Днес се навършват 10 г. без нашата Весела - първият модератор на този Клуб. Тези, които я познаваха, я помнят като ярка и несломима личност, другите са чели нейните постове с безценна информация и споделен опит. В тях тя присъства осезаемо сред нас, напътства ни, вдъхва ни кураж. Благодарим ти, Весе, за всичко! Обичаме те и никога няма да те забравим. Нека да е светло на душата ти, мила!

"Совите не са това, което са..."

Мир на душата и Първото което прочетох в клуба след като се прибрах от болницата бяха нейните "стаи"Четох,четох ......и накрая ревах като магаре :(Не знам за вас които сте я познавали лично как е ,но на мен ми е жива .... все едно че и слушам гласа Да и е светло където е .

СЯДАМ СИ НА ЗАДНИКА САМО АКО НАМЕРЯ СВОБОДНО ЧИСТО И УДОБНО МЯСТО

Мир на душата й. Весела беше един изключителен и благороден човек.Една борбена жена,която не можа да се порадва на победата си над институциите. Аз съм една от тези, които имаха късмета да я познават лично, да разговарят с нея и да са приятелки. Сега продължавам да съм приятелка с нейната сестра,която живее във Франция. Нека да си спомним за Весела - клуба е нсейната рожба и ние ,които сме го наследили не трябва дагго изоставяме и занемаряваме. С това си деяние ще покажем признателността си към първата админка на този прекрасен клуб на взаимнопомощ. Почивай в мир ВЕСЕЛА.

Живота е невероятен, до болка разностранен и до болка прекрасен!

Кога минаха 10 години, времето лети. Не я познавах лично, говорихме по телефона, гледах едно интервю с нея и доц. Цекова. Тогава изследването на ХЕР 2 тепърва навлизаше, а когато повториха нейното, се оказа че са сгрешили. Бяха я лекували 2 години грешно. От тогава при мен и всеки който ме попита второто мнение в различна лаборатория е задължително условие да се започне лечение. Разказваше в стаите си всяка стъпка. И с друг пример я помня. Разказваше за баща си. Получил инсулт, отишла да го види, мизерия в болницата в северозападна България. Трима мъже. Първият го грабнали децата и го докарали в София, тя занесла от вкъщи чаршафи и всичко необходимо за баща си. Третият мъж нямал деца, имал баба и непрекъснато повтарял как трябва да се прибере, защото бабата е сама. И тук ме питаше, познай кой оцеля? Третият мъж. Баща и и другия мъж докаран в София починали.
Почивай в мир Весе, продължаваме твоята пътечка.

Да имаш кураж не значи да не се страхуваш,а да си господар на страха си - Марк Твен

За съжаление не я понавах лично. Поклон за това което е направила и оставила след себе си. Ето 10 години от тогава и хората, които са я познавали си спомнят с обич за нея. Всеки има своята съдба, от която не може да избяга... Доказва го и историята за тримата мъже, която Буба написа преди малко, доказва го и скорошната кончина на Маммитка. Мир на душите на всички отишли си от тази коварна болест, бич на съвремието ни...

Почивай в мир, Весе!

Познавах я лично, помагала ми е с лекарства, когато нямаше.... Много борбен и мил човек беше. Почивай в мир, Весе!

Нямах честта да я познавам лично, но тя първа ми протегна ръка , когато влязох в клуба.
Почивай в мир, Веси.

Животът е това, което ти се случва, докато кроиш други планове

Поклон, скъпоценнна Весела!

Даваше ни кураж и много умело ни наритваше, ако не разберем от дума! Широко скроен и сърдечен човек! Рисуваше страхотно, много четеше и знаеше!

Да, физически не съществува от много години вече, но в света ни и в сърцата ни остана с напътствията и информацията, с духа и силата си!

Дали въздушните целувки умеят да преминават през световете? Весенце, изпращам ти много от тях!