Малко лош опит, много лош.
Жена ми се разболя от карциноид, Един от най малко злокачествените раци. С карциноид, по думи на френски лекари - и 20 години се изкарва.
Е, тя изтегли по къса сламка - атипичен. Няма адекватни лекарства, а разпространението - няма и адекватна хирургия.
Изкара 6 години. Много често - към края - аз не мога.
За съжаление, аз бях - как да го кажем - а бе моето мнение беше нищожно. Предложих и в самото начало - да търсим и тук друго мнение. Не, майка и знаеше по добре (лекар, ама целия си живот - биохимик - никакви пациенти).
И аз изчезнах - и от тук де, защото - ясно защо.
А последния ужас - който ме трови и днес:
- Миналата година жената се ваксинира. Със РНК ваксина - не помня коя. Ама с връзки. И в края на юни - почна да сдава - бързо. Много бързо.
Мислехме - ваксината, сега, след края и - убеден съм - карциноида.
НО - особено важното, за мен, което и днес ме трови:
Около 10 дни преди смъртта и - имахме избор - да влезнем в болница, както аз я мислех - онкология или неврология - но НЕ. Майка и настоя да влезнем в АЦИБАДЕМ - в гастронетерология. Да, черния дроб - страда - от мета, или първични огнища - но общото състояние беше или за неврология (съмнения за Гилен Баре - псведопарализа - от ваксината) - или за онкология.
Е, аз се предадох - не можах да устоя пред тъща и жена. Влезнахме - аз като придружител, изписаха ни - никакви документи - до смъртта на жена ми.

А бе - "не мога" - гарантирано означава смърт. А всякаквите супер пупер клининики - може да помогнат, ама гарантирано си взимат кинтите.

ПП
Ако някой от модераторите реши че поста ми не е правилен - да трие. Ем съм на градус, ем ....
Няма да се сърдя.

Bеer? Mоre?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Човек, вие с медицинските образования сте най-големи неверници, ама намери някой да си поговориш наживо за всички тия неща, дето те мъчат... щото медицина - медицина, ама и вий сте иви хора, и вий имате съмнения, и вий страдате от човешки болести и болести по душата...

Все ще се намери и някой психодоктор, който да е умен поне колкото тебе и да ти помогне да си поизясниш някои неща и да се поуспокоиш...

Лично аз смятам от личен опит, че е нормално и дори добре за душата, човек да мине през фазата на дълбоката тъга, че и през всички добре известни фази при загуба на близък, но при някои, ако много се закучи или зацикли в една от фазите и започне да се "лекува с алкохол", по-добре е да пробва и при някой колега - ако се окаже зле, поне няма да е по-зле от алкохола...

Аха не е РНК ваксината. Добре. Ще предам на патолозите от Ройтлинген.

Е-бане

За съжаление, знам, какво трябва да правя.
Ама както беше във филм, или книга:
Едно е да знаеш, друго е да го можеш, трето и четвърто да го правиш.
Липсата на selfmotivation си е липса.
Преди много години, имах подобен кризис - ама изплувах, успях да се самоубедя какво да правя.
Това е важен момент. Много важен. Изключително важен - не само за мен, но и за болните.
Желанието за живот, не е равносилно на готовността да се бориш за живота си.
Не знам как да го обясня.
Откажеш ли се, кажеш ли, не мога - до там. Ужас.
Ама някак - на други да дам съвет, без проблем, а аз да си изпълня своите съвети...

Bеer? Mоre?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите