Например, благодарността! Това е супер мощно средство! Припомням си свои успехи; поглеждам назад към низината, от която съм тръгнала да катеря към върха, променяйки се; замислям се за това, което имам и благодаря. Не просто казвам "благодаря". Наистина се чувствам благодарна!

Ето, днес, отидох да си пусна маркер. Помолих се на Бог да ми даде сили да приема каквото и да предстои. Да ме напътства. Благодарих за всичко, което съм. И се почувствах готова за това, което ми е отредено, вярвайки, че е за мое добро. Защото като се обърна назад виждам колко много път съм извървяла и съм доволна и благодарна, защото всеки път, когато болестта напомни за себе си научавам нещо ново и намирам още нови приятели, все стойностни хора. Маркерът продължава да пада, пу-пу! И то, от както спрях химията. Шест месеца не спря да пълзи на горе, докато бях на химия. Едва, когато спрях той смени посоката. Благодарих много, много пъти. Такава искрена благодарност изпитах, че за малко да се разплача на улицата.

Припомнянето на успехи от миналото е едно от нещата, които съм научила от четенето за позитивното мислене. То ми помогна не само да изпитвам благодарност за това, което Е, но и ме направи по-уверена, съответно по-успешна.

И като говоря за това се сещам нещо друго. Мисля бях на една от първите ми книги по въпроса. Разбира се, това беше Подсъзнанието може всичко. И там имаше, ако не греша, празни странички, на които да запишеш това, което искаш да ти се случи. Помня, че доста неща ми се случиха от тези. Сега се сещам за някои от тях: исках да имам персийско коте и да ме повишат. Другото беше свързано с мъж ми. Понеже бяхме в период, в който се дразнехме доста и си пожелах, хем да сме заедно, хем да не сме. Скоро той заяви, че този път вече ще стане международен шофьор. Не му повярвах. Много години ме "плаши" с това. Но този път го направи. Изкара всички нужни кетапи, доста пари вложи. И се преодоля. Много рев беше от моя страна като тръгна. Но ми се случи това, което исках - хем да сме заедно, хем да не сме. И връзката ни стана още по-силна.

ПС: Даже на повече поста ще го деля първоначалния пост, уляла съм се

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Ekna на 13.05.16 02:10.

Другото, което ми се разкри тогава, беше, че не е грешно да искаш да имаш пари и е важно как го правиш. Докато сме расли и сме се изграждали, все сме слушали как богатите са лоши престъпници. Изпитвала съм страх да си пожелая нещо друго, различно от здраве и някои дребни конкретни нещица. Тогава изведнъж ми просветна, че не е престъпление да си пожелаеш по-добър живот. Че не е нужно да си слагаме ограничения, най-малкото. Това също е едно от нещата, които вярвам, че ме доведе до работа, в която чрез честен труд да получавам доста по-добри доходи. Тези книги, аз започнах да чета след като се разболях. Тогава бях още кредитен инспектор. Върнах се след 10 месеца в целия си блясък. Помня, че си купих черен сатенен костюм и сатенене риза на райе в черно и лилаво и то с вратовръзка!!! Бях като Директор, явно ми се беше отразило всичкото това - бях по-дръзка, заявих претенциите си невербално. И започна нещо да ври и кипи. За кратко минах през Специалист МСП, после Мениджър Продажби и банкиране на дребно и накрая Мениджър на клон.

Е, явно не в най-правилната посока се насочих тогава, хаха. Всичко това си има недостатък - един единствен, но важен - многото стрес. За сметка на това, обаче, мога да си позволя повече неща, които да ме разтоварват от него

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

По-късно научих, че натъпквам някои неща дълбоко в себе си, повтаряйки си като папагал позитивни утвърждения, в които не можех да вярвам.

И отново се разболях.

Тогава пък се научих, че трябва не просто да си повтарям нещо. Трябва да съм проактивна, експресивна, да не задържам в себе си. И се върнах към талантите си от детството си.

Е, не е приключил този процес. Иска се постоянна работа върху себе си. Така, както не може да отидеш веднъж на козметик или фризьор и да си мислиш, че цял живот ще останеш красив.

Не стигнах и до прозрение за ново поприще, свързано с връщането ми към талантите, чрез които се себеизразявах и лекувах, но ... не може всичко да е цветя и рози - и ето ти още едно позитивно мислене - смирението и приемането.

Да, животът е шарен, има от всичко, трудностите ни предвижват напред. Като онази приказка за двете мишки дето паднали в казана с мляко. Едната се отчаяла и се удавила, а другата махала с крачета, докато млякото не станало масло и се спасила. Знаете я.

Сигурно мога да пиша до утре. Обаче трябва да се опитам да поспя. Като се замисля (кога ли пък спирам, хаха, позитивно НЕмислене, ама другия път) не спазвам хигиена на съня тези дни.

