С най-голямо съжаление искам да кажа, че съпрутът ми изненадващо за два дни отиде в по-добрия свят след 13 годишна битка.
С Веси /светла й памет/ навремето започнахме да алармираме за проблемите на онкоболните.
През 2005 год., когато се разболя съпругът ми, нямаше нищо в мрежата. Нямаше лекарства, нямаше асоциации, нямаше нищо. Трябваше да се чака с месеци да се събере комисията в МЗ и да реши ще го бъде ли или не....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Първо моите най-искрени съболезнования. Ще мине време докато свикнеш да живееш с болката на загубата, няма да е лесно. Нека е Светлина по пътя му!
После, тези дето не могат да вдигнат телефона и да те попитат как си, просто не са твоите хора. Не знам, заради Весела /мир на душата и/ много от вас спряха да пишат в клуба. Ние започнахме да се виждаме два пъти годишно, заповядай на 3 юни да се запознаем. Да, трудно ни е, загубихме много приятели, има много нови, но си помагаме както, когато и с каквото можем.
И сега извод, до който стигнах през всичките 13 години. Когато някой ме напряга, просто спирам да контактувам. Нямам време да се извинявам или да се чувствам зле заради болестта. Дори да се броят на едната ти ръка приятелите, точно от тях имаш нужда.
Силна прегръдка от мен!

Да имаш кураж не значи да не се страхуваш,а да си господар на страха си - Марк Твен

Постът ти ме раздруса, изведнъж си дадох сметка, че при мен е същото положение!
Бог да прости съпруга ти! Мир и покой на душйта му!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съболезнования, мила! За съжаление реалността е точно такава. Губим близки, губим приятели не само във физическия смисъл. Предполагам, че реакцията на повечето от тях е свързана с нежеланието им да се натоварват с чужд проблем. Отминават... и проблемът вече го няма. Няма да го мислят, ще им е спокойно и безгрижно. По тази причина и много хора с тежка диагноза я крият, докато е възможно. Не искат да ги съжаляват, нито да ги забравят. Справят се както могат, разчитат на най-близките, понякога на психолози. Тежко е и за онези, които остават след тях. Често избират да преживяват загубата дълбоко в себе си, за да не натоварват другите, но това се отразява върху собственото им здраве. А т.нар. "приятели"? Ами едни ще се върнат, други - не, но ще се появят нови - животът е динамичен. Мнозина от нас откриха верни приятели именно в този клуб - няма кой да ни разбере по-добре от хора със сходна съдба. Затова ще се радвам, ако решиш да дойдеш на срещата ни.
Прегръщам те!

"Совите не са това, което са..."

Поклон пред паметта му и много сила на теб и семейството!

Мила, много ти е тъжно и тежко сега, но точно тези хора, точно сега, не бива да ги мислиш... Съсредоточи се в тези, малкото...

И да не е болестта, мисля, че пак е нормално с годините, с опита, да намаляват тези хора, за които знаеш, че ще направят всичко за теб, а и ти за тях... Пак си има "приятели" за маса, за пазаруване, за вицове, за философстване, но малцина от тях попадат и в онази специална неетикирана стаичка в сърцата ни. Няма смисъл да разсъждаваш, да се вълнуваш, да се възмущаваш, да се гневиш, да ти тежи, за останалите.

Аз, лично, никога не съм ги изчислявала. Сама ги редуцирах. Научих се да ги отсявам, което не ми беше лесно заради вродената ми дипломатичност... Но, хора, които прекалено много мрънкат, обсебват, гледат ме съжалително, всяват ми паника, ползват ме за кошче, пък да не говорим за интриганти, клюкари и прочие - с някои напълно спирам комуникацията. Други са ми интересни и ми е приятно да общувам с тях, но си знам до къде мога да разчитам и не очаквам много, за това и не се стига до разочарования.

Не крия болестта си, напротив. От 2006 г. се боря, но не съм се свила в черупката си - напротив! Всеки, който се интересува, ще чуе отговора ми. Който не - не. Не съм спряла да живея - напротив! Срещам нови хора, не се боя да се доверя, докато дам възможност на сетивата си да преценят... и т.н.

Така че, мила, отсей ги ТИ!

И, ето, за това е и този клуб... Тук са едни от най-истинските хора, които познавам! И благодаря на рака за това. Та, виждаш, независимо колко време не си наминавала, ние сме тук, за да се изслушваме, да си дадем кураж... Наистина се надявам, че ще намериш сили и воля да дойдеш на срещата. Не знам дали аз ще успея, защото ще ходя на химия преди нея, но, няма значение. Другите ще са там.

Прегръщам те!

Мила Кеt, съжалявам за загубата ти.
Сега при теб има още един "приятел" - болката. Гневна и емоционална си, защото тя е много силна. За съжаление нейната сила почти не отшумява с времето, просто ще се научиш да живееш с нея.
А за тези, които постепенно са се отдръпнали от вас, не скърби. Истинските, стойностните, само те ще останат и ще бъдат най-ценни и искрени.
Кураж и сила.

