Раздумка №104 / Взаимопомощ / Клуб за борба с рака

Ами Флорче, какво да ти кажа, не е лесно. Аз чета пък за България, навсякъде има и хубаво и лошо. Ние се опитваме да живеем някак си в лошото, като си намерихме ниша за "оцеляване".

Сега навсякъде е лошо, има непоносимост за всичко и всеки е срещу всеки, говорят за обединение, за съпричастност, но на практика такова нещо не съществува. Много е объркан света, за да може да се сложи минимум ред, и явните грешки на политици които допускат чрез лобиране да се обличат в закони най-лошите и пошли неща от реалността за съжаление е факт. Хора които допускат тяхните интереси да са над всичко, пък макар и да съсипват природата, съдбите на хората, мечтите и желанието за един по-добър живот са продажници и ги има навсякъде по всички държави. Оправия няма. Прекалено късно е, пропуснато е времето някак си, и прекалената свобода и свободия дадоха път на корупцията, алчността, краденето, безобразията които са навсякъде, нямам идея това затъване как може да се избави човечеството. Хората имат прекалено много болести и много усложнения от всичко , за да могат да мислят и да ръководят бизнеси, че и държави. При нас тепърва почват сътресенията и реформите - тежки, жестоки, драми колкото искаш. ПРедишните правителства ги допуснаха, сегашните ще изправят завареното положение и така. Много лошо, според мен ще има криза, дано не е толкова смазваща, но с тези реформи ще има и "ехо".

Взехме това решение, да се храним здравословно най-вече заради болестите - много пари се дават за лекарства и изследвания, това направо съсипва хората до изнемогване, продават и домовете си, абе не е за писане, за да се лекуват. Понеже се нагледахме на драми, на трагедии, започнахме да гледаме на живота като на сделка - по добре да дадем пари за детоксикация и възстановяване на здравето, отколкото същите пари да ги даваме по болници, операции, лечения и лекарства да живеем във вечен страх, напрежение, така ще съсипем и психиката си. Познавам хора които се върнаха в България поради здравословни причини. Ако си тук затъваш до уши и неможеш да продължиш повече и какво да се прави - ами връщаш се от там от където си тръгнал. Много хора не се интегрират в държавата, имат носталгия, което е също причина за връщане, знам ли или имат по-добри условия за живот в България - къща, дом, градина, приятели, роднини и така променят живота си с назад. ВСички сме различни. За сега не планираме връщане, освен ако нещо извънредно не се наложи.

Сега се връщат хора които по някаква причина нямат документи, или имат някакви нарушения и по новите закони за имиграцията знаят, че няма да се класират и ще ги изгонят чрез депортация. Познавам хора които имат временни документи, но с промените може да не стигнат до постоянни и взимат някакви свои решения. Какви ли не причини има, но не очаквай някой да ти каже истината, това са лични работи.

Живота е рисуване без гума за триене.