Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 02:51 01.05.24 
Взаимопомощ
   >> Клуб за борба с рака
*Кратък преглед

Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | (покажи всички)
Тема Психични отклонениянови  
Автор Ekna (Усмивка)
Публикувано26.02.16 23:33



Нещо като "Лиричните отклонения", само че психични



Нали ме знаете, от време на време ме засърбява нещо... Раздумката си е раздумка, раковите теми, са си ракови. Оообаче понякога твърде канализираните неща започват да ме дразнят като хемороиди Ние не се самоопределяме само като "онкоболни". Ние сме си нормални хора - понякога малко шантави, понякога гневни, понякога следваме примера на Създателя и сътворяваме идеите си...

Отдавна не сме отваряли или повдигали "психо-тема".

Тук ще направя едно Отклонение (нали все пак сме в тема за отклонения) :

Иска ми се да ви поразкажа нещо. Някои от вас знаят, че по едно време доста се изявявах в един друг клуб в Дира с такава тематика. Беше един период, който няма да забравя. Тамошният ми живот беше динамичен, емоционален и полезен в доста отношения. Дълго е за разказване, но важното е, че си имаше своето място в живота ми и до някъде ме промени. Понякога, дори само докато описвам свой проблем и задавам въпрос, сама съм стигала до изводите си. Липсва ми с цялото си разнообразие от онзи жив период на клуба, липсва ми и контакът с някои от клубарите, но осъзнавам, че е нещо отминало, като детство, като изчерпан брак. Не ви съветвам да ходите там сега, различно е.

Разказвам го, защото ми се иска да изпълним със съдържание подобна тема. Да ви провокирам да се поотпуснете малко. Да се погледнете отстрани, до колкото е възможно. Да поанализираме себе си. Да дадем външна гледна точка на другите, поставили въпроси. Да понищим слабостите си, силните ни страни, емоционалните ни затруднения (не само свързани с болестта), да си отговорим на въпросите стремим ли се към нещо, към какво и как; стремим ли се да израстваме - как и с какво (въпреки болестта и/или благодарение на нея). Зацикляме ли, в какво и защо - според нас самите и оглеждайки се в другите. Какво в спомените ни ни тревожи, разнежва, крепи или трови...Чувстате ли се понякога като дете и какво ви носи това? Какво ви носи стрес и как се справяте с него? Какво сте прочели за символика на сънища, за това какво говори дадено поведение, за невербалните знаци в общуването.... хиляди, хиляди теми има, които можем да обсъждаме ...

Изобщо ... схващате ли идеята ми? Възможно ли е да развием темата тук? Способни ли сте да се разкриете публично или имате задръжки? Ако имате задръжки да участвате активно в такава тема - защо ги имате, след като средата е дружелюбна в нашия клуб?

Искам да ви провокирам да излезете от удобното, да се замислите, да споделитте резултати от самонаблюдения и самоанализ. Това понякога може да е неприятно или болезнено. Трудно е да бъдем достатъчно искрени дори пред себе си, понякога.

Все си мисля, че може да е полезно, макар да не присъства психо-специалист тук, който да ни насочи към правилните мисли и действия... Много, много ми се иска да се появи такъв човек тук, подобно на нашия невероятен PRN, който, очевидно, и за щастие, е приел присъствието си тук за своя лична мисия. Но ... за сега нямаме този късмет...

Всички знаем колко е важно състоянието на психиката ни! Терапевтите обаче са не достатъчно достъпни, като екзотични птици са - има ги, но можем да им се радваме като на Хиацинтовите ари в красиви бели клетки на някои ресторанти, когато отидем в такъв, можем и да си ги купим срещу не малка сума, но колко от нас ще се решат да ги дадат за Хиацинтова ара, вместо за лекарство, което не се покрива от НЗОК...

И така, в този ред на мисли, дали не можем да опитаме да си помогнем сами, както сме го правили неведнъж в други отношения?

Дълъг пост стана ... дано не ви отегчи

В следващ пост ще открия темата със свой проблем, но няма да е тази вечер. Мисля да си лягам. До скоро и лека!



Тема Психотерапия и пердета.нови [re: Ekna]  
Автор Phillip (von Kostov)
Публикувано28.02.16 00:12



Минахме психологическата граница от 24 час без никакъв отговор на темата. Ето, вижте се!



Мда, виждали сме фигурата на психотерапевта по филмите, макар и често представяна в иронична светлина. Изтерзаните от плътно зает с бачкане работен ден западняци, развиват най-различни психични отклонения и психотерапевтът играе важна роля в живота им. Първо, те имат внимателен слушател, а както и ти каза, щом си изкажеш болката и виждаш, че някой те слуша, голяма част от работата е свършена. После, добрият психотерапевт благодарение на обучението си и опита си, ти подхвърля няколко точни фрази, часът минава, кихваш 200 дундекса и си тръгваш доволен, освободен от психични отклонения за поне няколко дни и.т.н., в цикъл.