Животът е това, което ти се случва, докато кроиш други планове

Мила ket1234, съжалявам много за загубата. Бог да го прости и да му е светло на душата! Толкова точно си описала пътя, който сте извървяли през тези години! Аз още си спомням преди почти 9 години, една от добрите ми приятелки, която ми се разсърди и се държа студено, когато й казах след операцията вече за диагнозата! Много ме заболя, не получих дори прегръдка или мила дума, даже като й разказвах какво ми предстои само почука по масата " Да пази господ" все едно ме е отписала или пък е нещо заразно!!! Помнят се такива моменти! Естествено вече не е в моя приятелски кръг. Но пък както съм казвала и преди, болеста ми даде нови приятелства, сякаш си бил с тези хора цял живот заедно!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мир на душата му и светлина по пътя му .....И аз съм от тези дето четат пък не пишат :)Това е защото няма какво да кажа ...Хеле пък ако имам устата ми няма затваряне :) Но съм тук както и във фейса за всеки на който мога да помогна пък макар и само с думи Та по темата ....И аз не съм много по словоизлиянията Особено пък за мен каквото и да кажа на човек загубил любим човек все ще прозвучи тривиално .На последък във фейса има една тенденция почине някой еди кой си да речем учител в някой град от северозапада и отдолу се почва "поклон" "поклон" по сто коментара от приятели на приятелите на приятелите и на шурея ми балдъзиния девер .Чак се чудя като не познават човека на кого се кланят ....на смъртта ли .Изобщо хората сме така устроени като застигне такова нещастие познат човек първата мисъл е "пу-пу пази боже " макар че кой ли си го признава :) Куртоазията е голяма инерция ...Когато мен ме лепна рака единствената жена на която мога да дам титлата приятел просто беше до мен помагайки ми само да не потъна от шока ,от диагнозата .....Останалото беше божа работа ...Преди три години почина нейния мъж от рак неочакван и скоротечен .И аз направих същото за нея Просто бях там за каквото и потрябвам и и помогнах да не потъне .За мен вайкане и съжаление просто не помагат .....Иначе продължавам да се вбесявам :) Абе има хора направо се хранят от нещастие Как така може да те хване рака и ей на просто ей така да имаш нахалството да си жив :)Преди време работех в онкото и когато нещеш ли аз попаднах там Идеше ми да хвана някой от "съчувстващите " за косата Олеййй ма божке ма како прайш тука с тъя ношница Олеййй ми ся ни са плаши де ти нали си съ нагледала знайш ко е....Добре че ми беше зле и не ми се разправяше :)))))) И сега като се позавъртях пак там покрай телка и прегледа -пак същото ..Току проблей някоя оФца Маааарееее ма каааакк си и ме гледа с оФчи поглед очаквайки някакво оплакване че да си каже наум оххх пу-пу добре че не съм аз :)Е на такива им отговарям - Ми как съм според тебе бяла и червена с 20 кила отгоре в чантата ми само аналгин и презервативи Върта са тука да изврънкам няква пенсийка щот ме мързи да работя та за цигарки да има . И онемяват разбира се:)Горе главата момиче и високо да е гребена :)Имала си любов имала си хубави моменти с този мъж Останали са ти и много хубави спомени .Като се замислиш много хора не са имали това а много и няма да го имат . За какво са ти съжалители покрай тебе да ти наливат масло в огъня .Хубава болница ,хубава болест .хубави гробища и хубав гроб няма ......Но има хубави мигове изживяни и хубави спомени и още живот за теб колкото е писано .Който живот ще дойде ден пак да стане хубав е не по предишния начин защото той е вече минало но може би по нов ......

СЯДАМ СИ НА ЗАДНИКА САМО АКО НАМЕРЯ СВОБОДНО ЧИСТО И УДОБНО МЯСТО

Мила Адио /както би те нарекла Флорка/,така както си го написала-хем тъжно,хем истина,хем смешно ми е много близо и истинско.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравейте,и аз влизам редовно,но рядко пиша,защото си мисля,че тук е място да пишеш когато можеш да помогнеш с нещо.Ще споделя и моя опит по темата.Преди аз да се разболея на едни много близки приятели детенцето се разболя от рак.Бях толкова стресирана,че направо не знаех какво да направя или да им кажа.Но реших че даже и да не им е да мен аз ще съм до тях.И установих ,че имат нужда да говорят пред близък човек.Никога не към разпитвала.Бях там ако искат да говорят и имат нужда от подкрепа.След като и аз се разболях разбрах,че имам нужда от приятели.Но не от всякакви,а истински приятели.Аз не казах на никой,че съм болна освен на семейството ми и на тези приятели с болното детенце.Не искам никой да ме гледа съжалително.Случвало ми се е да изпадам в дупката след лоши резултати на изследванията и ме е спасявал точно този клуб.Можеш да влезеш и да излееш душата си и да да получиш истинска подкрепа от хора,които не познаваш,но са минали през същото.Затова съм много благодарна на клуба,че го има.