Екна, усмихна денят ми, много се радвам, че маркерът пада, много!!!

А за позитивното мислене, аз го намирам за капан, когато човек самоцелно и много настойчиво си го налага. Мисля, че отношението към случващото ни се трябва да идва естествено и спонтанно. Смирението е по-добрият отговор, но докато човек стигне до него явно трябва да си извърви пътя. Има една поговорка - всяко зло за добро, ако можем да повярваме в това, повече не ни трябва. Писала съм и друг път, за това че напоследък масово се тиражира хипотезата, че се раболяваме от мислите и емоциите си. Да, със сигурност има зрънце истина в това, но как ще обясним болестите на децата, как ще обясним и обратното, че хора преживели огромен стрес живеят дълги години без болести. Така, че да не генерализираме.

За трудностите. Абсолютно съм категорична, че те ни изграждат и провокират да извадим най-доброто от себе си. За съжаление така стоят нещата. При мен животът ми се дели на три периода - преди първа операция, между първа и втора и след втората. И във всеки от тези периоди съм била различна, понякога даже се чудя аз ли съм била...факт е, че търпя развитие и откривам положителните промени в себе си. Някой може да каже, че това е следствие и от възрастта... не мисля...Най-неприятното за себе си отривам във факта, че понякога съм склонна да повтарям едни и същи грешки, докога ли ще уча едни и същи уроци, не знам

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За мислите, които се пораждат в главите ни. Често се казва, че ние имаме контрол върху тях, т.е. избираме за какво да мислим. Да, до голяма степен това е вярно, но не напълно и не винаги. Убедена съм, че има сили извън нас, за духовни сили говоря, които ни въздействат и при определени обстоятелства ни внушават определени мисли и съответно чувства. Друг е въпросът как можем да се защитим от такова влияние. Не можеш да забраниш на птиците да кръжат около главата ти, но можеш да ги спреш да си свият гнездо там. Тази известна мисъл на Мартин Лутер е много добра илюстрация. А какво ще кажете за сънищата например? Това не са ли вид мисли също?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Изпратиха ми преди време този материал, за да го преведа, така че не знам от къде е взет.