У нас тази система още не е разпространена, нито има достатъчно наистина добри психотерапевти. Тогава реално с кого би говорила? Най-близко до ума са домашните близки. И какво се получава? Отрицателната енергия в основата на психоотклонението се предава на тях и си остава в къщата. После се предава обратно на теб и така, докато стигне до котката или канарчето. Това даже е по-зле.
Друг вариант е близък приятел. Но той само в редки случаи ще е толкова жилав, че да понесе повече от 1-2 дози от твоята отрицателна енергия и после все ще е "зает" и няма да можеш повече да правиш такива "сеанси" с него.

Трети вариант, достатъчно активен интернет форум, за каквото и да било. Такъв, че в рамките на час, да има поне няколко отговора.

Накрая:
Екна> ... да опитаме да си помогнем сами

Това на пръв поглед изглежда добре. Обаче, срещали ли сте човек, който винаги сам си помага? Той е особено отвратителен, понеже автоматично подразбира, че и другите сами трябва да си помагат или да се научат на това и никога и никому не помага. Пример:
- Понеже си висок, свали ми пердетата да ги изпера.
- Стълбата е на балкона - и продължавам да си чета вестника.



___

Съдери тапетите!!!
(Котешки девиз.)


Тема Re: Психотерапия и пердета.нови [re: Phillip]  
Автор flora bg (maman)
Публикувано28.02.16 09:04



Флорче, материала го има в темата "Духовно просветление", за това я махам от тук.

.
Всички знаем какво да правим, но е трудно и не знаем как, мисля да споделяме в темата и да търсим отговори.

Редактирано от Buba67 на 28.02.16 12:01.



Тема Re: Психотерапия и пердета.нови [re: Phillip]  
Автор Buba67Модератор ()
Публикувано28.02.16 10:02



Не всеки е готов да пита или търси помощ. Много от нас дори не си дават сметка, че имат проблем.

Да имаш кураж не значи да не се страхуваш,а да си господар на страха си - Марк Твен


Тема Re: Психотерапия и пердета.нови [re: Buba67]  
Автор Ekna (Усмивка)
Публикувано28.02.16 10:33



Да, Бубенце. Точно това е тази тема. Да се поразчоплим. Да го наречем " да си пофилософстваме". Може да говорим и принципно, но всеки, участвайки, да открие и осъзнае нещо за себе си.

В движение се оказах уикенда, та за това мълча. На Фил и Фло ще отговоря по-късно.



Тема Re: Психотерапия и пердета.нови [re: Phillip]  
Автор viara6767 (новак)
Публикувано28.02.16 23:21



Филип, не сме я минали психологичната граница от 24 часа

Аз току-що видях темата и със сигурност ще се включа, но поради късния вечерен час ще направя това утре, когато ще съм с по-бистър и бодър ум.



Тема Re: Психотерапия и пердета.нови [re: Ekna]  
Автор flora bg (maman)
Публикувано29.02.16 12:40



Екне, според мен не е лоша темата, която си пуснала. Но според мен е много спицифична,много индивидуална. Всеки човек е със своялична психика,която не винаги може да се влияе от съвети и напътствия на другите - пък било то и психотерапевти. Ти сама знаеш, че човек, който няма воля,хъс за живот - никой не може да го спаси. Единствено вярата в собствените си сили,обичта към себе си може да те спасят от всичко. Трудностите знаеш,затова ги дава Господ - за да ги преодоляваме нали? Колко е сладка радостта когато си минал успешно някое изпитание било то физическо или душевно.Никога не трябва да бъдем черногледи,никога песимисти...Всичко е кодирано в човека - живот, възможности,постъпки... на това му викат карма.От нея не може да се избяга но може с воля и вяра да се корегира в по-добър вариант. Живота учи човек и с напредване на годините се изменят много възгледи у самия индивид. Се ла ви!

Живота е невероятен, до болка разностранен и до болка прекрасен!


Тема Re: Психотерапия и пердета.нови [re: flora bg]  
Автор Tia maria (пристрастен)
Публикувано29.02.16 17:14



Флорче ,ти си го написала ,,коригира " .Аз мисля че може.И аз вярвам в тези неща ,но няма повярвай ми психологически необходима връзка между апатията ,фатализма летсргията и вярата в кармата.
Напротив в тълкуванията на Кейси гледната точка винаги е следната : ,,Това е твоята съдба.Ето какво МОЖЕШ ДА НАПРАВИШ във връзка с нея.Следва описание на метода на лечение ,което винаги е и физическо и духовно.

