно пари...просто нямам ресурси, за да бъда ДОБРА майка на още едно бебе.
Виж да осиновя по-голямо дете... това е идея!
Може би за това ще ми стигнат ресурсите, но пък там решението / щото в него ще участва и детето ми/ е трудно, а практическото изпълнение - сложно.

Абе, да сме здрави... другото ще се нареди. Може пък да имаме много внуци един ден...

Non nova, sed nove.

Редактирано от Mama Netty на 24.09.05 15:34.

тъжно е, въпреки че съм преживяла и тъгата дори... Аз пък направих аборт с третото ни дете, 2 години преди развода, - защото баща му хладно заяви - "Ами както си решиш ти - ако го искаш, раждай го; но все пак добре си помисли!" И аз това и направих - ДОБРЕ си помислих, нали имам богато въображение, основано на практически опит - сетих се как ще изгледам на практика сама още едно дете освен другите две. И колко наистина самотна е една жена с малко дете и мъж-баща, на който му е все тая, защото принципът е "Който си го ражда, да си го гледа"! И също толкова самотно си направих аборта - той въобще не се загрижи даже да ме придружи - докторът дори реши, че правя таен аборт, щото съм сгазила лука - а сега наистина ми е смешно и никак не съжалявам, наистина...
И ми е малко тъжно и за децата, които той не беше виждал два месеца, въпреки че живеем на около 15 минути пеша едни от други - видя се с тях за около половин час, за да им съобщи, че той и приятелката му "си чакат бебенце и тя е бременна в петия месец" - слухът вече се носеше и е истински късмет, че те не го научиха от други хора...
Само забравих да допълня, че и аз бях светица - и още съм!!!!!

Желанията ни трябва да са леки като перце...

не ти е минала тъгата... само е станала бяла тъга...

Както виждам историята се повтаря твърде често в този и вариант.
Като човек, който гледа да види скритите факти зад емоциите си мисля, че това е дело на природата - мъжът просто си пръска семето на различни места, така че повече съчетания на гени да се получат и повече шанс за потомството.

От биологична гледна точка - грешката не е в него,... а в нас - че сме били такива светици...
Щото можеше, да родим дете и от някой друг...ако ги нямаше чувствата.

Non nova, sed nove.

Защо не я пусна в друг клуб!? Вече съм на бира и ... не е честно да взеимам отношение ...

Много ... пораженчески, бе момичета!

Няма невъзграден труд и коректност, така че ... просто изчакайте, няма как да не дойде НАГРАДАТА!


А, това за биологията ... толкова отдавна сме го загърбили, че може да е оправдание само за ... приматите, не мислите ли?!

Не питайте какво правя тук, моля!

Редактирано от Pegi на 24.09.05 17:00.

в крепоста , БРАК
живяхме
сега в крепост друга сме

порядки други
морала друг
свят и мисли нови
дари ни
майката природа
крепоста ,на брака
разголена да видим

нищо лично само си кафето пйя

... дали пък..., не е време за нещо по-твърдо ...?!