Скъпи, дойдохме днес, за да ви поддържаме в съхраняването на спокойствието и мира в това състояние на очакване, което много от вас изпитват в това време. Това състояние на очакване на новото се проявява в усещането като че ли нищо не се случва, а всъщност се случва много– идва прилив на мощни енергии и чувствителните знаят за това.
Много от вас изпитват нови и творчески идеи, касаещи работа или дейност и въпреки това нямат възможност да въплътят тези идеи. Не се панирайте и не мислете, че вашите съновидения са били неправилни и главното, постарайте се да не се разстройвайте, скъпи, тъй като вие действително се настройвате към нови и творчески идеи – нови идеи и методи, които до този момент не е било възможно да се проявят във външния свят, тъй като все още няма нужната енергия, която да ги поддържа. Това е все едно сте бременни и носите прекрасно дете в утробата си , но то все още не е достатъчно развито, за да се роди в света. Така че почетете присъствието му и нежно, но тайно го пазете и се грижете за него, докато не дойде времето да продължи по-нататък.
Сега е време да се съсредоточите и да осъзнаете своята Божественост. Това тихо време, когато можете да си починете и почувствате своята истина, която сте узнали – да си позволите да изпитате тихото осъзнаване на развитото състояние на съзнанието. Тишината е жизнено важна за духовното развитие при това, че позволявате постоянно да ви бомбардират с шум и с неща, които отвличат вниманието ви и не можете да чуете все още малкия вътрешен глас.
Скъпи, това е важно време, когато ви се струва, че нищо не правите, но това е само почивка, която ви позволява да култивирате висши истини, узнати от вас , време, за да се успокоите и да позволите на процеса да се разгърне. Много от вас така са привикнали към действие, бягане, мислене ден и нощ – постоянно сте заети, заети, заети. Това е старият път, базиран на ученията, говорещи ви, че сте длъжни да бъдете постоянно заети и постоянно да се трудите упорито, за да постигнете успех в живота. Тази концепция просто не е вярна във висшите честоти, това е повече въпрос да бъдеш, отколкото да правиш. Много продължават да пробутват тази концепция на децата си, не разбирайки, че на тях , чувствително реагиращите, им е необходимо време просто, за да съществуват. Позволете си да наблюдавате залеза, да се разхождате в гората или просто да наблюдавате облаците. Ако сте твърдо убедени, че сте прекалено заети с ежедневни задължения за това, тогава се опитайте да станете през нощта и да поседите на тихо място, слушайки тишината.
На разума му е било позволено прекалено дълго време да се разпорежда. Разумът е средство за осъзнаване, инструменти и прекрасен инструмент, но той не е стопанин. Вие, съзнанието сте стопанин и вие можете да избирате кога, как и къде и най-важното какво да мислите. Какво позволявам на ума си ? Много предполагат, че нямат никакъв контрол над мислите си и им се струва, че това действително е така. Милион мисли, които постоянно мисли всеки от вас, плуват наоколо в общочовешкото съзнание. Все едно вие имате избор да ги пускате или не. Вие отваряте вратата в своето съзнание. Вие решавате да приемете мисълта, вярата или концепцията като реална и истинска, която след това на свой ред ще стане ваша реалност. Вие сте длъжни да разберете, че вие сте създатели на своите собствени събития, базиращи се на вашето състояние на съзнанието.
Мислите, които вие не искате да вземете под внимание, не приемайте за собствени – не се винете, че са възникнали, не се възмущавайте и не се бойте, те са безлични и не са ваши, докато не им предложите да останат. Просто си кажете : „ Не, аз не признавам това като мое собствено “ и с времето тези мисли повече няма да ви изкушават. Мислите от определен тип идват при хората чрез енергията, базираща се на техните минали събития. Например, някои много възприемчиви и безлични мисли за здравето и болестта. Когато тези безлични мисли възникнат, те веднага предизвикват интерес и се възприемат. Други могат да бъдат възприемчиви към мислите за отношенията и когато тези безлични мисли и убеждения преминат покрай тях, те ги захващат към техните собствени системи от възгледи.
Част от вашата еволюция, скъпи, е във възвръщане на своята сила, осъзнавайки, че вие сте Божествени същества, избрали изпитания в триизмерното пространство ( дуалност и разделение ), за да се учите. Вие трябва да се научите да стоите на стража в ума си, контролирайки каква система от възгледи ще стане ваше състояние на съзнанието, за да може след това да се прояви като ваш свят. Никога не забравяйте, че всички мисли на всеки просто безлично и подсъзнателно плуват около вас, за да бъдат хванати или игнорирани. Време е да разберете, че вие имате избор, имате власт и вие не сте жертви на нещо или някого освен на вашето собствено състояние на съзнанието.
Много от вас изпитват сложни ситуации у дома, на работното място или като цяло. Важно е да разберете, че по-често на дълбоко ниво, тези ситуации са избрани специално за вас, за да събудите старите енергии, които трябва да бъдат разгледани и пуснати. Всички безсъзнателно пренасят дълбоки емоционални и физически травми от живот в живот, съхранявайки ги дълбоко във физическите и емоционалните тела. Сега вие сте развити и достатъчно силни, за да ги разгледате и пуснете, тъй като вие не може да носите нищо от себе си във висшите енергии, които се стремите да изпитате. Те се проявяват в това време, за да позволите това да се случи.
Това е всичко за Възнесението във висшия резонанс на истината и Светлината, скъпи. Вие сте избрали да изчистите всичко старо и да завършите нещата, пренесени от вас в този живот, за да се придвижите в новия. В други животи вие сте идвали с единствен урок за обучение, но този път сте дошли с цял списък – с всичко, което трябва да бъде пуснато, тъй като вие сте пожелали да станете част от важна планетарна промяна, протичаща в това време и именно затова много неща се оказват потискащи за вас. Вместо да изпадате в жал, попитайте се : „ На какво ме научи това ? На какво да вярвам в тази ситуация ? Каква е духовната истина в това ? “
Потупайте се по гърба, скъпи, тъй като вие сте силни и мощни същества. Ние ви наблюдаваме с голямо уважение и трепет, виждайки, че много от вас са започнали да се издигат, за да израснат и да се обучат. Ако вашият живот ви се струва много труден в това време, то вероятно това е така, тъй като сте избрали да се движите напред, означава, че вие сте длъжни да решите всички стари и завършени системи от убеждения и концепции на нов и по-висш етап.
Тази работа не е за слаби сърца, храбреци и знайте, че много от вас са много близко към завършването на най-сложната част.

Редактирано от nbb на 13.05.16 14:33.

Да, всеки има своето "преди" и "след"... предполагам. И да, и аз така - всеки път навлизам в някаква друга фаза.

Всеки пък поглеждам към едно и също нещо от съвсем различно ъгълче. Може би трябва да учим, докато затворим кръга. Когато съумееш да видиш едно и също нещо от всичките му ъгли, ще имаш нещо като 3D образ в разбирането за него, и то ще се запечата в дълбините на душата ти за винаги.

Така, както след много падания, най-после сме се научили да ходим и никога повече не забравяме уроците на равновесието и земното притегляне

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако на някой му се губи логиката да знае ,че поста на Екна е в отговор на този на Вяра ,имах късмета да ги прочета отначало ,без вклинени постове М/у тях.
Интересно...аз не съм мислила положително. Не съм отправяла молитви ,нищо ,нищичко. И когато разбрах ,че оцелея надменно казах ,,Това за мен не е новост " И наистина не беше !


После ще пиша още.