Нека дадем шанс на темата.,аз също.ще се включа



Тема Re: Психотерапия и пердета.нови [re: Tia maria]  
Автор flora bg (maman)
Публикувано29.02.16 18:32



Така е Тиа, но аз също искам да се дискутира по тази тема,интересна е.нека да чуем освен нашето мнение и други нали?.Всеки има право на лично мнение. Нека се изкажат и други клубари ще е интересно а може и да е полезно за някои.Уважавам мнението на другите много - това е тяхно право. Но като зодия Овен,рядко взимам решения повлияни от други хора. Характер не мога да се изменя на тези години. Когато преди доста години ме оперираха, един ден се разхождах с разните тръбички по мен по коридора.Видя ме доктора, който ме оперира и ме пита как съм. Казах му, че съм бомба. Той ми каза, че това е бомба със закъснител. Тогава аз се усмихнах и му казах: Докторе, хубавото, е че е бомба със закъснител,че не е избухнала веднага.А това че е със закъснител времето ще покаже колко ще е закъснението и дали въобще ще избухне. Той се усмихна и каза: Права си госпожо.Но не всеки има твоя дух. /Е тук вече си беше негов комплимент де/ А когато се отказах от химкото другия доктор ми каза:Госпожо грешите много и след два месеца ще се върнете с тумор колкото детска глава и ще ми плачете да ви приема. От тогава минаха години повече от пръстите на двете ми ръце...всичко е воля и вяра в себе си.Никакво отпускане и хленчене даже и на смъртното легло.Но малко са хората с такива разбирания Тиа - да не би да ти е леко на теб или на мен или на Екна...но се борим.Нямаш ли желание за борба колкото и да говориш и съветваш някого - нищо няма да се получи.Оперираха ме заедно с една млада жена около 40 години.Беше първи стадий на рак на матката. То не бяха страхове,панирване,операцията мина блестящо и й казаха,че е много добре. Даже не й предписаха химко а няколко лъче.Замина си жената беше от Хасково.Чувахме се по телефона и тя все на умряло ми се оплакваше от разни душевни болки а не от операцията. След месеци когато й се обадих/бях заминала за чужбина по това време/да се чуем - се обади мъжа й и каза,че е починала.Не се хранила,отслабнала,получила нервни припадъци....водили я на психолози,но не че не са й помогнали - просто тя не е искала да ги чуе и затъвала в блатото си от отчаяние.Това е .Кейси хубаво го е казал:ето какво можеш да направиш - но ти трябва да имаш желание да го направиш - нали? Ето тук е дилемата:да бъда това,което трябва да бъда или не?Ще събера ли хъс за промяна или не?

Живота е невероятен, до болка разностранен и до болка прекрасен!


Тема Re: Психотерапия и пердета.нови [re: Phillip]  
Автор Ekna (Усмивка)
Публикувано29.02.16 20:09



Най-напред, благодаря ти, за приноса ти за разцъкването на темата



Но, честно казано, Фил, така и не разбрах какво искаш да кажеш с тези констатации

Първо, психотерапевтите явно заслужават ирония, защото, като че ли не правят нищо, за което после им кихаш.

Второ, споделянето с близки обещава ескалиране на психонапрежението.

Трето, приятелят ще те слуша до време, щото ще му писне да поема отрицателната ти енергия.

Четвърто, тук като че ли по си "за", разцъкване в активен форум (където, обаче, може да възнесат споделящия или да го сринат психически, щото някои са по-лабилни на груби мнения от непознати)

По-нататък, нека по-слабите не разчитат на другите, щото те са малко нещо недосетливи или егоисти, или ... бяга ми точната дума, но все едно.

Но къде е твоето мнение какво е добре да се прави... Може да го споделиш от позицията на този, който се справя. Как го правиш? Разчовъркай го това, дето ти е интуитивно и го сподели с нас, ако искаш. Пък, който съумее, може нещичко да си вземе и да го приложи

Аз, например, съм от мислещите - за добро и за зло. Много знам за себе си, самонаблюдавам се, анализирам се почти като трето лице (терапевти са ми го казвали), обаче ... това често ми отнема съня и пак си имам проблеми. Защото дори да ги установя, явно не успявам сама да променя посоката. Понякога само дори дума или жест на друг човек успява да ме изведе от своеобразния транс или зацикляне. Та, уж съм силна, но и аз имам нужда от помощ, понякога




Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | (покажи всички)
*Кратък преглед
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2024 Dir.bg Всички права запазени.